В началото на годината родих. Много дълго чакано дете не само от нас,но и от родителите ни. Тогава започна и моя кошмар.
Сама си гледам детето. Приятеля ми е постоянно на работа,дори през уикендите. Понякога кара нощни смени,а през деня само спи. Нямам приятелки. Всички работят,водят своя живот. Бях заобиколена от хора и сега изведнъж останах напълно сама.
Имахме няколко скандала с родителите на приятеля ми. Имат стари разбирания относно правата и задълженията на жетата. Моите родители не знаят за това. Баща ми не е добре със здравето и не искам да се тревожи. Като цяло и не се познават много добре и май не се и харесват.
Започнах да получавам натрапчиви мисли как ще се развие бъдещето ми и това на сина ми. Чувствам,че губя живота си. Иска ми се да върна двайсет години и да направя друг избор. В резултат на това изпадам в истеричен плач с часове наред. Опитах се да говоря с приятеля ми,но той си мисли,че се лигавя.
Притеснявам се,че в тези ми състояния не съм способна да се грижа за детето.