Страх и тревожност

  • 2 568
  • 1
Здравейте, много ми е тежко, че трябва да пиша в този под форум.
Аз съм крайно чувствителен човек, изживявам всичко много силно, постоянно премислям всичко... От както се помня се впечатлявам от болести, при най-малката болежка се филмирам, чета в интернет, макар, че знам че не бива, то е по - силно от мен и съответно се плаша силно и очаквам най-лошите усложнения.
Миналата пролет започнах да усещам тръпнене в крайниците и лека болка в сърцето. След като се изплаших до полуда от четене в Интернет, отидох на личния лекар, той ме успокои, че са само нерви, изписа ми Деанксит за месец и толкова.
Но тази пролет, след няколко поредни отново плашещи за мен състояния - обриви, после жлъчка и т. н., започна отново тръпненето в крайниците, само че този път със силно учестен пулс почти постоянно, което ме изплаши още повече. Спрях да мога да се храня, будя се постоянно нощем с тревога и плача, появи се понякога замайване,  сухота в устата, разсеяност и чувство, че все едно не присъствам изцяло в момента...
Отидох на невролог, който ми каза, че правя тревожно разстройство и ми изписа Золофт и валидол. Аз обаче бях в онзи момент до толкова паникьосана, че не разбрах нищо... Не задавах въпроси.
Моля Ви, кажете ми, това наистина ли е тревожно разстройство. Болест ли е, лекува ли се и адекватен ли е предписания АД.?Полудява ли се от това, защото днес изпитах невероятен страх от полудяване😭.
И опасен ли е АД, страничните му реакции, описани в листовката са много.
Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Няма как по форума да ви слагам диагнози. Това е меко казано непрофесионално.
Ще споделя с вас обаче, моят опит с антидепресантите. Според мен е най-добре ако ще вземате такива лекарства, те да са предписани от психиатър, защото е специалист точно в тази област и най-добре ще прецени какво е подходящо за вас. Освен това трябва време за да се нагласи точната схема и тя да започне да дава резултат. Тъй като всички лекарства от този клас, бъркат директно в химията на мозъка, моя съвет е внимателно да подберете специалиста. Другото правило е, че бавно се започват и бавно се спират. Обикновено рязкото спиране, води до още по-големи побъркации. Няма да ви лъжа, понякога, докато се нагласи точната доза и препарат има страдания, но после те отшумяват, а самите лекарства са много ефективни и помагат.
В цялото ви писмо няма и дума как сте се почувствали от лекарствата. Звучи ми все едно нямате много много вяра в себе си и не се доверявате на психиката си. Живеете постоянно "на нож с нея" и очаквате да ви изненада с нещо негативно. Това вече е за вашата съвместна  работа с  психотерапевт.
По принцип всякакви сценарии са възможни. Единственото, за което съм категорична обаче е, че ако не правите нищо, няма как да се получи подобрение.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия