Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Следродилна депресия и нужно ли е да посетя лекар?

  • 2 188
  • 2
Здравейте!

Дълго се чудих дали да не пусна анонимна тема като гост, но в крайна сметка прецених, че е хубаво човек да приема себе си с проблемите си, колкото и да са кофти...

Родих със секцио по медицински причини преди близо месец. Детето беше желано и очаквано. Здрава е, нямаме проблеми до този момент.
Проблемът е в мен явно. Изчетох купища статии, теми във форуми и не знам какво още... Може би всичко започна от там, че дъщеричката ми не успява да суче добре. В болницата са й дали шише в началото, после всеки ден я мъчех и не става и не става нищо... Разговарях с консултанти по кърмене, съветвах се с приятелки с по 2-3 деца, четох, гледах видеа. И пак не става... Дори вече и кърма почти нямам. Отделно много ми е трудно емоционално да приема цялата тази нова ситуация, обвинявам се за всичко, постоянно ме връхлитат негативни мисли, искам си стария начин на живот.  
А не съм такъв човек, изключително жизнерадостна и позитивна съм била винаги, справяла съм се във всякакви ситуации, смея да кажа, че до момента имах изключително успешен начин на живот, както в личен така и в професионален план. В момента плача по цял ден, не мога да си намеря място, не знам какво и как да го правя. Не успявам да си контролирам мислите дори... Обвинявам се, че вместо да се радвам на детето си, аз съм в това състояние. Което вероятно за много хора е просто лигавщина...
Мъжът ми ме подкрепя страшно много, помага ми за всичко. Без него вероятно щях да съм още по-зле... Обаче виждам, че и на него му е много тежко да ме гледа така, а не знае как да ми помогне. И най-лошото е, че осъзнавам ситуацията, разбирам какво ми се случва, а не знам как да си помогна...
Не знам дали съм успяла с думи да пресъздам ситуацията, но... Дала съм си някакъв срок до десетина дни, след който ще потърся психолог за консултация, макар че нямам идея към кого да се обърна в моя град, защото дори не съм си представяла, че някога ще ми се наложи подобно нещо...
Дали да чакам или да потърся специалист по-скоро?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
След раждането на детето винаги има период на адаптация. Аз лично не познавам жена, която да го е минала " по мед и масло". Но страховете, паниката, унинието са нещо много лично и интимно и най-лесният начин да не се занимаеш с това е просто да го отречеш. Да не споменавам и факта, че рекламите показват весели, добре сресани, гримирани "кърмачки", с нито грам излишно тегло. Свежи и отпочинали!!!
Голата истина за мен е, че това е период на тежък труд, който до сега не сте полагали и не е задължително да ви харесва. Остава въпросът: Защо тогава го правим? А някой от нас повтарят, че и потретват? Мисля, че всяка жена намира смисъла сама за себе си. Лично аз смятам, че целият този труд се отблагодарява покъсно. Децата ми дават гледна точка и отношение към малките неща живота, което винаги ме замисля, облагородява, зарежда..Смятам, че за всяка жена е различно.
Ако имате консултация или консултации с психолог просто по-бързо ще намерите пътя към вътрешното си спокойствие и самочувствието на жена, успяла да реализира чрез раждането и грижата за бебето своята женственост.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Как гледате на възможността за консултации чрез Скайп? Пишете ми на лични съобщения, ако решите
Виж целия пост
# 2
Много благодаря за включването!

Както писах по-горе, дала съм си срок, след който ще потърся помощ, така че благодаря за отзивчивостта, ще Ви имам предвид!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия