Много студенти се отказват още първата година. Или биват насърчени да се откажат, ако не се справят. Синът ми е запознат със статистика за неговата специалност - миналата година били между 50%-60%. Който оцелее.
...
Ужасна е ситуацията с бежанския лагер, наистина. Нужни са общежития.
...
Иначе като оставя битовите теми настрана и се обърна към образованието, заради което децата ни са там, то мога да споделя това, което научих от моето - на него много му допада начина на обучение, но казва, че за образователни системи, като нашата, при които се чете и учи налична дадена информация и оценка се поставя при възпроизвеждането й, е по-трудно, т.к. имат доста практически занимания, като изпълнението на задачите следва определена структура, с която холандците са запознати още в училище. При поставяне на задача по време на семинарите холандците веднага започват, а той и подобните на него губят доста време през тази първа седмица да се запознаят със задачата, да обмислят как да я решат. Докато мислят, "местните" са вече готови. Той сподели, че обосновките им били отлични. Имал много да учи в тази насока. И именно тази страна на образованието му допада.
Той има за компания от курса си основно холандци. Те са му споделили, че в гимназията са имали специални часове по решаване на проблеми и обсъждане на практически задачи, както и държавен изпит по граждански науки. Това той чувства като големи липси на нашата българска образователна система. Имал чувството, че е живял в 19-ти век. Системата им в училище е доста по-различна от нашата, поради което той мисли, че не "влиза в час" добре още от първата седмица. Чете много преди лекция, за да е подготвен, след това отива, да я изслуша и ако има неясноти - да пита, накрая посещава и семинара и, според него, така мтериалът наистина му ставал ясен. Но на него и на румънеца от курса му, с кого е говорил, им е трудно веднага да се впишат в семинарите. Става бавно. Все пак е още първа седмица, но той го отчита като минус на нашето прекалено отдалечено от практиката образование.
Виж целия пост
...
Ужасна е ситуацията с бежанския лагер, наистина. Нужни са общежития.
...
Иначе като оставя битовите теми настрана и се обърна към образованието, заради което децата ни са там, то мога да споделя това, което научих от моето - на него много му допада начина на обучение, но казва, че за образователни системи, като нашата, при които се чете и учи налична дадена информация и оценка се поставя при възпроизвеждането й, е по-трудно, т.к. имат доста практически занимания, като изпълнението на задачите следва определена структура, с която холандците са запознати още в училище. При поставяне на задача по време на семинарите холандците веднага започват, а той и подобните на него губят доста време през тази първа седмица да се запознаят със задачата, да обмислят как да я решат. Докато мислят, "местните" са вече готови. Той сподели, че обосновките им били отлични. Имал много да учи в тази насока. И именно тази страна на образованието му допада.
Той има за компания от курса си основно холандци. Те са му споделили, че в гимназията са имали специални часове по решаване на проблеми и обсъждане на практически задачи, както и държавен изпит по граждански науки. Това той чувства като големи липси на нашата българска образователна система. Имал чувството, че е живял в 19-ти век. Системата им в училище е доста по-различна от нашата, поради което той мисли, че не "влиза в час" добре още от първата седмица. Чете много преди лекция, за да е подготвен, след това отива, да я изслуша и ако има неясноти - да пита, накрая посещава и семинара и, според него, така мтериалът наистина му ставал ясен. Но на него и на румънеца от курса му, с кого е говорил, им е трудно веднага да се впишат в семинарите. Става бавно. Все пак е още първа седмица, но той го отчита като минус на нашето прекалено отдалечено от практиката образование.
)