Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Няма да ги чуеш да говорят на турски, защото не го знаят, вкл. и ходжите по селата. Говорят само и единствено български език. Аз имам приятели, съученици и учители помаци - ако не ти кажат, че са помаци, никога няма да разбереш, че са такива.

Това интервю с помашко семейство от Смолян дава ясна представа за помаците из този край на Родопите

Помашката Коледа: живот в сърцето на Родопите
https://www.lentata.com/page_8288.html

Напротив, от днешна гледна точка изобщо не е странно от една биография, дотолкова изпълнена със суперлативи за Ботев, че освен всичко друго,  е и пръв сред селските пехливани, да се извади едно изречение и на негова основа да се твърди, че това изобщо не е идеализация и разхубавен разказ, а дори той не се харесал някому, който имал реални лоши впечатления за Ботев.

Нарича се фалшиви новини и разчита основно на това, че другите не четат.

   Може би и двете тези имат някакво основание .  В началото си е било чисто робство, докато империята е била силна и с амбиции за безогледна власт, както всяка млада империя. Когато се  е поуморила, изтощила и  си е повярвала прекомерно ,както се случва като поупражняваш по-дълго време неограничена власт е започнала повече да присъства.Чела съм, че турците са били много изненадани от Априлското въстание, защото за  дълъг период сме си живеели мирно и сговорно без индикации, че сме недоволни и дори готови за борба и жертви.
   Но в началото  ,в първите векове след завладяването, са си налагали волята и религията безмилостно. Особено са изстрадали хората в Източните Родопи, както знаем и от историята.  Моят корен по майчина линия е оттам, но отдавна родът ми се е преселил в друг район. И съвсем случайно при едно пътуване попаднах на семейната ни история, проучена от местен историк, краевед.
   Произхождаме от село , което е изгорено и унищожено от турците през 16 в. при покръстване и е заличено оттогава. Хората са дали отпор и единственият, който успява да избяга от пожара и клането е 6 г. дете - нашият прадядо  Вельо. Слиза в съседно село, където е отгледан като сирак.Жени се и  има осем деца . При последващи вълни на помохамеданчване  в  родопското село, където той се  е спасил, четири от децата му приемат мюсюлманството. Четири , сред тях и нашият прародител Никола успяват да си съхранят християнската религия.  Братовчедите ни мохамедани отдавна са се изселили в Турция и са с турско самосъзнание. А сме с общи прародители, убити някога, за да останат христяни и българи.

В църква влизат ли? Не влизат. Ама "Исус го има в исляма", нали. Иначе са нерелигиозни и толерантни.
Запазили са си имената, защото така е било по-удобно. За пред българите. Вкъщи са си били Айшета.

Аз пък се питам има ли държава, която да е абсолютно обективна към собствената си история и национални герои. И възможна ли е такава обективност при положениe, че всичко се е отстоявало и завоювало с кръв и винаги е имало поне две страни и поне две истини. И чия истина е по-голяма?

Ако не можете да се поклоните пред героите, поне ги оставете да почиват в мир.

Не съм казала, че са нерелигиозни, а че мюсюлманството го практикуват долу-горе като християните, които я влезят в църква на Великден, я не и цялата им вяра се изчерпва с това, че са кръстени.
Говоря за традиции и обичаи, не за религия.

Аглая, няма да правя психопортрети нито на Левски, нито на Ботев. Което е трябвало да знам за тези хора, съм го изучила. Имената и на двамата са останали във времето. И то… не като главорези, а като герои. Какви са били като характери, описани от някои, като какви са ги обрисували и ги обрисувате сега, за мен няма значение. Има значение само едно – какво е станало във времето, в което са живели и след смъртта им.
Давам пример само с едно име, а има стотици примери. Исус  като какъв е бил качен на кръста? Като  месия или като разбойник? Тълпата, тогавашните власт управляващи и религиозни водачи, кого са решили да помилват? Исус или истинския разбойник? Как са го охаректиризирали?
Това за мен е достатъчно, а ти ако искаш изваждай още аргументи какви са били според теб: „Луди глави, хайдути, разбойници…”
„Никой пророк, не е признат в родината си”. Да, бих добавила – преживе. Тези хора ще бъдат отричани, ще им се слагат различни етикети, само и само бедните душици, да не се чувстват жалки.
НО… отново… Имената им са останали, и много бързо след тяхната кончина е настъпил обрат в историята на България. ТЕ, са направили нещо за родината си. А името на този министър вече е потънало в забрава.

Изказваш се напълно неподготвена, навлизаш в зона, която видимо не ти е ясна. В Биографията на Ботев, писана от Захари Стоянов, можем да видим много такива "изречения". Да ти преписвам ли, ето:

„Повечето свое време той употреблявал в различни буйства и немирности. Да се присмива, да се подиграва и закача всекиго, стар и млад, който се отличавал с каква-годе оригиналност в селото — това съставлявало негово изключително занятие в ученическата епоха. (…)“.

„Онова, което знаем за положително, е това, че тука той, в тоя период на живота си, никаква книга не вземал в ръцете си да прочете. Това е естествено. Буйната глава търсела разнообразие (…)“ и пр., и пр. (Стоянов 1983: 307, 320-321).

Не казвам, че намерението на Захари Стоянов е да дискредитира Ботев. Обратно, той го намира за необикновен, гениален, "различен от обикновените смъртни", очевиден е стремежът му да го въздигне високо в изграждащия се героичен пантеон. Казвам само че заради липсата на "епическа дистанция", в разказа за Ботев проникват и някои неособено героични детайли. Че различни версии за героите спорят помежду си - едни ги отричат, други ги възхваляват. Постепенно - с прокарването на времева дистанция, със смяната на поколенията, споровете утихват и се уеднаквяват в единен, изцяло положителен разказ за героя. През междувоенния период съм срещала само един пасквилен текст за Ботев - останалите са възхваляващи.

Горе долу същите са и в Ловешко, напълно светски и нерелигиозни, даже не съм сигурен дали имат джамии по селата. Няма забрадени жени, преди доста години в родния ми град се виждаше чат-пат по някоя баба с тяхна носия, но от много години не съм виждал такива. Позната помакиня ми разказваше, че в селото им преди години имало силно недоволство срещу планиран строеж на джамия и май успели да го спрат.

Еми то Ботев си го е казал:

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.

А после прочиташ това и разбираш, че който и да е не може да говори против Ботев ... защото той е просто ВЕЛИК

Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, —
Балканът пее хайдушка песен!
...

 "Ние ги туряме, защото махването им щеше да съставлява една празнота от неговия живот и стремленията му. Според нас и според безпристрастните хора така; а за ония с кривите души Ботйов да беше чел само молитви, нали е той Ботйов, нали е написал „Борба“ и „Молитва“, все ще да бъде гледан с лошо око. Работата е, че ние не пишем за тия последните."

Аз разбирам, че гениален, необикновен и различен от обикновените смъртни в никакъв случай, не е идеализация, Но че в определен момент "буйната глава не похващал книга" е дискредитиращ детайл, наложен от липсата на епическа дистанция. Обаче мисля, че тълкуването е в очите на четящия.

ПП Да напомня откъде тръгна спорът - от твоето твърдение "Тоест - министърът смята, че в "Христо Ботьов - опит за биография" З. Стоянов е идеализирал неправомерно героя си. . От днешна гледна точка това е странно, защото в Биографията има такива пасажи за Ботев... Никак не личи идеализация тук...Но на министъра и това му се струва разхубавен разказ, тоест, мнението му за Ботев е по-ниско."
И това за едно произведение, което пак по твоите думи обрисува Ботев като "необикновен, гениален, "различен от обикновените смъртни"
Не ти ли се струва лекичко манипулативно?

Абе, как може буйна глава книга не похващаща, да пише така, че като го четеш
да настръхваш

За пред кои българи? Помаците също са българи и съм сигурна, че тези, които аз познавам са много повече българи от теб.

И по твоята логика защо няма български турчин с българско име, нали е "по-удобно" според твоите разсъждения? 

Помашките "Айшетата" и "Мюмюновци" на Роженски събор  - османлък до османлъка
https://www.youtube.com/watch?v=u6DsONwFVbc

Добре, че са родопските помаци, за да се насладим на това - няма по магичен звук от родопската каба гайда
https://www.youtube.com/watch?v=bVPKzsG_8fA

Vapor, какво да ти кажа освен да махна с ръка...

Ето, опитвам за последно: намерението на Захари Стоянов явно е да идеализира Ботев. Споменаването на кражби, задиряния на моми, бягства от училище, затриване на животни и пр. детайли от съвременна гледна точка не изглеждат като идеализация на героя, поне недокрай прокарана. Това е така, защото Ботев е все още твърде исторически герой - влиза в мемоарите на хора, някои от които го познават, други, които са общували с негови съратници. Нормално е в разказа да проникват твърде житейски, негероични детайли, много по-различни от сетнешната митологизация (преди да подскочиш - употребявам "мит" не в смисъл на измислица).

Как се чете произведението на Захари? Според тогавашния министър на просвещението Захари е въздигнал неправомерно героя (и го нарича "вагабонтин", "крамолник", защото го намира за такъв). Според Стоян Заимов обаче нещата стоят по друг наичин. В „Миналото. Етюди върху Записките на Захари Стоянов“ той твърди, че първият Ботев биограф е „извадил на пазар най-лошите страни от житие-битието“ на революционера и „с това пред лицето на грядущите поколения той е изправил един опасен авантюрист, да не кажем прост вагабонтин“ (Заимов 1895: 199). Мнозина също са недоволни от текста на Захари Стоянов. Тези разногласия показват неединност и във възприемането на Ботев - някои го намират за герой, други - за "вагабонтин". В първите следосвобожденски учебници по история и литература Ботев е включен с няколко изречения. Ситуацията се променя - бавно, постепенно - след 90-те години на XIX век и особено през 20-30-те години на XX век.

Това е. Надявам се, че съм ясна. А ако е само за да си контра, наистина махам с ръка и се заемам с нещо по-смислено, отколкото да хабя времеви ресурс, изследователски такъв, за да уточнявам нещо, което и без друго ще бъде заядливо репликирано.

Аглая, опитвам  и аз за последно - твоето намерение беше да покажеш, че дори един неразкрасен разказ, пълен с дискредитиращи подробности /според теб/  като текстът на Захари Стоянов, е бил възприет от тогавашния министър на просвещението като неправомерна идеализация на героя.

 
После, разбира се, направи завой и призна, че като цяло  Захари Стоянов намира Ботев за "необикновен, гениален, "различен от обикновените смъртни" -  т.е. твърде вероятно министърът да е бил прав, защото разказът очевидно е разхубавен и идеализацията си личи. Та дори добавяш, че поради това мнозина  също са недоволни от текста на Захари Стоянов и изобщо поемаш в съвсем друга посока.

Мисля, че всъщност и двете в момента сме на мнение, че Захари Стоянов е дал една силна разхубавена и идеализирана версия на Ботев, с която съвременници не са били съгласни. Просто ти в началото  вложи времеви изследователски ресурс  в това  да я изкараш неразхубавена и неидеализирана,  за да подкрепиш някаква своя гледна точка и това ме подразни до степен да похабя собствения си времеви, неизследователски ресурс, за да оспоря това очевидно невярно твърдение.