Колко свобода давате на 12-годишните си деца?

  • 20 783
  • 155
# 150
Тогава определено беше безнаказано. Пребиват някое дете пред училище, минават възрастните и подминава - деца, играят си...
Сега като се случи нещо такова и вечерта е по новините.
Не знам защо смятате, че сега не ги наказват, имахме дете насилник в класа, с него работиха учители, психолози, след това беше изключено. Имаме дежурен учител на всеки етаж, който обикаля и по стаите, с пръст да пипнат някого, веднага го прибира при него. И т.н.
Разбира се има от време на време разни дребни разправии, но това си е нормално за възрастта. Но си има наказания и се държат нещата в приемливи граници.

Ами, зависи, ако някой нещастник всекидневно те търси да те бие...
Тогава да...
Виж целия пост
# 151
А аз не бих била категорична относно въпроса, кога насилието е било по-сериозно. Едно е вярно - винаги го е имало в различни форми и с различен интензитет. Лично аз почти не съм страдала от такова. Имах остър език и доста приятели, както и родители зад гърба си и тази комбинация ми е помогнала. Децата ми до сега също не са били особено потърпевши.
НО това не значи, че не съм бивала и сега не съм свидетел на насилие в най-разнообразни форми. И се дразня, и се вбесявам дори на такива прояви. Ако мога да се намеся адекватно - правя го.
Виж целия пост
# 152
Набор 74 съм. Не помня да е имало насилие. Имаше респект към учители. Имаше намаляване на поведение. Имаше ТВУ-та. Най-лошото, което ми се е случвало е да ми дръпнат опашката. И то това в период на тийн ухажване. Сега в училищата е джунгла. И никой нищо не може да направи, няма механизми за наказания. Всеки вдига рамене.
Виж целия пост
# 153
Аз като дете бях много тормозени от другите деца. Не толкова физически, колкото психически. Бях много самотно дете. Сега съм много о правна, но винаги ми е било мъчно, че няма кой да ме защити. Моето дете за сега не е ставало жертва на сериозно насилие, но от тази година 11 години много добре започна да си подбира компанията и също не иска да играе с част от децата. Неприятно ми е, че приятелите му основно са от класа и сега когато не се виждат си стои все у дома и говорят по вайбъра или си играят игри. Бих искала да е повече навън, но тази година все вали, а и децата в квартала не ми харесват.
Виж целия пост
# 154
Мен ме преместиха в ново училище в 6-ти клас и, като нова ученичка отнесох доста тормоз в 6-ти и 7-ми клас. Нашите изобщо не взеха отношение. В крайна сметка в 8-ми клас ми писна да търпя и започнах, и аз да се бия. С момичета, с момчета - както дойдеше. Общо взето целия 8-ми клас ми мина в бой - в голямото междучасие, след училище. В крайна сметка си извоювах респект от биячите и после нещата се успокоиха. Даже с едното момиче, с което се бихме няколко пъти и до днес сме много близки приятелки. Така че и аз съм на мнение, че децата трябва да намерят начин да се справят сами със ситуацията. Дебело подчертавам, че много зависи от тормоза разбира се. Понякога се стига до сериозни крайности, като случая с 15 годишното дете, което е наръгало с нож друго момче, което го е тормозило многократно. В днешно време имам чувството, че децата са готови при бой да стигат до много крайни действия
Виж целия пост
# 155
      Мен не ме тормозеха, но ми се подиграваха, че съм "зубрачка"в основното училище. Интересно, че най-добрата ми приятелка беше също "зубрачка", но тя беше по-оперена, полу-рускиня, момчетата я харесваха, тя беше и по-общителна и не и се подиграваха или аз не съм разбрала.

В ЕГ всички бяхме "зубрачи" и нещата си дойдоха на мястото.

Но детето ми беше  жертва на насилие, споделяла съм неколкократно.Той никога не посяга и аз съм го учила да търси съдействие от възрастен и да не се саморазправя. Имаше деца, които го биеха  . Тръгна си след втори клас.В новото училище също имаше хър- мър, но не в такава степен.

А в старото училище класът , който беше в първи клас е наполовина различен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия