Как да съчетаем грижите за новото бебе и по-голямото дете - полезни съвети и хитринки

Как съм си кърмила и отбивала децата пък изобщо не смятам да обяснявам. Първо, че не всеки е длъжен да отбива на една година, защото представи си някои искат да кърмят по-дълго. Дали ще е 1-2-3-4 години си е лично работа на майката, а не на сульо и пульо. Нито е вредно, нито е смешно...

Ами сгъсти я тази супа и пробвай пак. Хвани му ръката няколко пъти, дръжте заедно лъжицата после я пусни преди да си я сложи в устата. Застанете един срещу друг всеки с една лъжица и му кажи да те копира да видим кой ще разлее най-малко. Кажи му че е ОК да се оле целия, олей се и ти даже. Най-лошото нещо за едно дете е да мисли, че  'не може'. 

Кафе- синът ми е същият. Сутрин като отвори очи и пита- къде ще ходим. Все някъде трябва да се ходи, да се срещаме с някой, да го разнообразяваме и аз съм най- вече виновна за това. Приятно ми е да се забавляваме заедно, но ще се наложи да се научи и сам да го прави.
Всъщност не съм споменала, че вбебешаването вече започна. Онзи ден си взех количката, която бях дала на приятелка, той си я видя и си я позна и сега излизаме с нея. Не че го возя, но се кача и слиза по стотици пъти. Отделно искал биба, защото бил бебе.. него това не го обижда като другите деца в ДГ. Въобще "весело" ще е.
Не разбрах само дали си шофьорка. Ако да- това ще те улесни, но ти препоръчвам през седмицата да й орежеш забавите.

Ами-Ка- съветвам те да прочетеш малко научни статии по въпроса с ревността при по- големите деца и как да понижим последствията за тях при появата на бебе. Защото прехвърлянето на голямото дете изцяло на бащата и отдаването на майката изцяло на бебето не е най- добрия вариант, който може да се измисли. И "каката трябва да ти влезе в положение" е в сферата на доста оптимистичните фантазии на майката. Това е доста малко дете все пак. По- големи не влизат в положение, ти говориш за дете между 3-5 г. Житейските уроци не се учат за сметка на връзката с родителите и самочувствието на детето.

Аз си мислех че е по-добър ход да се ангажира по-голямото дете до колкото може в грижите за бебето (не да сменя памперси, ами ако мама къпе бебето - ела да му даваш гуменото пате, ако му прави гимнастика - ще пееш ли ти песничката, някакви такива неща), за да не става изолация. По същия начин ако по-голямото дете иска да кара колело в градинката, а мама е сама с двете деца, да се опита да се комбинира разходката, ако по-голямото иска да се чете книжка и е възможно да се комбинира с кърмене на бебето примерно. Естествено ще трябва да се намира начин и за прекарване на време само с по-голямото, защото той разбира и няма да може всичко да прежали да се прави с бебето.
Нашият син заспива само с мен, не че не чета и преговарям близо час да спре да се върти и да заспива, просто с баща си е решил че се борят, къпят и т.н., а мама е за приспиване. И къде на майтап, къде сериозно, казвам на мъжа ми че живот и здраве ще съм като мама праска - едното на гърдата да го приспя, другото под мишка да четем книжки и да заспива. Истината е че тези тънкости ще ги подреждаме живот и здраве след появата на бебето, сега има много неизвестни...

Споко, моят син също заспиваше само с мен, но децата порастват и това, което в момента ти се струва немислимо (да го приспива друг) става възможно. В началото естествено си го приспивах аз, че да не страда от промяната, после почнахме да се редуваме, а в момента приспиваме двете деца заедно и сме рахат.

За ревността съвет не мога да дам, децата са различни и предполагам трябва да се действа според характера им. При моите ми се струва, че прекалено много щадях голямото си дете, защото изобщо не се отнася към малкото като по-голям брат. Може би наистина е добра идеята от началото да се включва леко в отглеждането на бебето, а не като мен - след дъжд качулка.

Цикълът ми закъснява с 3 дни. Гледай ми майтапа после.

Ами, аз не мога да си представя как става тоя номер с ревността на по-голямото, понеже по-голямото в семейството ми съм била аз и винаги съм била самостоятелна, за разлика от по-малкото, което винаги е ревнувало от кака си. Майка ми, гледаща повечето време сама две деца, не ми е отдавала специално внимание, за сметка на това сестра ми винаги е била моя отговорност. Разликата ни е точно 4 години.

Не вярвам, да не е оставяла детето на съпруга си или майка си за 2-3 дни и светът да е свършил. Аз подчертавам първата седмица след раждането, когато ще трябва да се натъкмяват нещата с кърменето и почивката. Това да остави бащата и бабата да се грижат за каката не означава, да обърне гръб на детето си - не знам дали разбираш тънката разлика. Светът няма да свърши, ако не е на разположение на каката 1 седмица. Също няма да свърши, ако каката види, че майката е заета с друга работа (каквато и да е работата). И каката, разбира се, че ще трябва да научи урока "влизам в положение". Да не го научи, би означавало да е неглижирана от към възпитание. А, Кафенцето не е такава майка. Все някога ще трябва да научи, че светът не се върти около нея, нали? Но пък като кака, ще научи и други ценности.

Аз не си представям малкото дете да е отговорност на по- голямото. Моят свят е устроен по друг начин. Разбирам, че не говориш за неглижиране, но и урокът "влизам в положение" се учи постепенно в живота и се иска да се натрупа опит и знания.
Не глезя сина си, строг родител съм, но не очаквам от него да действа и разсъждава като възрастен.

Напълно съгласна. Всички ме питат - каката помага ли с бебето. Казвам, помага, само когато тя пожелае, без някой да я кара, по собствена инициатива. В началото въобще не проявяваше интерес, сега чак ми е досадно колко иска да ме отменя
Но да я карам нарочно, и да й натрисам малкото , абсурд, за мен не е правилно.

Извинявам се за двата поста, когато модератор види, да премахме предния.

ginger style, ти или не си кака, или си под 30-годишна и може би за това светът ти е устроен по друг начин. (хареса ми иначе фразичката)


"Влизането в положение" се учи, когато ти дойде на главата. Ако вижда, че мама се грижи за него, но когато мама не е на себе си, няма кой да се грижи за нея (което значи, че няма кой да се грижи и за него), какъв друг вариант има, освен "да ми влезе в положение"? Няма постепенно. Неволята учи.

По повод последните постове, снощи четох една интересна статия за децата и помагането. Малко е длъжка и е на английски, като основната теза е (специално за по-малките деца - 1-3 г.), че те всъщност искрено желаят да помагат и за да ги превърнем в отговорни по-големи деца, не бива да им "чупим хатъра". Нещо не се оправям със съкращаването на линка, затова слагам в скрит текст за тези, на които им е интересно:


При нас каката още от самото начало повтаря как като се върне от детска ще гледа бебето и още куп неща, свързани с грижите. Не сме ѝ говорили никога на тази тема и предполагам, че сама си е стигнала до някакви разсъждения. Но тя има двама братовчеди под 1 г. от страна на ММ и откакто са се родили се забавлява да им подава биберони, пеленки, да им показва играчки и т.н. Разбира се, не лежа на това ухо, очаквам да има ревност и не смятам да я притискам да "помага". По-скоро с позитивен пример и насърчаване на проактивното поведение смятам да подходя.
Но със сигурност откакто съм забременяла се опитвам с една идея по-високо темпо да я науча на повече самостоятелност по отношение на грижите за себе си и заобикалящата среда, разбира се в рамките на приемливото за възрастта. Помага ми много, че от 2-годишна посещава Монтесори занимания и е наясно с някои дейности (макар че пък в цитираната от мен статия пише, че е важно децата да се влючват в истински домакински занимания, а не симулации).

П.С. Някой беше питал дали съм шофьор - да, шофьор съм. Аз май и на други места съм писала, че изкарах книжка по време на първата бременност и винаги ще бъда благодарна на себе си за това си решение. Така че това е още един съвет за тези, които търсят да си улеснят живота - кола и книжка решават много иначе проблемни ситуации.

Кафенце, тая статия за индианците ми напомни за нашите бг роми. Животът им е едно към едно - многодетие, мизерия и музика. И циганчетата се включват в семейната работа от бебета. На 13 години са вече големи мъже и жени за женене. A, в Мексико са най-много казусите на бременни "момиченца".
В нашите покрайнини и с нашия стресиран начин на живот, нямаме време да си оставяме децата да помагат, както тези етноси си позволяват.


Не знам коя бг майка го прилага.

Това, което аз наричам "да ти влезе в положение" не е насърчаване на детето да участва, ами чисто и просто да спре да настоява да бъде център на внимание, правейки асоциация между ситуацията и възможностите. Особено, ако ще гледаш сама две деца, по-голямото трябва да може да прави тази асоциация, иначе можеш да изперкаш - на кое по-първо да обърнеш внимание. Т. нар. "ревност" от къде идва? От това, че детето не прави тази асоциация.

Дъщеря ми стана на 3. От бебе е много активна /вероятно и хиперактивна/. Оказа се, че детето е заредено с енергия и жадува да бъде включвано в занимания за големи. Като ме види да правя нещо  и веднага тича - "помагам мама". Така е от както стана на 2. Вади и ми подава приборите и съдовете от съдомияланата /като много внимава да не ги счупи, а по принцип не е такава/, подава ми дрехи като простирам и т.н., и т.н. Вярно е, че децата обичат да се чувстват пълноценни. И като големи.  Може и наследствено да е, мъжът ми на 11г. си правил курабии, както и аз си шиех дрехи на тази възраст, не знам. Но определено го забелязвам стремежът към правене на зрели неща.

Имат стремеж за имитиране децата, който е добре да се използва, че после може да стане късно.

Моето дете е на 3 години и 8 месеца. От малко е включено във всичко, според възможностите и интереса. Сгъва кърпи, подрежда предмети из дома както и кажа, мете с детска метличка, бърше под, стени и т.н. До мен плътно стои като готвим (има си специално приспособление в което стои и е обезопасена доколкото може, кухненска "кула" за деца до 6 години) и реже там нещо с пластмасов нож или пресипва леща, меси някакво измислено тесто. Разбира се, че не е като реална помощ, но е достатъчно заангажирана, за да мога спокойно да си върша нещата без да се налага да я "гледам" или пазя и нея през това време. Предполагам, че е комбинация от възпитание и темперамент.

Живот и здраве на есен очакваме второто ни дете, разликата с първото ще е 2г и 1м, почти породени. Темата ми е интересна и ще я следя с интерес.
Идеята за замразената домашна храна или заготовки за такава ми допадна, още повече, че и ние нямаме баби на които да разчитаме. Синът ми ходи на ясла и още не съм мислила за спиране от посещения, може би първите дни ще ние по-добре да сме всички вкъщи, за да свикнем, после ще решаваме в движение.
Имам приятелка, която пазарува хранителни продукти за седмицата онлайн, с доставка до вкъщи. Някои месарници, хранителни магазини, аптеки предлагат такава услуга, което си е облекчение.
Аз също носих съвсем до скоро сина ни в ергономична раница, като бебе беше в слинг. Бебето, живот и здраве, също ще бъде носено, страхотно облекчение ми беше да мога да изляза и да си свърша всичко сама. Баткото го кърмех на поискване, първите месеци през час- два беше на гърда, отбих го малко след като разбрах, че съм бременна с второто. Кърменето никога не ми е било проблем, в смисъл дали съм навън или вкъщи, даже също дълго време ми даваше свобода относно храненето.