психологическият момент при бебеправене

Vervam, на теб кое как ти звучи си е твоя работа. След като n-брой години бебе не се получава, значи нещо не е наред и говорим за проблем, бил той установен или не. Това е за мен неустановеният стерилитет.
За Божа работа бих приела, след като двойката направи всичко по силите си и се бори да осъществи мечтата си. Но да се откажеш, защото на първо четене проблем не се е намерил и да разчиташ, че е Божа работа за мен е несериозно и безхаберно.

Но всеки сам решава за себе си.

 

Прави сте момичета.Всеки е прав за себе си,познава тялото и психиката си и си знае какво е най-добре за него.
Важното е накрая да има резултат .Пожелавам на всички да прегърнат щастието си,дали след 1 или след 3 години,няма значение
И с това мисля да приключа темата

Здравейте, тази тема наистина ми е близка на сърцето и искам да споделя моята история. Правих опити за бебе 2 години и 6 месеца. Започнах на 25 г, сега съм на 28, бременна в шестия месец и чувствам в момента, когато пиша това движенията на моето бебче, което е толкова чакано и желано.
Винаги съм искала да имам 2 деца преди да навърша 30 и приятелят ми се съгласи, той също е на моята възраст. Никога не сме пушили и не сме били болни от нищо, освен от грип и мислехме, че веднага ще се случи.

Аз работех на едно място, където успях за отрицателно време да се издигна толкова високо в кариерата си, колкото нито съм очаквала, нито ми е за възрастта, нито ми е било по силите и опита. Колегите на моите години, които работеха на подобни длъжности още се занимаваха само с дребни проектчета. Буквално ежедневно вземах решения за милиони евро,  бях част от вземането на решения за човешки съдби. Имах случай, в който съм сигурна , че човека фалира заради моя недообмислена преценка. Всичко това сега го осъзнавам, тогава просто се боря срещу течението ежедневно и нямам време да мисля за това какво ми коства всичко това и каква цена плащам.
Не само естеството на работата, но нейното количество ме засипваха, като непрекъснат водопад. Работех до късно вечер, включително събота.
Една вечер, след като бяхме правили опити от година и половина насам, се прибрах вечерта вкъщи към 10 часа, погледнах се в огледалото и видях едни умрели очи.
Казах си, че ако аз съм бебето, което чака на небето, при такива очи няма да отида.
Тогава поговорихме с мъжа ми и си казахме, даваме си още една година, в която година ще ходим по лекари. Ако не се установи причината, ще напусна работа, нищо че като изключим обема й, аз обичах работата си.
Смених няколко лекаря, всички ми казваха по нещо различно, но всички стигнаха до извода, че следващото задължително изследване , което трябва да направя е цветната снимка. Не съм стигала до там да правя всички тези, които по нагоре изброихте, никой лекар не ми ги спомена ( правихме само спермограма, хормони, фоликуметрия, посткоитален тест и също и посетих ендокринолог - всичко беше ок).
Тази цветна снимка ме стресна много - аз искам бебе, а ще си облъчвам утробата и ще я тровя - не мерси!
Ясно ми беше, че ще я направя някой ден, но нещо ми подсказваше, че тези умрели очи, те са проблема.
Когато казах на лекарите, че не искам цветна снимка, а ще пробвам да напусна работа и да видя дали ще стане, те ми се изсмяха - казаха ами ние като сме лекари, нашата работа е най-стресовата възможна, по 14 часа смени, ти с твойта мислиш, че си под стрес. Може би мнението им съвпадаше като с някой, който беше коментирал по горе, че дори при война се забременява, ние тука от офис работа мрънкаме.
Научих за две колежки, на по 37 години, които от 10 години правят опити и забременели след като напуснали.
Разбира се имахме бременни колежки, но който и да питам, получило му се е като бил на по дълга отпуска - аз такава не можех да си позволя, дори един да ме няма, после е кошмар да го наваксаш.
Теглих една майна на всичко и напуснах. Признах пред изпълнителния директор истината защо си тръгвам.
Забременях един месец след това!
Цветна снимка така и не правих, нито някое от завъртяните иследвания които споменахте.
Много е важно да се изследваме, бих направила всички изследвания, които не ми вредят. Медицината обаче има още къде да напредва и да се развива и не може да отговори на много въпроси.
Много е важно също така да се познаваме - да познаваме душата си и тялото си. Да знаем, че винаги има баланс - когато влагаш усилия в нещо го получаваш, но губиш друго.
Важно е да познаваме очите си и да ги разчитаме добре.

Здравейте, мина си време, но ето ме пак. Само за лек ъпдейт съм- спермограмата беше горе-долу добре, но се налага да пие фертилни витамини за около 2-3 месеца и пак да се пусне. Аз си правих хормонални изследвсния, всичко беше в норма, направих си си и АМH, което излезе ок- 18.9, което за моята възраст било ок. Всичко след 12, било добре. Следващият етап е специален видеозон и разглеждане по-обстойно на АМH, за да се разбере, дали са в добро състояние яйцеклетките. И ако всичко е нормално ( дай Боже), ще ми е по-спокойно и нямс толкова да се вглъбявам. Все пак са минали само 6 месеца, ще си дам още време. Благодаря за съветите, моля ви, хвърлете малко бременен прашец, ако имате такъв на разположение
Гледам да съм по-позитивна, моля си се, и се надявам на 2 червени черти...

Chipunche
точно за това познаване на собственото тяло и психика говоря и аз.
Понякога човек просто усеща кой е верния път,дори всички да казват-не си прав.
Още когато почнахме да правим опити,първия месец,аз знаех,че няма да стане,просто чувствах.
Както каза ти,никога не сме боледували от нещо сериозно,нямам операции,нямаше за какво да се съмнявам,че може да не стане,но аз просто....знаех.
Когато не стана след първия опит,ревнах и плаках дълго,упрекваха ме,караха ми се да се стегна,че това е просто един месец,а аз им казвах-ще видите,няма да стане дълго дълго време.
И бях права.
Бях сигурна и ,че имам ендометриоза,въпреки,че нямах кой знае какви признаци-една болка при цикъл,която масово жените имат.Даже я споделих с лекаря,той махна с ръка и каза,че си въобразявам.Когато ме прегледа потвърди думите ми.
Направихме нужните изследвания за да сме сигурни,че яйчниците ми не са засегнати ,с добро качество са и яйчниковия резерв е ок.
Хормоните също....
Но за установяване на състоянието ми с точност трябва да се направи операция,а аз отново знам,чувствам,че ако ме отворят,ще разбалансирам тялото си,ще го травмирам повече и съм адски объркана какво да правя.
Всеки ще каже,че това са пълни глупости,че така си затварям очите и с години може да не стане,вместо да действам.А аз просто....знам,сигурна съм,че външна намеса НЕ трябва да има,че след нея всичко ще се обърка и ще тръгне надолу.
В крайна сметка може би ще се доверя на лекаря си,но със сигурност ще споделя тези си възгледи,защото той не е от консервативните вечно намръщени доктори,дето гледат само в една посока и мисля,че ще се разберем

Не знам дали да те посъветвам да правиш операцията или не, защото когато аз правих своя избор имах трета опция ( тя беше да не правя цветната снимка, ами да пробвам нещо друго, но не и да стоя и нищо да не правя). Изборът да не правиш съвсем нищо за дълго време според мен не е вариант, определено трябва да се правят стъпки напред. С каква скорост да са те зависи от твойто усещане.
Помисли дали и ти нямаш трети вариант, дали да не се консултираш с друг лекар, дали да не направиш някаква друга промяна в живота си, дали няма други варианти освен операцията, които в твоя случай да помогнат.
Аз нито съм лекар, нито съм имала твоето състояние, само психологическият момент ни свързва и конкретно за ендометриозата нищо не мога да кажа. Но открий хора, които са я имали, разпитай неща от типа как без операция някой си е помогнал, дано успееш да откриеш нещо.
Аз например след много търсене свързано с проходимост на маточни тръби( каквото казваха лекарите, че е вероятната единствена причина) намерих една книга, в която лекар обясняваше как лекува жени само чрез физически упражения, защото тръбите са мускул и упражненията могат да им въздействат. И така почнах да спортувам повече, макар и не по неговата програма с неговите уреди, което не се знаеше дали изобщо ще помогне, но поне със сигурност нямаше да навреди. Потърси алтернативни лечения, които дори да нямат ефект да си сигурна, че не вредят.
Понякога само психологическият момент, че нещо може да подейства, отключва в организма сили да се справи сам.
Нека никой да не си мисли, че аз съм тука някаква хомеопатка, дето отхвърля медицината, напротив изцяло съм за лекарите, изследванията и т.н, просто смятам, че някои процедури като операции ни вредят и трябва да се направят само ако си сигурен, че нямаш друг вариант.
Все си мисля, че в живота нещата не са толкова прости, че за всяка ситуация да имаме само по два избора, винаги може да има трети вариант. Успех!

А добавки взимате ли? За качеството на Я-те, ендометриозата и изобщо? То така и така се чака месец за месец, не пречи и да ударите едно рамо на природата, дори за конкретните неща може да попитате Денис в темата и, виждам, че отговаря на всички.

Спокойно момичета,не си седим така.Пия добавки,спортувам и взимам отделно и едно чайче за ендометриозата,което само за един месец има ефект и болките при цикъла ми намаляха.В момента съм съчетала както традиционна медицина,така и алтернативна + спорт.Ама то аз винаги съм си спортувала де...

Chipunche,какъв е този алтернативен вариант,ако е спорт,какъв точно?Защото при ендометриоза и проблемно забременяване причина може да е точно непроходимост на тръбите.
И аз вярвам,че организмът ,може да се приспособи и излекува сам от много неща(не казвам всичко).

Вижда ли се горе снимката, че не съм качвала досега?
Това е книгата, вътре са серия от упражнения, с картинки, някои са със някакъв специален уред на тоя доктор, но има и такива без уред.

Аз много се опасявах, че поради моя абсурден цикъл бебе няма да има. Но тайничко си давах кураж с мисълта - ако не стане, ще си взема едно детенце от дом и пак ще стана майка. По едно време взе, че стана, а след раждането абсурдният цикъл стана редовен.

Здравей. Колко време ти отне да забременеш?

Една година.

Здравейте, ние ще стартираме бебеправенето на морето. Обаче не знам защо, ми е едно такова притеснено. Казвам си, спокойно всичко ще бъде наред, но дяволчето в мислите ми постоянно ме предизвиква. Вие преди да почнете, правихте ли някакви  изследвания?

'Що мислиш за изследвания и слагаш каруцата пред коня, като може да го удариш на разврат и купон на морето.

Ако си правиш редовни профилактични прегледи, МБ и ЦН при аг, нямаш грижи.

По всички показатели съм ок, единствено миналата година ми откриха малка раничка и сега ме съветват да си направя нова цитонамазка. Но май ще се отдам на дивото в мен