Реших да Ви споделя моята история, защото се нуждая от вашата подкрепа, а и защото искам да дам урок на други жени, които се замислят дали да бъдат като мен... И много ще ме укорят. И с право.
Аз съм любовницата, заедно сме от няколко месеца. Той е добре сложен мъж на 40+ с възможности, имаме 12 години разлика. Преди да ме нападнете ще отбележа, че не съм изхарчила нито един лев от парите му. Даже за мен той е най- бедният мъж, който съм имала, защото дори не съм позволявала да ме почерпи. Има голямо дете. Живее със съпругата си и с него. Щастливо при това, според него. Имал си секс...и любов, нуждаел се от тръпка и да обича 2 жени. Това го правело щастлив. Никога не сме се заблуждавали, че ще се разведе. Аз минавах през труден етап от живота си и този начин на срещи ме устройваше. До сега никога не съм била любовница. И никога не свикнах с тази мисъл. Когато усетих, че нещата стават прекалено сериозни се опитах да сложа край няколко пъти. Не ме пускаше, десетки смс-и и e-мейли.... Обясняваше колко ме обича и колко съм специална, как не причиняваме вреда на семейството му... Лутах се между любовта си към него и угризенията, че съм втората жена. Тази, която я крият и винаги е след другата, тази, която презират....
Казах му, че искам да се разделим за 1 месец, да си подредя главата. Истината е, че искам да се разделим окончателно, но той ще откачи и не знам на какво е способен. Жена му знае за забежките му, но си затваря очите. Така е от години.
На всички, които се чудят дали да го "играят" любовница - плюйте си на петите. Ще се влюбите и става страшно...