Как да забравя първата си любов?

  • 5 731
  • 19
Здравейте на всички! 😍Аз съм едно момиче на 15, което се влюби лудо преди година и 8 месеца в един прекрасен за мен човек. Проблемът в това е, че нямах смелостта да му призная чувствата си навреме, а го направих чак, когато беше късно и си имаше приятелка. Това момче ми е много близко и винаги с него сме се разбирали отлично. За жалост аз бях човека, който слушаше от него за нея... ах, колко ме болеше тогава... Когато той и приятелката му късаха, той се съсипваше, а аз бях този човек, който го подкрепяше и не спираше да го мотивира... Няколко пъти късаха, а аз бях необлъчно до него дори и да е само с чатене. Той не издържаше на болката и правеше какви ли не глупости със себе си и здравето си, които ме измъчиха тотално и ме смазаха. Не можех да стоя и да го гледам какво си причинява заради нея😭(винаги  когсто се карах тя беше виновна). Един ден просто му казах чувствата си и това наистина го изненада каза ми, че ако е няма приятелка е щял да бъде с мен завинаги..... Тези думи просто не мога да ги забравя и са само в съзнанието ми... 😭Не мога да забравя нито него, нито моментите ни заедно, нито разговорите ни, нито каквото и да било с него! 😭Сърцето ми се къса и не мога да издържа да ги гледам заедно,защото не са един за друг😭. Толкова много се обвинявам, че не му казах чувствата си, когато можех и когато беше сам... Сега всичко щеше да бъде различно предполагам. Единствено него искам, единствено за него мисля. Първата ми  и последната ми мисъл е той,усмивката му ми е в съзнанието ми, а в съня ми е образът му и в сърцето ми е само той..
И сега вече бих могла да кажа, че сякаш ме е обладал.. Толкова много искам да бъда с него, до него.. Искам просто да го прегърна и никога да не го пусна. Много се измъчвам да стоя и да ги гледам заедно..
Моля ви, кажете ми как да го забравя (не искам изобщо, но знам, че така се налага)опитвах се, но само става по-зле и по-зле😕Благодаря Ви
Виж целия пост
# 1
Сега ти се струва, че никога няма да го преживееш, но всъщност не е така. Още си малка. С времето ще се изменят интересите ти, ще се изменя характера ти, ще пораснеш...и ще видиш това, което сега не виждаш. Simple Smile Ще има следващ. Не си нито първата, нито последната, която страда в тази възраст по детски любови. След време ще се сещаш с усмивка. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Аз моята първа и истинска ученическа любов и досега не съм я забравила ако и да беше несподелена Simple Smile
Честно казано това изказване, че ако си нямал приятелка  ещял да бъде с теб завинаги ми е малко несериозно. Ако един човек иска наистина да бъде с теб ще бъде, повярвай ми. И ще стори всичко за да е така. А няма да се оправдава с приятелката си. Времето лекува, може  да не се забравя съвсем, но нещата стават много по-различни, ще улегнеш, ще порастнеш, ще мине време и ще се почувстваш по-добре.
Виж целия пост
# 3
Бях колкото теб, когато се залюбих с първата ми голяма любов. Всъщност след мъжа ми тя си остана и най-голяма. Продължи година и осем месеца. Аз прецаках нещата. А той се загаджи точно с една дето му се водеше приятелка, ама и тя си беше влюбена в него, досущ като теб. Боля ме известно време, но ми мина. А те май все още са заедно - луда работа, вече колко 14 години. А аз се наживях добре и миналата година се ожених малко преди да навърша 31 години. Не съжалявам, че последвах инстинктите си едно време. Каквото има да става, ще стане. Направила си всичко необходимо, не се измъчвай Hug Любовните трепети тепърва предстоят Wink
Виж целия пост
# 4
И аз имах луда първа любов ,бях на 14-15..то не бяха събирания,разделяния,драми и прочие...Любов ли бе да го опишеш Grinning Чак си бях надрала с нож на ръката името му..абе страшна работа хаха.Не съм го забравила и до ден днешен,няма и да го забравя,но вече си спомням с умиление и усмивка всичко случило се. Simple Smile Даже бяхме подновили контакти точно преди да тръгна с мъжа ми,бях ходила на гости в чужбина при него за НГ ама не е същото.Като минат години човек повечето пъти даже осъзнава,че тоя човек наистина не е за него .
Ама спомените остават,та всеки е хубаво да изживее една подобаваща "първа любов" Heart EyesHug
Виж целия пост
# 5
Изглежда като клише, но времето наистина лекува. Гледай да излизаш повече, да се срещаш с приятели и приятелки, да се забавляваш с други хора, не с него. Ако се занимаваш с повече неща, например започни да тренираш някой спорт, това ще го измести от съзнанието ти.
Виж целия пост
# 6
Здравейте отново! Благодаря на всички, които толкова бързо ми отговориха! Помислих доста над думите ви и наистина сте прави всички! Това е просто едно момче, ще има още много. Продължавам само напред пък каквото е писано, ще стане! Simple Smile
Виж целия пост
# 7
След известно време дори няма да се сещаш за тези “драматични моменти” малка си и наивна, но ще пораснеш и ще си се смееш сама на себе си.
Виж целия пост
# 8
    Когато бях на вашата възраст или малко по-малка на години бях, бях лудо влюбена в едно момче. Бяхме в един и същи клас. Той винаги ми обръщаше голямо внимание. Говорихме си доста по телефона и споделяхме заедно различни неща. Дори седяхме от време на време и на един чин. Винаги когато го виждах, сърцето щеше да ме хвръкне и ми се подкосяваха краката. Изгубвах ума и дума и започвах да пелтеча. По време на физкултура се възхищавах на тялото му. Тогава може би се появиха и първите сигнали и трепети да правя любов с някого, които аз не разбирах тогава какви бяха тези горещи вълни, които ме заливаха цялото тяло. На завършването на 8-ми клас, целият клас беше се събрал в един ресторант, той беше ме поканил на танц и танцувахме. Бях най-щастливото момиче, че той танцуваше с мене. Така ми се искаше да го целуна по устните, но не се осмелих. Тогава изгубих последния си шанс да имаме каквото и да е. Щяхме да танцуваме пак, но се намеси една бивша съученичка и танцува с нея. Подозирах, че харесваше тази моя съученичка, защото се закачваше с нея в училището. Обеща ми, че следващият танц щеше да бъде с мен. Така не се осмелих да му кажа за чувствата си, докато още учихме заедно. После се разделихме и всеки отиде да учи в различно училище.

   Знаех къде живееше и просто един път отидох у тях и излях всичките чувства пред него. Тогава той вече имаше приятелка. Той не откликна на чувствата ми. Пожела ми най-доброто. Пожела ми от цялото сърце и душа да си намеря момче, което наистина да ме уважава, разбира, обича и да ме заслужава, защото аз съм била много добра и заслужавах най-доброто. Бях много разочарована и разстроена. Толкова много плаках. Боля ме много, че бях отхвърлена от него.

   След 1 година имах първата сериозна връзка.

   Оттогава не съм го виждала. Потърсих името му по Интернет по избирателен списък дали още живееше на същия адрес. Това стана преди 5-6 години. Понякога моят път минава покрай неговата тераса. Винаги се вторачвам в тази тераса и като че ли го търся. Не знам дали ще го позная. Не сме се виждали от 15-16 години. Понякога ми се иска да го срещна и да разбера как изглежда. Не знам дали ще се спра и да му се представя коя съм. После да се поприказваме. Проблемът е, че много се промених оттогава.
Виж целия пост
# 9
Охо, колко още големи любови те очакват, мило момиче!
Виж целия пост
# 10
Охо, колко още големи любови те очакват, мило момиче!
Права сте толкова много и въпреки че знам това пак ме боли Sad
Виж целия пост
# 11
Аз и до днес поддържам приятелски отношения с моята първа любов (долу горе на същата възраст), която не беше на всичкото отгоре само платоническа, нито пък несподелена. Вече 24-25 години, хе хе.  За мен от тогава и до сега начина е един - намираш си нов обект. Не кой да е разбира се, но човек, който поне да отвърне на чувствата ти, с който имате сходни интереси, с който има какво да си кажете. А не само да си му кошче за душевни отпадъци. И не, явно човека няма чувства към теб - в момента когато си му признала ако имаше чувства, щеше да намери начин да приключи другата си връзка. Връзката не е едностранно явление, в което единия дава - подкрепа, приятелство, доверие, чувства, а другия само да взема. И хрън-мрън колко съм наранен ... колко ми е лошо гаджето .. скъсахме ...  и после пак при нея. За такива не само, че няма да инвестирам пет минути чувства, ами и директно ще им тегля една. Не защото съм на 38, а защото и на 15-16 си бях такава.
Обещавам ти, че ако си отвориш очите за хората около теб - максимум за няколко месеца ще го гледаш и ще се питаш "какво точно намерих в него?"
И също е вярно, че тези любови може да са силни, но никога човек не трябва да си подчинява живота на тях защото за една пълноценна връзка не е достатъчна само любовта или чувствата. Ако ти се получат нещата с младежа и по някое време охладнееш към него ще разбереш, че това е било само увлечение и губене на време. Тепърва те чакат истинските неща, запази хубав спомен и не се унижавай повече
Виж целия пост
# 12
Просто се пусни по течението, излизай с приятели и се забавлявай. Аз също съм имала несподелени любови на твоята възраст и тогава мислех, че това е фатално, но в тази възраст всичко изглежда фатално, а всъщност изобщо не е. Пък и не се знае след време може пътищата ви да се пресекат, но дали тогава ти все още ще го искаш. Единствения адекватен съвет, който мога да ти дам е - изживей го, не го потискай и ще видиш как не след дълго всичко ще е различно.
Пожелавам ти успех и една (или две ) голяма любов. Всичко ще бъде наред и не забравяй, че освен момчетата трябва да даряваш и себе си с любов и да се уважаваш, тогава ще срещнеш и правилния човек.
Виж целия пост
# 13
И по принцип - обикновено от приятелство трудно се преминава към любов. Общо взето още в началото отношенията се поставят на някаква ясна плоскост - или другаруване, или флирт, който може да прерасне в нещо повече. Има хора, които си въобразяват, че ако се държат много приятелски и станат душеприказчик на обекта на обожание, така ще се доближат до него и ще имат шанс да го спечелят за нещо повече от приятелство. За съжаление това обикновено е грешен подход.
Виж целия пост
# 14
Времето е най-добрия лечител,излизай,усмихвай се ,ЖИВЕЙ времето е пред теб!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия