Работа след майчинство

  • 8 552
  • 36
# 15
Но тези големи корпорации са в столицата, нали?
Дано да има повече такива и в провинцията!
За съжаление, да. Аз съм много против масово бизнесът да бъде концентриран в София, макар, че живея там, но за съжаление лошата инфраструктура, липса на магистрали и летища доста пречи на развитието на останалите региони. Все пак имам доза оптимизъм, защото градове като Пловдив, Бургас, Стара Загора и вече доста други в Южна България търпят икономическо развитие. От край време проблемът е в Северозападна България Sad и се наблюдава масово обезлюдяване.
Виж целия пост
# 16
Аз живея в голям провинциален град. Положението не е цветущо и манталитета на работодателите, а и на работещите, е различен от този в столицата. Имам наблюдения и върху по - малки градове и села, а част от приятелите и познатите ми са в София.
А за Северозапада да не говорим - това е геноцид.
Много минорна станах. Да бъдем оптимисти.
Исках само да кажа, че в провинцията стажа, опита, квалификации, курсове и т.н. не се ценят от масовия работодател.
Виж целия пост
# 17
Живея в Североизточна България, и, чесно да кажа, много съм разочарована. Работихме с ММ в чужбина, изкарахме едни пари, решихме да си купим жилище, защото нито той, нито аз имаме. Успяхме да спестим, купихме и до там. Нямахме достатъчно за по-голям град, като София или Варна, или Пловдив, спряхме се на по-малък областен град. И е мъка. На 30 г съм, но ме гледат, все едно съм вече, как да се изразя, не ставам. Завършвам висшето си образование (в един момент наложи се да прекъсна, защото ми беше адски трудно да пътувам за изпитите, а и работих нощни смени. И да, почнах да уча по-късно, отколкото се предполага - по банална причина, че нямах финансовата възможност), пускам СВ-та навсякъде, но нищо. И то за какви заплати си говорим, 500-600 лв бруто (казвам общо, не всичките обяви са с такава заплата, разбира се). ММ пак е в чужбина за лятото, защото почна тук работата, обещаха му едни пари, но местните тарикати дадоха по-малко, отколкото трябваше...А аз майка исках да ставам. Въобще не мога да си представя, какво ще следва по-нататък, но трябва да съм луда, за да го направя сега. А като не сега, кога? Страшно съм разочарована, защото, тук реват, че работници няма, че всичките са избягали от България, а за хората, които са се завърнали, какво следва? Депресирана съм и разочарована, защото, дори да имаш желанието за работа, тук, поне в моя град, положението е отвратително. Не ангажирам с мнението си никой, това е поглед на една жена, която искаше да се завърне от чужбина.
Виж целия пост
# 18
[
Скрит текст:
quote author=Asmegin link=topic=1042852.msg36964174#msg36964174 date=1530217375]
Живея в Североизточна България, и, чесно да кажа, много съм разочарована. Работихме с ММ в чужбина, изкарахме едни пари, решихме да си купим жилище, защото нито той, нито аз имаме. Успяхме да спестим, купихме и до там. Нямахме достатъчно за по-голям град, като София или Варна, или Пловдив, спряхме се на по-малък областен град. И е мъка. На 30 г съм, но ме гледат, все едно съм вече, как да се изразя, не ставам. Завършвам висшето си образование (в един момент наложи се да прекъсна, защото ми беше адски трудно да пътувам за изпитите, а и работих нощни смени. И да, почнах да уча по-късно, отколкото се предполага - по банална причина, че нямах финансовата възможност), пускам СВ-та навсякъде, но нищо. И то за какви заплати си говорим, 500-600 лв бруто (казвам общо, не всичките обяви са с такава заплата, разбира се). ММ пак е в чужбина за лятото, защото почна тук работата, обещаха му едни пари, но местните тарикати дадоха по-малко, отколкото трябваше...А аз майка исках да ставам. Въобще не мога да си представя, какво ще следва по-нататък, но трябва да съм луда, за да го направя сега. А като не сега, кога? Страшно съм разочарована, защото, тук реват, че работници няма, че всичките са избягали от България, а за хората, които са се завърнали, какво следва? Депресирана съм и разочарована, защото, дори да имаш желанието за работа, тук, поне в моя град, положението е отвратително. Не ангажирам с мнението си никой, това е поглед на една жена, която искаше да се завърне от чужбина.

Абсолютно вярно, даже не е единичен случай. Не съжалявай за по - големите градове - и там е в общи линии същото, освен ако с връзки не си намериш нещо по - добро! Ама те и в големите градове почти всички са си роднини, приятели, съученици и т.н., та кой роднина по - напред да се уреди.
Заплатите са толкова, колкото си ги описала, независимо дали имаш знания и опит. Това за възрастта е абсолютно точно, а фактори като пол / разбирай жена /, наличие на деца и др.под. само усложняват картинката.
И най - вярно е, че работодателите наистина все реват, че няма хора за работа! Ами няма - като ви се свидят парите и не им давате нормални заплати или пък ги избирате по други критерии... Поне да спрат да се излагат с такива приказки, че на хората взе да им писва!
Виж целия пост
# 19
anra, така е. В нашия случай връзки нямаме, което допълнително усложнява нещата. Абсурдна ситуация - само подтикват хората пак да си заминават, а после сочат с пръсти - предатели.
Виж целия пост
# 20
След 2те години майчинство се върнах на старата си позиция, но в друга компания. Те ме потърсиха, знаеха прекрасно, че имам дете. Исках по-генерална промяна, но прецених, че ще е по-добре да се върна към познат бранш и колеги (работила бях там преди години). Изкарах около 10 мес. и смених вече изцяло сферата и респ. компанията, Не са ме питали, но изрично казах, че имам малко дете, което водя и взимам от градина (т.е. трябва да си тръгвам навреме), налага се да излизам болнични и т.н.

Мислех, че ще е по-трудно, но не беше. Сега живот и здраве предстои да разбера как се случват нещата с две, вероятно доста по-сложно ще бъде.
Виж целия пост
# 21
Нали по Кодекса на труда закрилата е до навършване на 3 години на детето, защо си говорим за 2? До 3 години не бива нищо да става без разрешение на инспекцията по труда. Решили да не задържат майките?!?! Я си вземете един добър адвокат, ако не е късно, и им разкажете играта! Ако има други потърпевши майки - бивши колежки - да свидетелстват или може да помислите и за колективен иск, ако адвокатът ви каже, че е възможно...
Виж целия пост
# 22
Нали по Кодекса на труда закрилата е до навършване на 3 години на детето, защо си говорим за 2? До 3 години не бива нищо да става без разрешение на инспекцията по труда. Решили да не задържат майките?!?! Я си вземете един добър адвокат, ако не е късно, и им разкажете играта! Ако има други потърпевши майки - бивши колежки - да свидетелстват или може да помислите и за колективен иск, ако адвокатът ви каже, че е възможно...
Ако този пост е към мен, то отговарям, че в Инспекцията по труда не взеха никакво отношение. Всяка майка се спасяваше сама, за свидетелстване и дума не можеше да става, защото на следващото работно място ще ги третират като "проблемни", ако изобщо ги вземат на работа. Повече не искам да влизам в подробности, за да не бъда разпозната, но ви казвам: не е като да не си знам правата, но намират начин да те притиснат. Така си изпичат работата, че да не можеш да кажеш "гък".
Виж целия пост
# 23
За жалост, ако работодателя реши да не връща някой на работа има начини.
Повечето ми приятелки и познати по тази причина се отказаха от “мечтата” за 2 годишно майчиство в къщи. Бързат да се върнат на работа след 1-вата година, защото шансът да те вземат обратно тогава явно е по-голям.

Виж целия пост
# 24
Аз не бързах. Минаха две години и тогава.
Виж целия пост
# 25
Нали по Кодекса на труда закрилата е до навършване на 3 години на детето, защо си говорим за 2?
Защото 3тата година майчинството е неплатено. Peace
Виж целия пост
# 26
Това, което забелязвам от моят приятелски кръг е, че майките, които имат по-ниски доходи предпочитат да изкарат двете пълни години в къщи. Струва им се безсмислено да плащат за ясла, да имат допълнително разходи по работата, да се разпъват м/у бебе и другите задължения, за едни 200-300лв. отгоре.
Тези с по-висок доход обаче бързат да се върнат на работа, защото м/у заплатата и минималното майчинство ги дели една сериозна сума. Както каза моята приятелка “Ще го пусна на частна ясла, ще имам и допълнителни разходи и пак ще ми остават за удоволствия и почивки”. Grinning
Виж целия пост
# 27
Много хубаво, но на нас частната ясла не ни понесе. При това на 2 навършени, не по-рано. Избрах втората година да съм вкъщи с много по-нисък стандарт за мен (не за детето), за да е то с мен и да се грижа за него лично. Пропуснала съм доходи и забавления, но детето не боледува нито веднъж. А в частната ясла - само гледай! Частна, ама ясла, тъй да се каже.
Виж целия пост
# 28
Това, което забелязвам от моят приятелски кръг е, че майките, които имат по-ниски доходи предпочитат да изкарат двете пълни години в къщи. Струва им се безсмислено да плащат за ясла, да имат допълнително разходи по работата, да се разпъват м/у бебе и другите задължения, за едни 200-300лв. отгоре.
Тези с по-висок доход обаче бързат да се върнат на работа, защото м/у заплатата и минималното майчинство ги дели една сериозна сума. Както каза моята приятелка “Ще го пусна на частна ясла, ще имам и допълнителни разходи и пак ще ми остават за удоволствия и почивки”. Grinning
+1 Това е масово явление!
Виж целия пост
# 29
Пари могат да се печелят цял живот. Детето веднъж е малко. Ама който както иска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия