Доц. д-р Христо Мумджиев, началник на Неонатологичното отделение при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, отговаря на най-често задаваните въпроси.
1. Какво се разбира под захранване на кърмачето?
Захранване е постепенното заместване на кърмата или заместителите ѝ (млека за кърмачета) с немлечни храни, което започва между 4-ия навършен и 6-ия навършен месец и продължава до края на първата година от живота.
2. Защо е необходимо захранването?
След 6-ия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите хранителни вещества за оптимален растеж и развитие на детето. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които да го подготвят за хранене с преходна храна към една година, а впоследствие – с обичайната за възрастните храна. Енергийните потребности на кърмаче на 6-месечна възраст са около 800 ккал дневно. Максималното количество кърма или мляко, което кърмачето може да изсуче и усвои, е 1 литър, като кърмата съдържа 670 ккал/литър. Поради това за осигуряване на нормалния растеж след 6-ия месец е необходим прием на храни, доставящи повече енергия и хранителни вещества. В тази възраст се развива и дефицит на някои микроелементи и витамини (желязо, цинк, селен, витамин А и D и др.).
3. Кои са основните принципи на захранването?
Захранването трябва да е:
- своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;
- адекватно – да задоволи по-високите потребности от енергия и хранителни вещества;
- безопасно – да се избират подходящи хранителни продукти, съхранявани и обработени по безопасен начин;
- правилно – количеството, качеството на храната и броят на храненията да отговарят на потребностите и възможностите на детето;
4. Коя е най-подходящата възраст за захранване и защо?
Препоръчва се захранването да започне в периода от 4-ия до 6-ия навършени месеца (17 – 26 седмици), тъй като към тази възраст:
- стомашно-чревният тракт е съзрял достатъчно за усвояване на немлечни белтъчини, мазнини и въглехидрати;
- защитните механизми на червата, предпазващи от инфекция и алергия, са достатъчно развити;
- бъбреците са достатъчно зрели, за да отделят увеличените продукти на обмяната;
- усъвършенства се дъвкането, поглъщането на твърда храна, вкусовите възприятия и др;
5. Кои са опасностите от ранното захранване – преди 4 навършени месеца?
- Намаляване или преждевременно преустановяване на кърменето;
- Затрудняване смилането на храната – захранващите храни са по-трудноусвоими в сравнение с млякото.
- Внасянето на високоенергийни храни преди навършени 5 месеца води до натрупване на излишна мастна тъкан и опасност от затлъстяване;
- Претоварване на организма със сол и други електролити. Храните на зърнена основа съдържат четири пъти повече соли от кърмата;
- Алергизиране от хранителен произход. Бариерната функция на чревната лигавица до 5-ия месец е ограничена и е възможно преминаването на животински и растителни алергени в кръвта;
- Повишен внос на нитрати с растителните храни;
- Задавяне и аспирация на храна;
6. Кои са първите храни за захранване и кои са техните особености?
Първите храни са млечно-зеленчуково пюре или млечна каша. Те трябва да са еднокомпонентни, т.е. да съдържат един вид зеленчук или зърнена култура (напр. картофeно пюре или оризова каша) с добавено мляко. Картофът е предпочитаният първи зеленчук, защото е достатъчно хранителен, позволява фино пасиране, а освен това е основен зеленчук в българската кухня. Към него може да се добави и морков. Оризовата каша е предпочитана за първата каша, защото не съдържа глутен.
7. Колко време се изисква за въвеждане на нова храна?
Въвеждането на първата захранваща храна изисква около 2 седмици. През първите 7 дни постепенно се увеличава количеството храна, като се започва с 2 – 3 лъжички през първия ден, с увеличаване с около 3 – 4 лъжички дневно, като след храненето детето се дохранва с кърма (мляко). След достигане на пълната порция от около 130 г към 14-ия ден вече не се дохранва с мляко, а към пюрето се добавя около 30 мл кърма или мляко. Когато детето вече приема добре един вид зеленчуково пюре и каша, допълнителното им разнообразяване може да става по-бързо. Важно е промените да са през не по-малко от 5 дни, за да се отчетат евентуални неблагоприятни реакции към нововъведената храна.
На 12.07.2018 г. очаквайте част II на "Захранване на кърмачето – какво, кога, как?"
1. Какво се разбира под захранване на кърмачето?
Захранване е постепенното заместване на кърмата или заместителите ѝ (млека за кърмачета) с немлечни храни, което започва между 4-ия навършен и 6-ия навършен месец и продължава до края на първата година от живота.
2. Защо е необходимо захранването?
След 6-ия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите хранителни вещества за оптимален растеж и развитие на детето. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които да го подготвят за хранене с преходна храна към една година, а впоследствие – с обичайната за възрастните храна. Енергийните потребности на кърмаче на 6-месечна възраст са около 800 ккал дневно. Максималното количество кърма или мляко, което кърмачето може да изсуче и усвои, е 1 литър, като кърмата съдържа 670 ккал/литър. Поради това за осигуряване на нормалния растеж след 6-ия месец е необходим прием на храни, доставящи повече енергия и хранителни вещества. В тази възраст се развива и дефицит на някои микроелементи и витамини (желязо, цинк, селен, витамин А и D и др.).
3. Кои са основните принципи на захранването?
Захранването трябва да е:
- своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;
- адекватно – да задоволи по-високите потребности от енергия и хранителни вещества;
- безопасно – да се избират подходящи хранителни продукти, съхранявани и обработени по безопасен начин;
- правилно – количеството, качеството на храната и броят на храненията да отговарят на потребностите и възможностите на детето;
4. Коя е най-подходящата възраст за захранване и защо?
Препоръчва се захранването да започне в периода от 4-ия до 6-ия навършени месеца (17 – 26 седмици), тъй като към тази възраст:
- стомашно-чревният тракт е съзрял достатъчно за усвояване на немлечни белтъчини, мазнини и въглехидрати;
- защитните механизми на червата, предпазващи от инфекция и алергия, са достатъчно развити;
- бъбреците са достатъчно зрели, за да отделят увеличените продукти на обмяната;
- усъвършенства се дъвкането, поглъщането на твърда храна, вкусовите възприятия и др;
5. Кои са опасностите от ранното захранване – преди 4 навършени месеца?
- Намаляване или преждевременно преустановяване на кърменето;
- Затрудняване смилането на храната – захранващите храни са по-трудноусвоими в сравнение с млякото.
- Внасянето на високоенергийни храни преди навършени 5 месеца води до натрупване на излишна мастна тъкан и опасност от затлъстяване;
- Претоварване на организма със сол и други електролити. Храните на зърнена основа съдържат четири пъти повече соли от кърмата;
- Алергизиране от хранителен произход. Бариерната функция на чревната лигавица до 5-ия месец е ограничена и е възможно преминаването на животински и растителни алергени в кръвта;
- Повишен внос на нитрати с растителните храни;
- Задавяне и аспирация на храна;
6. Кои са първите храни за захранване и кои са техните особености?
Първите храни са млечно-зеленчуково пюре или млечна каша. Те трябва да са еднокомпонентни, т.е. да съдържат един вид зеленчук или зърнена култура (напр. картофeно пюре или оризова каша) с добавено мляко. Картофът е предпочитаният първи зеленчук, защото е достатъчно хранителен, позволява фино пасиране, а освен това е основен зеленчук в българската кухня. Към него може да се добави и морков. Оризовата каша е предпочитана за първата каша, защото не съдържа глутен.
7. Колко време се изисква за въвеждане на нова храна?
Въвеждането на първата захранваща храна изисква около 2 седмици. През първите 7 дни постепенно се увеличава количеството храна, като се започва с 2 – 3 лъжички през първия ден, с увеличаване с около 3 – 4 лъжички дневно, като след храненето детето се дохранва с кърма (мляко). След достигане на пълната порция от около 130 г към 14-ия ден вече не се дохранва с мляко, а към пюрето се добавя около 30 мл кърма или мляко. Когато детето вече приема добре един вид зеленчуково пюре и каша, допълнителното им разнообразяване може да става по-бързо. Важно е промените да са през не по-малко от 5 дни, за да се отчетат евентуални неблагоприятни реакции към нововъведената храна.
На 12.07.2018 г. очаквайте част II на "Захранване на кърмачето – какво, кога, как?"