Кое е най-важно за Вас в работата?
- Публикувана: 27 юни 2018, 14:27 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2018, 20:55 ч.
# 15
28 юни 2018, 11:00 ч.
Трудно ми е да гласувам, защото в различни етапи от живота си съм имала различни приоритети. Работила съм за пари като бяхме по-млади с мъжа. После работех нещо без перспектива и не добро заплащане, за да имам време за децата. Сега работя нещо, което ми носи удоволствие, имам перспективи за развитие, но има какво да се желае от заплащането.
Накратко, няма еднозначен отговор. Зависи от конкретната ситуация. Единствено може би, лоши взаимоотношения в колектива за мен биха били сериозен стимул да търся промяна.
Виж целия пост
Накратко, няма еднозначен отговор. Зависи от конкретната ситуация. Единствено може би, лоши взаимоотношения в колектива за мен биха били сериозен стимул да търся промяна.
# 16
28 юни 2018, 12:09 ч.
За мен парите са си критерии,но не основен.Добрата работна среда си е фактор,но аз съм си работохоличка .
Виж целия пост
# 17
28 юни 2018, 12:20 ч.
И при мен отношението към работата е еволюирало. На този етап са ми важни поне поносимите отношения в колектива, защото ми е ясно, че е прекалено да искам да са добри или перфектни. Стигнах до извода, че е предпочитам да работя сама, отколкото с други хора. И не защото аз съм конфликтна, а защото много хора разнообразяват живота си с интриги и запълват душевни липси с тях. Е, животът ми е един и избирам да не съм мишена.
За съжаление реалността е друга: искам, не искам, все в такава среда попадам! Тези пусти пари, злобата и невежеството ни тровят и разболяват!
Виж целия пост
За съжаление реалността е друга: искам, не искам, все в такава среда попадам! Тези пусти пари, злобата и невежеството ни тровят и разболяват!
# 18
28 юни 2018, 12:31 ч.
Гласувах за удоволствието от работата, но и другите са важни. Просто работата ми е такава - добри колеги, работата е тази, която искам да работя (доставя ми удоволствие), за работното време заплащането е ОК. Друг е въпросът, че парите все не стигат, но пък имам много свободно време, в което да работя още нещо подобно. Така и заплащането вече става доста по-добро. Втората работа ми разнообразява ежедневието (не понасям еднообразието), само е малко досадно придвижването от едното до другото място.
Виж целия пост
# 19
28 юни 2018, 12:34 ч.
О парите никога не стигат. Колкото повече изкарваш-толкова повече харчиш, но това е напълно нормално 
Свободното време е безценно.
Виж целия пост
Гласувах за удоволствието от работата, но и другите са важни. Просто работата ми е такава - добри колеги, работата е тази, която искам да работя (доставя ми удоволствие), за работното време заплащането е ОК. Друг е въпросът, че парите все не стигат, но пък имам много свободно време, в което да работя още нещо подобно. Така и заплащането вече става доста по-добро. Втората работа ми разнообразява ежедневието (не понасям еднообразието), само е малко досадно придвижването от едното до другото място.
Свободното време е безценно.
# 20
28 юни 2018, 12:38 ч.
О парите никога не стигат. Колкото повече изкарваш-толкова повече харчиш, но това е напълно нормално Свободното време е безценно.
Факт. Затова си избрах втора работа, при която аз си определям натоварването, е разбира се и съответното заплащане върви с количеството часове.
Виж целия пост
Гласувах за удоволствието от работата, но и другите са важни. Просто работата ми е такава - добри колеги, работата е тази, която искам да работя (доставя ми удоволствие), за работното време заплащането е ОК. Друг е въпросът, че парите все не стигат, но пък имам много свободно време, в което да работя още нещо подобно. Така и заплащането вече става доста по-добро. Втората работа ми разнообразява ежедневието (не понасям еднообразието), само е малко досадно придвижването от едното до другото място.
Свободното време е безценно.
# 21
28 юни 2018, 13:26 ч.
Аз мрънкам, че може повече да ми плащат, но си "купих" допълнително 5 дни отпуска за годината 😜
Виж целия пост
# 22
28 юни 2018, 14:24 ч.
Напълно съм съгласна - спокойствието, т.е. здравето преди всичко!
Виж целия пост
Спокойствие и минимум стрес. Здравето ми е най- важно. Парите не са ми били на първо място никога.
# 23
28 юни 2018, 14:32 ч.
Здравейте. Гласувах за заплащането, защото според мен дори мечтаната работа в даден момент омръзва и не носи същото удовлетворение, което е носила в началото. Смятам че доброто заплащане може да превърне понякога работата до някаква степен в удоволствие, или поне да я усещаме някак по-лека. Хубаво звучи наистина да работиш това, което желаеш, във време, в което желаеш, но такъв късмет е рядкост...
Виж целия пост
# 24
28 юни 2018, 16:11 ч.
-вече отношенията с колектива са ми най - важни... аз трудно се погаждам или не успявам да се усмихвам на ръководството с повод и без повод... че и на другите колеги, ако се опитат да ме юркат нещо.... та затова.... да се погаждам с колектива... инак няма да работя на това място...
-2рото е заплащането
За развитие съм работила като по - млада.... айде стига сега..... няма да се местя с цел развитие....
Виж целия пост
-2рото е заплащането
За развитие съм работила като по - млада.... айде стига сега..... няма да се местя с цел развитие....
# 25
28 юни 2018, 17:55 ч.
Моят отговор е "Работата ми доставя удоволствие".
Лично аз, започнах да работя след като завърших училище, работила съм на 3 места за общо 5-6 години и това ми стигна за да разбера, че не са за мен този вид занимания. Никога няма да се чувствам добре на място, което е на чужди хора, а трябва да влагам от себе си емоции и труд като за нещо мое. Няма как да стане.
Също бързо установих, че ако не попаднеш на хора (което вече е масово), много лесно могат да породят в теб чувство на страх, несигурност. Не си струва за една заплата от 500-600лв (тогава толкова беше) да трепериш, вечно да внимаваш в картинката и никога реално да не чувстваш, че си си заслужил възнаграждението. Едва ли не трябва да си благодарен, че робуваш на някой си Бай Х, защото нали... има опашка от гладни хора пред вратата.
През последните 5 години разчитам на себе си и правя това, което обичам.
Виж целия пост
Лично аз, започнах да работя след като завърших училище, работила съм на 3 места за общо 5-6 години и това ми стигна за да разбера, че не са за мен този вид занимания. Никога няма да се чувствам добре на място, което е на чужди хора, а трябва да влагам от себе си емоции и труд като за нещо мое. Няма как да стане.
Също бързо установих, че ако не попаднеш на хора (което вече е масово), много лесно могат да породят в теб чувство на страх, несигурност. Не си струва за една заплата от 500-600лв (тогава толкова беше) да трепериш, вечно да внимаваш в картинката и никога реално да не чувстваш, че си си заслужил възнаграждението. Едва ли не трябва да си благодарен, че робуваш на някой си Бай Х, защото нали... има опашка от гладни хора пред вратата.
През последните 5 години разчитам на себе си и правя това, което обичам.
# 26
28 юни 2018, 18:04 ч.
В момента най-важно ми е заплащането, за да мога да избутам ипотеката за още 2-3 години. След това смятам да зарежа всичко, щото нямам повече сили Даже и толкоз не знам дали ще имам, ама...все пак - цел.
Виж целия пост
Даже и толкоз не знам дали ще имам, ама...все пак - цел. 
# 27
28 юни 2018, 18:21 ч.
Колебая се кой отговор да дам. Защото следя за няколко условия. То е ясно, че най-добре е ако всичко се съчетае.
Съвсем в началото на кариерата си съм, сменям работните места и следя къде какво не ми допада, за да мога да си имам реална представа какво търся.
До сега съм ститнала до извода, че не съм от кариеристите, предпочитам спокойствието и най-важно ми е работата да приключва когато приключва и работното време. Като се прибера в къщи да не трябва да доработвам и да мисля постоянно за работа, за мен това не е живот, дори и самата работа да ми харесва. Прекалено много си ценя свободното време и любимите ми занимания и не искам да правя компромис с това.
С отровна среда мога да правя компромис, но до някое време. Комплексари и подлеци има навсякъде и знам, че е неизбежно да се сблъсквам с тях. Но стане ли прекалено напрягящо и започнат ли подли номерца от колеги значи това не е моето място.
Заплащането- като за начало, при положение, че нямам голям опит и още се уча, не ми е от основно значение. Но само за сега. С опита идват и претенциите.
Виж целия пост
Съвсем в началото на кариерата си съм, сменям работните места и следя къде какво не ми допада, за да мога да си имам реална представа какво търся.
До сега съм ститнала до извода, че не съм от кариеристите, предпочитам спокойствието и най-важно ми е работата да приключва когато приключва и работното време. Като се прибера в къщи да не трябва да доработвам и да мисля постоянно за работа, за мен това не е живот, дори и самата работа да ми харесва. Прекалено много си ценя свободното време и любимите ми занимания и не искам да правя компромис с това.
С отровна среда мога да правя компромис, но до някое време. Комплексари и подлеци има навсякъде и знам, че е неизбежно да се сблъсквам с тях. Но стане ли прекалено напрягящо и започнат ли подли номерца от колеги значи това не е моето място.
Заплащането- като за начало, при положение, че нямам голям опит и още се уча, не ми е от основно значение. Но само за сега. С опита идват и претенциите.
# 28
28 юни 2018, 18:26 ч.
Темата за дипломната ми работа беше свързана с този въпрос в изследваната организация и проведенатата анкета на първо място беше Заплащането, а на второ фактора Отношения с колектива. Почти във всички фирми е така. Относно заплащането - то е мотивиращо само първите 3 месеца, ако получите повишение. В последствие се вдига стандарта на живот, парите пак не са достатъчни и може да доведат до демотивация. Поради тази причина се стремете и към други неща, както и социални придобивки 😊
Работила съм в отровна обстановка, е, хапаха ме, не обръщах абсолютно никакво внимание и накрая ми свикнаха. После дойдоха нови и с тях си правиха интриги.
Виж целия пост
в изследваната организация и проведенатата анкета на първо място беше Заплащането, а на второ фактора Отношения с колектива. Почти във всички фирми е така. Относно заплащането - то е мотивиращо само първите 3 месеца, ако получите повишение. В последствие се вдига стандарта на живот, парите пак не са достатъчни и може да доведат до демотивация. Поради тази причина се стремете и към други неща, както и социални придобивки 😊Работила съм в отровна обстановка, е, хапаха ме, не обръщах абсолютно никакво внимание и накрая ми свикнаха. После дойдоха нови и с тях си правиха интриги.
# 29
28 юни 2018, 19:23 ч.
За мен най-важни са номер 2,3 и 4. В анкетата избрах номер две.
Виж целия пост
Препоръчани теми