Пари "назаем" на роднини

  • 24 692
  • 274
Напоследък ме тормози един много често дъвкан тук въпрос - за даването на пари на роднини.

Изчетох предишните теми, но вече мисля (или поне мъжът ми ме кара да мисля), че нещо не разбирам и не трябва да се меся в неговите семейни отношения.

В нашия случай става въпрос за двама братя на 30+ години, женени, братът на моя мъж е и с малко дете. Понеже се познавам и с двамата от много години, мога да кажа, че финансовите "заеми" не са изключение, не са от скоро и определено не са заради работа/семейство/дете. Принципно и двамата с мъжа ми сме на добри позиции с хубави заплати, а брат му и жена му са със средно образование (понеже висшето не било за тях...) и съответни заплати. Ако в началото не беше голям проблем да се дават 100-200лв тук-там от мъжа ми на брат му, понеже той все има "непредвидени" разходи, които не може да покрие, то вече нещата минават някои граници.

От преди да имат дете, деверът и жена му се опитват да демонстрират ниво на живот, което не им отговаря на приходите - вечери в скъпи ресторанти, таксита, маркови дрехи/телефони и пр. Откакто се роди детето им, да е живо и здраво, се почна и за него едно изхвърляне - най-скъпите пелени, козметика, количка и пр.

Междувременно се оказа, че етървата не се е осигурявала изобщо преди бременността и добре, че бяха родителите на мъжа ми да ѝ платят осигуровките, че да взима поне минималното майчинство. В същия момент тя реши, че няма да ражда в България, а при майка си в чужбина, понеже болниците в България "не са достатъчно надеждни", но за раждането там "се наложи" да платим ние с мъжа ми, както и за някои "спешни" разходи след това, понеже майка ѝ нямала възможност да им помогне. Както и да е, пари за здраве не се отказват и не съм очаквала да ни се връщат.

Но пък вече втора година тя не ходи на работа, за да си гледа детето, което е прието в държавна детска градина, но за да не се стресира ходи там само понякога за половин ден, а ако тя има "работа" го гледа жена срещу съответна сума.

Отделно, понеже получих служебен автомобил, моята малка лична кола ме "помолиха" да не я продавам, а да им я оставя за ползване (нали са и с малко дете), с условието те да я поддържат и плащат ремонти, застраховки и пр. Естествено на практика родителите на мъжа ми плащат всички данъци, застраховки, глоби и фишове на сина си, а брат му "се налага" да плаща всички по-капитални ремонти (всичко над 100лв).

Всеки път, в който съм се опитвала да говоря с мъжа ми да спре финансовите инжекции на брат си, той ми обяснява как аз не разбирам отношенията им, понеже съм единствено дете и как той давал от неговите си пари, на които да не му правя сметката. Аз принципно не съм привърженик на общите финанси и откакто и двамата работим с мъжа ми винаги сме имали отделни сметки, като големите разходи и режийните сме разделяли винаги по равно, а каквото остава всеки е свободен да си определя за какво ще харчи/спестява.

Както и да е, до скоро си мълчах, но сега и ние чакаме бебе, купихме си жилище с много спестяване и без помощ от никого, което ремонтираме пак така, изплащаме ипотека и някак очаквах, че вече брат му ще го хване срам да ни иска пари... Да, ама не - сега пък се мрънка, че им се счупила печката и нямат пари за нова, та ако може да им се помогне.

Само да направя уточнение, че девера спонсорираме не само ние, ами и родителите му, които, въпреки че са от малък град, се стараят както да помагат финансово на единия си вечно закъсал син, така да дават и на моя мъж, за да не се чувстваме ние пренебрегнати, че само на единия се помага. В тази връзка мъжът ми ми обяснява, че ето - парите, които сме дали на брат му, ни се връщат от техните родители и всичко било точно.

И накрая, не бих го правила на въпрос изобщо, ако братът на мъжа ми се опитваше да върне жеста ни ако не финансово, то поне с каквото може - услуга, помощ при ремонта и пр. Но се получава така, че когато имаме нужда ние от помощ, той е вечно "зает", има други ангажименти и въобще, други хора са му по-важни явно от нас.

Последната капка ми преля когато ги попитахме дали може да ни дадат да ползваме бебешката количка, която те уж щяха да продават точно тогава и която им беше подарък от родителите на мъжа ми и брат му. Ами, изведнъж етървата си смени мнението и отказа, понеже те решили да я ползват и през третата година за детето, което отдавна ходи и не иска да се вози в количка...

И всичко това се приема за съвсем нормално и в реда на нещата в тяхното семейство, а аз излизам стисната и проклета, че не искам да спонсорираме млади, здрави и работоспособни хора, които обаче ги е мързяло да се напънат да се реализират по-добре и разчитат, че всички са им длъжни цял живот.
Виж целия пост
# 1
Така ще е цял живот имай го в предвид.
Виж целия пост
# 2
Не му помагат. Поддържат му разточителството. Утрешния ден, ако нещо стане и имат нужда, той няма да е в състояние нито сам да се оправя, нито да даде подкрепа - на майка си, баща си, брат си.
Бебето, когато прохожда, го прави пускайки се само. Тук, този човек го придържат и поддържат, сакън да не направи самостоятелни крачки и да порасне. Е, няма да порасне.
Виж целия пост
# 3
По-лесно му е и му изнася така да е. Братът на мъжа ти и съпругата му просто са си в зоната на комфорт, която са им създали близките, и вече считат за нормално всичко. Дори за задължение да им бъде осигурено всичко поискано.
Виж целия пост
# 4
По-лесно му е и му изнася така да е. Братът на мъжа ти и съпругата му просто са си в зоната на комфорт, която са им създали близките, и вече считат за нормално всичко. Дори за задължение да им бъде осигурено всичко поискано.

Аз съм наясно, че е така, но въпросът ми е доколко мъжът ми е "задължен" на брат си, понеже ми се обяснява, че аз явно не мога да разгранича кое е нормалното отношение между братя (да си помагат, да се подкрепят и пр.) и кое - безкрайното дундуркане на един непораснал мъж, който иска семейство и висок стандарт на живот, ама ако може друг да му ги осигурява.
Виж целия пост
# 5
Приготви се да е така цял живот. Освен, ако не успееш да се наложиш...
Същата ситуация и при нас - Здрави, прави...е акълът малко куца, но не чак толкова, че да не се хване етървата на някаква работа. На 52 г има 5 г стаж. Мъжът ми редовно спонсорираше брат си, родителите им също - стигна се и до делене на внуците, щото ...нали едните нямали, та се оказваше в последствие, че имат повече и от моите.
Аз обаче съм дзен. Mr. Green  Нещата се промениха коренно.
Предполагам, че мъжът ми пак спонсорира брат си, по някакъв начин, но поне не го виждам и усещам. Мама и тате - със сигурност. Пораснах обаче и вече ми е все тая.

Аз съм наясно, че е така, но въпросът ми е доколко мъжът ми е "задължен" на брат си, понеже ми се обяснява, че аз явно не мога да разгранича кое е нормалното отношение между братя (да си помагат, да се подкрепят и пр.) и кое - безкрайното дундуркане на един непораснал мъж, който иска семейство и висок стандарт на живот, ама ако може друг да му ги осигурява.

Изобщо с нищо не му е задължен! - Нека позная - по-големият брат е, нали, въпреки, е не е от знаение. Всико идва от родителите. Осъзнавайки, че едното им дете е по-глупаво и неуспешно, впрягат усилията си натам. Няма лошо - дете им е, ще помагат колкото могат. Вменяването на вина обаче, у другите, по-успели деца е много кофти начин да ги накараш да се чувстват задължени. Работи, иначе... Peace
Виж целия пост
# 6
Не е нормално. Не е нормално и родителите да го поддържат. В крайна сметка е над 30 годишен мъж, а не малко дете.
Честно да ти кажа не бих издържала в твоята ситуация. Бих се дразнил във всеки един момент, бих се чувствала пренебрегвана от мъжа си. Не е за мен тая работа.
Виж целия пост
# 7
Ние сме три деца, и си помагаме един другиму. Но когато сестра ми се забравя в харчовете на семейството си ( тя е на 40, брат ми на 40+, а аз на 30) и аз и брат ми й набиваме обръчите. Нормално е да си помагат мъжа ти и брат му, но с мярка!
Това е което те вбесява, предполагам, липсата на мяра. Няма как да се оправи, освен с разговори, разговори и разговори дори ако те са и караници.
Виж целия пост
# 8
Помощ е в двете посоки,когато се налага.Заем е наистина заем ,не дарение.
Виж целия пост
# 9
Сигурно си прочела и моята тема от преди няколко години за алчната зълва. Ситуацията е досущ същата. Нищо не се е променило и няма да се промени. Аз просто се примирих. Омръзна ми да си тровя нервите. Започнах да харча повече и да пренасочвам максимум пари в друга посока, за да се ограничат спестяванията, които така или иначе не остават в семейството.
Виж целия пост
# 10
Приказката за лудия и баницата нали я знаете?
Виж целия пост
# 11
Щом имате отделен бюджет в твоето семейство ти и мъжът ти, и ако мъжът ти участва наравно във всички разходи, които правите като семейство, не разбирам защо му гледаш в джоба след това. Остатъкът от парите са си негови, харчи ги за каквото иска (както и ти твоите). Такива правила сте избрали (предполагам ти си била инициатор), сега се съобразяваш с тях. Ако бяхте семейство с обща каса, то нещата щяха да са доста по-различни.
Чудя се като сте с отделни финанси как си делите разходите - 50:50, или който ползва повече (храна, ток, тоалетна хартия), дава повече.
Виж целия пост
# 12
Да де , никой не отрича , че проблема е в мъжа на авторката. Въпроса е как да го вкара в релси.
По моята тема се бяха изписали 50 страници но резултат нямаше. Всичко продължава.
Давайте идеи как авторката да поправи мъжа си. То е ясно за паразитите; няма смисъл да си търкате клавиатурите с коментари по техен адрес.
Виж целия пост
# 13
Приказката за лудия и баницата нали я знаете?
Проблемът че, че този, който дава баницата, т.е. съпругът на авторката, трудно ще бъде превъзпитан.
Виж целия пост
# 14
Да де , никой не отрича , че проблема е в мъжа на авторката. Въпроса е как да го вкара в релси.
По моята тема се бяха изписали 50 страници но резултат нямаше. Всичко продължава.
Давайте идеи как авторката да поправи мъжа си. То е ясно за паразитите; няма смисъл да си търкате клавиатурите с коментари по техен адрес.
Ами, много лесно. Да започне авторката да му иска всеки месец назаем. Все повече и повече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия