Пари "назаем" на роднини

Ние тук може да я съветваме хиляди неща, но без да знаем какво мисли мъжът ѝ, съветите ни са куршуми в тъмното. Аз лично разбрах само, че ѝ е казал, че дотациите са си негова работа, но това е било преди тя да забременее (май). Може би с бебе на хоризонта ще се почувства глава на собствено семейство в пълния смисъл и ще преразгледа финансовата си политика. Вероятно не съвсем по своя инициатива, но пък с известно подбутване? Не знаем и какъв характер е - дали е разбран и склонен да слуша и преразглежда ситуациите или е някой кибритлия, който се озлобява ако се заговори по темата.
Във всеки случай, ако човекът е свестен и има глава на раменете, аз не мисля, че ситуацията е безнадеждна. Интелигентните хора обикновено са склонни да чуят и осмислят позицията на другия, както и да търсят промяна и компромис. Семейните ценности също еволюират, често и за по-добро; все пак не живеем в турски сериал, където упадъкът на патриархата непременно носи само злини.

Ех, че хубаво казано Кафе с Канела 

Това изчерпва темата.
след като добросъвестно я прочетох цялата.

Нее, жените не са случили на съпрузи.Момчетата да си бяха останали вкъщи, заедно милите, да си преливат един на друг, на мама и тати, и така цял живот.Ами защо да им семейства?И някакви деца, и жени, уужас,най-добре в първото семейство, до гроб, ама ха!

Aвторката иска да излезе суха от водата, ама с мъж бършещ и целуващ з@дника на брат си няма как да стане. Или поема нещата всвои ръце и държи контрол над всички пари в семсйството или гледа как вместо похарчени за нея и детето или спестени за семейството, праите отиват по почивки, битова техника, маркови дрешки и подобни в семейството на брата.

Аз авторката не я обвинявам в нищо. Чудя се защо ние жените се втурваме  с всички сили да градим  новото си семейство, влагаме  време , сили, енергия, бременеем и т.н., аа забравих за "мизерните ни доходчета"/както татковците тук ги наричат/, ама влагаме и тях влагаме .Мъжете тук няколко пъти обясниха за техните "гооолеми доходи" и как имали право да дават.Нещо ми се струва, че това даване и вземане поддържа пъпната връв към мама и тати, и брата/сестрата жива и пулсираща, сакън да не я отрежем, че без нея за къде са.

Това е сериозна грешка. Не бременеенето, но фикс-идеята за семейството. Трябва да има здравословен баланс. Утре, ако мъжът си тръгне, няма да е зле да има на кого да се облегнеш

А, те такива, дето жените им всичко дават и ги обгрижват, не си тръгват. Само им набиват в главите какви късметлийки са с такъв мъж, а в същото време ходят по чуждо. Докато в един момент на жената й писне и тя си тръгне.

Искаш да кажеш, че без редовни финансови инжекции нямаме право да се облегнем на роднини? Трябва редовно да инвестираме в тях, за да не ни обърнат гръб? Предпочитам да нямам такива роднини.

Виждаш на кой пост отговарях. Идеята ми е, че няма да си прережа всички връзки с роднините и да не виждам друго, освен новото семейство. Ей така, за всеки случай. Ще повторя - баланс.
Но съм против да се дават постоянно пари на брата, дори мъжът на авторката да беше ерген.

    Абе, аз хич не съм против, ама на мене да дават и то без връщане....хахахахах

Не се пререждай, има и други на опашката

Ааа, не, аз казах! Пу, първаааа!!!  

Аууу , ей сега ще ми дойде мъж да ми 'държи контрола на всички пари в семейството' ..
Същото е и обратната страна на монетата. Жената да 'държи контрола'.
Аз мисля, че всеки си има право на лични разходи и парите за брата бих метнала в графа 'лични разходи', като моите почивки например. Моят мъж си има лични разходи, както и аз, да не дава господ да започнем да си държим сметка за тях. .. И ММ не е съгласен с много разходи, които правя, и аз с някои, които той прави, ама се научихме да си траем. И слава богу. Но доста годинки минаха де .. като бяхме с малко бебе и ние се опитвахме един на друг да казваме кой как да си харчи 'личните'..

И сега, да не си помислиш, че аз получавам финансови инжекции или че мъжът ми дава ... Нито едното, нито другото. Но пък и аз, и съпругът ми, сме финансово независими един от друг и от други хора , способни сме да издържаме всеки сам семейството за известно време , че защо не и скромно и завинаги, без чужда помощ и някак не са ни навряни такива неща в очите, да ни е опрял ножа до кокал. Виж, да беше някой от нас с мижава заплата, сигурно щеше бързичко да стане алчен.

Аз имам братовчедка 5 години по голяма от мен и родителите й се развеждат когато тя е на около годинка.Баща ми все още не е имал семейство и аз не съм се била родила и му е било мъчно за нея , че е останала без баща.Години наред й е купувал дрехи и е давал пари за нея.Аз това съм го знаела още когато бях на 15 години и понеже съм възпитана да помагам и да ми е жал за тези които имат по-малко от мен и това никога не ме е дразнило.Но да видите човешката благодарност -баща ми преди година се разболява и едвам го спасихме.Те с леля ми като разбраха взеха да се правят на много загрижени за баща ми.Почнаха да се мъкнат всяка събота и да носят храна уж за да върнат жеста, но всичко с условие.Почнаха да ни налагат как точно да го гледаме , да ядем ние с майка ми и детето постна храна защото сме били всички дебели.От нас само майка ми е пълна ама не е дебела.Всички разходи по детето трябвало да ги поеме бившия ми мъж.Край аз вече нямам право нищо да си купувам за мен дори и ако ми се скъсат гащите и чорапите.Веднага се притесниха да не отида на море с детето да похарча едни излишни пари вместо да ги дам на баща ми за когото не се грижим-само аз си знам с какви връзки го вкарахме в болницата и благодарение на тях на баща ми се обърна внимание,после колко пари се дадоха за лекарства и рехабилитация и до ден днешен се дават за лекарства.И когато баща ми им каза, че е християнин и че не може да лиши едно дете заради него ония двете фръцли се врътнаха и не стъпиха повече в нас и така аз спокойно си отидох на почивка с детето.Сестрата на майка ми е другата крайност-майка ми е гледала големия й син докато тя и мъжа й са били студенти и тя сега й помага ,дава й пари    и не натяква даже самата тя ме подтикваше да отида някъде малко да си почина.Хора всякакви дано роднините на авторката оценят това което им дават те сега и след време , ако имат нужда да са насреща , ама както описва нещата май няма да е така.