Твоята тема е моя тема, или чуваме ли наистина отсрещния?

Аз, честно казано, не съм сигурна. Опитвам се да забелязвам тенденцията да наложа своята гледна точка и да я контрирам (тенденцията), но мисля, че рядко ми се получава. То си е трудно. Животът обаче ме научи да не бъда категорична и да не съдя, защото всеки има причина да прави нещата, които прави и аз не мога да знам каква е тя. Всеки човек има вътрешен свят, чувства, преживявания, които го подтикват да действа по някакъв начин. Ще ми се да съм по-емпатична и полагам усилия в тази насока.

Старая се да слушам и да чуя точно какво има предвид авторът на дадена тема.
Препратки към личния си живот правя рядко, с мярка и само ако са аналогични.
Приемам хората да имаме различни позиции и гледни точки, мразя да ми се налагат мнения, аз също не налагам своето. С две-три изключения, като се замисля. По особено щекотливи и болезнени лично за мен теми.

няма нужда от скрол , отговаряш на първоначалния въпрос и готово. Той винаги е най-отпред.
чувала съм, че тази способност не е много добре за себе си. За другите е супер да имат такъв човек до тях.

Точно затова и чета темите до втора-трета страница. Нататък вече влиза Сирената 

Имам способността да слушам, да чувам, да осъзнавам позицията на другия, да се съобразявам, но не и зрелостта и силата да отстоявам собствената си гледна точка. С две думи разбирам всички, съобразявам се с тях за моя сметка, за да бъдат щастливи. Това е глупаво, води до негативи и за двете страни - за мен самата ясно защо е вредно, но и за другия не е добре, защото остава с убеждението, че винаги е прав; и се опитвам да се коригирам. Напредъкът е мижав, но все пак го има.
Тук чета толкова много категорични мнения, лишени от гъвкавост, убедени в правотата си от прочетени две думи, че се плаша от самоувереността на някои потребители.
Ако аз подхождам винаги със съмнение дали съм права и дали няма да нараня някого, някои май никога не стигат до такива размисли, и двата подхода смятам за погрешни.

Нормално е да става така. Авторът влиза, споделя нещо, влагайки определени емоции, защото това го движи в момента. Така ситуацията се оцветява. Разбулена в известна степен, става арена за изява на другите хора, които се припознават с някой от героите в нея. Те я съпреживяват, също започват да я оцветяват и става мазалото.

Често се позовавам на собствения си живот, защото това е опитът, който имам и на чиято база давам мнение/съвет. Когато са налични по-меродавни източници (примерно статистики, научни статии) - цитирам първо тях и ги предпочитам многократно пред анекдотичните аргументи.

В личните отношения обаче трудно могат да се сведат нещата до научна истина, а дори когато е възможно, това не се приема особено добре от форума като начин на водене на дискусия.

За мен много от темите в този подфорум са измислица, т.нар. "пързалка", с която се забавляват или НИ забавляват може би, не знам. Въпреки това се стремя да давам сериозно мнение, понеже аз самият съм търсил и попадал на теми от форум бг-мамма много преди да почна да пиша и знам, че нечие мнение може да бъде полезно дори след много години. Не непременно в "семейни отношения", но защо не и тук.

Не одобрявам точно този форум като начин на забавление и разпускане - проблемите обикновено са доста дълбоки и болезнени за авторите, за разнообразяване с кафенцето си има "Клюкарник" и разните форуми за хобита. Но реалността е, че повечето под-форуми са малко замрели и на практика кипи активност тук и в клюкарника, като последният се очертава дори може би по-сериозен от двата с политическите си и социални теми.

Последно - като даващ мнение почти никога не ме интересува гледната точка на "отсрещния", с което не знам дали визирате автор на тема или други пишещи по темата. Авторите са хора с проблеми, които търсят съвет. Опитвам се максимално да вникна в ситуацията (колкото и да е трудно това понякога), но не смятам, че спецификата на форума предполага да обменяме гледни точки или нещо такова. Напротив - в много от темите проблемът се корени именно в дефектната гледна точка на авторите.

Ще дам пример - Вашата тема. Поставяте я нападателно, а не диалогично. Дистанцирате се от масовото поведение и го критикувате и то не задълбочено, а заядливо, менторски като вплитате и дразнещи русизми като "болшинство", които поне на част от хората ни действат негативно емоционално на съвсем повърхностно равнище, поради прилики в стила на изказване на партийно-лансираните псевдо-ментори от близкото или не толкова близкото минало. В случая не критикувам - не ме интересува нито Вашата гледна точка, нито някаква градивна критика, която не сте потърсили - само констатирам. И предричам, че с начина, по който е зададена, темата ще се сведе неизбежно до нападки и караници.

Трябва ли да ме интересува Вашата гледна точка? Не мисля. Интересува ме обективната истина, причинно-следствените връзки, механизмите, възможността да се планира и предскаже (развитието на) някаква житейска ситуация за доброто на хората, които имат проблем за решаване. Интересува ме как мислят хората, защо постъпват по даден начин, но това, че ме интересува, не значи автоматично, че съм съгласен с тях или че бих приел светогледа им. Последното го запазвам за най-близките си - с непознати се стремя единствено да проявя възпитание, като ако отсреща няма такова, изобщо не се свеня да бъда максимално директен, ако имам проблем за разрешаване или пък да прекратя контакта, ако не е с някаква конкретна цел този контакт.

Да де. Ама то и мазалото в живота става по точно този сценарий. Разбираме ли какво точно правим, като даваме наклон според себе си и отсъждаме според себе си. Това не е ли същото неумение да чуваш и разбираш, което води до мазалото в живота?
И нека се разбира, че говоря за категоричните оценки и отсъждания, нетърпящи друг нюанс.

 

По темата:

Опитвам се да бъда по-широко скроена и да приемам чуждия избор и мнение, макар и различни от моите. Смятам, че с годините ми се получава все по-добре. 

Когато защитавам мнението си, се опитвам да прилагам доводи в защитата му. Понякога обаче, просто не ми се разправя и предпочитам да си замълча...
С близките ми съм "най-лоша" - казвам си всичко в прав текст.

в моя живот гледам на мен да ми е добре. Това означава, че чуждата гледна точка, когато ми пречи, не я чувам изобщо. Аз също се старая да не преча на никого.
Във форума си позволявам да давам съвети. Не ми е важно да доказвам колко съм перфектна аз и колко е нещастен отсрещния. Чета темите отгоре отгоре. Ако нещо ми е интересно и по-задълбочено. Преди по се впечатлявах от форума, сега знам на всеки репертоара.

Поздравления Луничке! Прекрасно и  точно казано. Ще те следя

Като семейство с проблеми. Всеки на всеки знае репертоара. Знае какво ще прочете и обикновено няма изненади - чете го. Това ме навежда единствено на мисълта, че нито чуваме другия, нито сме способни да вникваме в друго, освен в своето собствено.  И го повтаряме до откат.  Репертоар. Това носи ли полза в живия живот някому?

Замислям се над думите ти, но отново ще ги прекарам през своята призма. Няма вариант да бъда отклонена от вътрешните си убеждения, но с близките си съм готова на компромиси.

Веднъж направих грешка с приятел - изказах се по определен проблем, без да някой да ме е питал. В този момент загубих приятелството си с този човек. Тук обаче хората питат за мнението ти и не виждам какъв е проблемът да си кажеш.

Когато реша да разбера някого - разбирам го. Когато виждам, че другият не ме разбира - не правя и повече опити за поддържане на отношенията и преминаваме на друг тип общуване. Тук говоря за хора, които не могат да смутят душевния ми мир. С любимите ми хора е друго.

Напълно съм съгласна, че доста често, вместо да се коментира случая, повечето хора казват: "А на мен пък какво ми се случи"... Предполагам, че и аз го правя. Защо е така? Не е от нежелание да помогнеш, напротив - хвърляш се, даваш съвети... но всъщност говориш за себе си, изтъкваш себе си.
Но го има и обратното: този, който пита, не се вслушва в доста разумни мнения, а си търси нещо конкретно, някой, който да каже това, което той всъщност очаква.