Синът ми (5-ти клас) е тормозен в училище

  • 7 312
  • 38
# 30
Децата имат нужда от израстване и да се научат да се справят с неуместните закачки, подигравки и провокации, преди да се стига до бой. Но това е много много трудно понякога, в зависимост от характера. Засега аз също не съм решила въпроса, а детето ми наистина страда и си губи времето и емоциите в безсмислени и безперспективни взаимоотношения. Процедурата някой да се намеси от училище е доста тромава и като цяло, не работи, а и като че ли училищата нямат интерес да се намесват.

Много близо усещам Вашата ситуация, malina_m и затова реших да дам още малко време и на нашата (имам почти 3 месеца до началото на учебната година). Синът ми ще започне 6-ти клас на 11 години и 4 месеца все пак - дано да успеем да постигнем по-добра емоционална зрялост.
Новото е, че успяхме с общи усилия всички вкъщи, деликатно да изкопчим информация за това, което мен най-много ме стресна, а именно ухапването - оказа се, че по-скоро е случайно следствие от падане , а не преднамерен акт от страна на другото дете (моля се, наистина да е така Sad
Благодаря отново на всички Heart



Абсолютно невъзможно е при каквото и да било падане да се получи следа от ухапване.
Виж целия пост
# 31

Абсолютно невъзможно е при каквото и да било падане да се получи следа от ухапване.
[/color]

Това е ясно. Имах предвид, че другият не го е хванал и захапал за гърба съвсем преднамерено, а са се сбутали, паднали и било станало по-скоро случайно като паднали...
 
Виж целия пост
# 32
Аз щях да извадя медицинско,да подам жалба -до директора,да се обадя на родителите на другото дете ,ако трябва и в детска педагогическа стая ще отида и при социалните и така всеки път щом има такъв проблем.
Накрая ще им писне и или ще си стегнат отрочето или ще го преместят.
Виж целия пост
# 33

Абсолютно невъзможно е при каквото и да било падане да се получи следа от ухапване.
[/color]

Това е ясно. Имах предвид, че другият не го е хванал и захапал за гърба съвсем преднамерено, а са се сбутали, паднали и било станало по-скоро случайно като паднали...
 


Това е направо скрепено с бели конци. Не го вярвай, колкото и да те изкушава.
Виж целия пост
# 34
За мен проблемът е в другото дете, което проявява агресия. Говорете с директора и учителката, те са тези, които трябват да говорят с родителите на това дете. Шансът да има и други оплаквания от агресивното дете е голям.
Да се мести детето в друго училище бе решава проблемът. Кое ви гарантира, че някое друго дете няма да го тормози в новото училище.
Братчето не трябва да се намесва, не е негова работа да намира решения на проблеми, които трябва да се решат от възрастните.
Виж целия пост
# 35
Толкова тъжно ми стана, когато прочетох първия пост. Направете нещо наистина! Но не намесвайте по-големия брат, после ще започнат да му се подиграват, че търсиужда защита и може да стане по-зле. Според мен говорете с класния и по време на някое от учебните занимания или междучасие намерете хлапето и говорете с него. Даже според мен по-респектиращо е, ако мъжът ви направи това. Повярвайте, освен ако малкия насилник не е пълен темерут ще се стресне и ще престане. Успех!
Виж целия пост
# 36
Много отговрна тема. Не разбирам изчакването в намесата от страна на родителите. Нито желанията за местене. Децата трябва да растат полечка и да бъдат защитени както физически така и от прекалено ранно сблъскване с големи житейски драми. Това включва собственото дете и съучениците, включително децата с проблеми, които не знаят как да се държат и имат нужда от помощ в крайна сметка най-често.

В по-рана възраст имахме дете с много опасни прояви в класа. Оказа се, че детето преживява болка, която и за възрастен е непосилна. Децата не знаеха. То избухваше. Имаше наранени. Всичко се реши с помощта на класната и родителите, макар и не съвсем навреме. Нямаше сериозно пострадали, но всички минаха през ненужни промени. Много е важно "насилникът" да бъде възприеман като дете. И да не се отлагат действията. Когато родителите на детето /грубото/ са на мястото си всичко минава леко и бързо. Когато не са е по-сложно.

ПП Намесата на голямото дете е можело да помогне. Но вече е късно /минало е много време и да "маркира" присъствие с дума и намигване вече няма да свърши същата работа/. А и няма как да стане в неучебно време непринудено.
Виж целия пост
# 37
Съгласна съм с всяка дума на Ом и най-вече с уговорката "ако родителите са на място". Помня, обаче, родителска среща, на която исках да повдигна въпроса за агресия на дете. Видях (и чух) майката и се изплаших. Припомних си края на романа "Успех" от Л. Фойхтвангер: "Те всички (бивши персонажи от романа) бяха тук (в лицето на наследниците си, които са настоящите герои). Безусловно всички бяха тук!". Та ако агресивното поведение е духът на дома, ако детето подражава на агресивен родител, единствено промяната на средата може да избави обсъжданото дете от съгласяването му с ролевото позициониране на жертва (а това вече е много страшно за психиката му и модела му на поведение занапред)!
Виж целия пост
# 38
Познавам бегло родителите на детето, но не допускам, че става въпрос за пример на агресивно поведение в семейството.
Благодаря, Ом, аз винаги се старая да погледна нещата и от другата страна, когато преценя, че обстоятелствата позволяват (така е и в нашия случай до момента за щастие).
Моят син - от своя страна - колкото и да е физически уязвим, толкова е и психически готов за отпор, когато става въпрос за личното му достойнство и се мобилизира, а не се потиска. Разбира се, не мога да допусна да пострада при никакви обстоятелства... Sad
Благодарение на всички мнения съм си съставила план за действие и се надявам нещата да се развиват за добро...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия