Офиса ми е на оживено пловдивско кръстовище.Никой почти не спря на сирените.Автобуси,маршрутки,коли-никой.Баба водеше внучето си и забъразно му се караше...Разни мацки си вървяха и си пушиха цигарите в движение.Защо?Не можеше ли в тези кратки 2 минути да сме истински Българи?
Виж целия пост
Срам ме е!
- Публикувана: 2 юни 2006, 12:07 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2006, 20:50 ч.
2 юни 2006, 12:07 ч.
# 2
2 юни 2006, 12:09 ч.
Права си. И аз затова си мислех.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
Виж целия пост
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
# 3
2 юни 2006, 12:13 ч.
Не така, Никол. Не трябва да забравяме историята и героите си, трябва да се отдаде почит.
Аз също се възмущавам.
Виж целия пост
Права си. И аз затова си мислех.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
Много се вживяваш 
Аз също се възмущавам.
# 4
2 юни 2006, 12:14 ч.
Аз пък не чух сирени. 
Тук вали дъжд,прозорците са затворени,нищо не се чува.
Виж целия пост
Тук вали дъжд,прозорците са затворени,нищо не се чува.
# 5
2 юни 2006, 12:15 ч.
Виж целия пост
Права си. И аз затова си мислех.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
# 6
2 юни 2006, 12:21 ч.
И аз съм възмутена. Офисът ми е в центъра на оживен град, не много голям.Никой не спря.Само ние с колегата и от един съседен офис излязохме на терасите и почетохме паметта на загиналите.
Не мога да разбера хората ,които отричат този вид почитание.
Та нали заради тези героите , дали живота си за свободата на България сме тук на тази земя и сме свободни, и сме БЪЛГАРИ.
Виж целия пост
Не мога да разбера хората ,които отричат този вид почитание.
Та нали заради тези героите , дали живота си за свободата на България сме тук на тази земя и сме свободни, и сме БЪЛГАРИ.
# 7
2 юни 2006, 12:23 ч.
Мен ме интересува дали аз съм станала, останалите нито ги знам, нито ги познавам, дори не е ясно дали са българи ...
Виж целия пост
Не така, Никол. Не трябва да забравяме историята и героите си, трябва да се отдаде почит.
Аз също се възмущавам.
Аз също се възмущавам.
Мен ме интересува дали аз съм станала, останалите нито ги знам, нито ги познавам, дори не е ясно дали са българи ...
# 8
2 юни 2006, 12:27 ч.
Аз не те нападам лично теб /освен това винаги ми помагаш за снимките/.
Виж целия пост
# 9
2 юни 2006, 12:29 ч.
Защо пък трябва да се покажем по терасите, когато сме спрели при звука на сирените 
Аз си се изправих, помълчах си, помислих си, пак изпсувах тихо наум, че празнуваме 03 март, а не 20 Април или 02 юни, помислих дали аз мога да направя това, разбрах, че не мога и моите уважения към хората, които са се жертвали, пак се сетих за много важната, най-важната дата 20 Април 1876 и сирените спряха. Ама не ми дойде на акъла да изляза на терасата или да се покажа навън.
Виж целия пост
Аз си се изправих, помълчах си, помислих си, пак изпсувах тихо наум, че празнуваме 03 март, а не 20 Април или 02 юни, помислих дали аз мога да направя това, разбрах, че не мога и моите уважения към хората, които са се жертвали, пак се сетих за много важната, най-важната дата 20 Април 1876 и сирените спряха. Ама не ми дойде на акъла да изляза на терасата или да се покажа навън.
# 10
2 юни 2006, 12:31 ч.
Това е тенденция от години. Аз винаги съм се дразнела на такива хора, но това от друга страна е въпрос на лично усещане и на възпитание. Когато един човек не го приема като нещо значимо и не осъзнава смисъла на делото, безпредметно е да прави каквото и да е. Факт е, че малко хора вече не спират. За днес нямам наблюдение, защото не бях близо до прозореца, за да имам поглед какво се случва на улицата, аз самата говорех по телефона и спрях докато бяха сирените. Не станах, признавам си, но коремът ми тежи ужасно и жегата ме мъчи 
.
Виж целия пост
. 
# 11
2 юни 2006, 12:32 ч.
И на мен ми е неприятно, че почти никой не спира и не стои мирно, докато свири сирената...
Не съм излизала навън - стоях си права в кабинета, заедно с една колежка.
Виж целия пост
Не съм излизала навън - стоях си права в кабинета, заедно с една колежка.
# 12
2 юни 2006, 12:33 ч.
Винаги е имало и ще има хора, които не се спират докато звучат сирените. На мен също един път ми се наложи да не спра, а ммного ми се искаше, просто тичах към болницата и нямаше как...така че едва ли можем да знаем кой и защо не спира...Както и да е, аз съм ЗА отдаването на почит, мога и в мислите си да я отдам ако времето ме притиска.
Виж целия пост
# 14
2 юни 2006, 12:35 ч.
Чак пък срам! ние стояхме прави в офиса - спонтанно, без да се подканяме! една колежка влезе тичайки - не смятам да си променям мнението за нея, защото не е стояла неподвижно. всеки решава сам за себе си.
Виж целия пост
Препоръчани теми