Здравейте! Става въпрос за сестра ми, която от близо 3 години я гони параноя. На доста от вас, това което ще разкажа може да ви се стори смешно и несериозно, но повярвайте ми, за хората живеещи с нея изобщо не е така.
Може би трябва да започна с това, че в тийнеджърските си години, тя имаше сериозен проблем с акнето. Имаше много агресивно акне, от което се отърва много трудно и заради което е отнасяла много подигравки от своите връстници. Лепвали са и всякакви прякори свързани с пъпките по лицето и, и въпреки че не е страдала от липса на внимание от страна на момчета, може би по някакъв начин в нея е имало някакъв страх да не бъде отхвърлена именно заради проблема си. Все пак за един тийнеджър, каращ пубертет, такова нещо може да му повлияе доста. След като излезна от пубертета този проблем отшумя и изглеждаше сякаш тя го е надживяла, но явно дълбоко вътре в себе си и е останала някаква травма.
Попринцип отделя доста средства за грижа на кожата си, като обръща внемание на най-малкото и безобидно нещо.
Например не използваше маски за коса, тъй като твърдеше, че била алергична към тях и и излизали пъпки. За това беше решила вместо маска за коса да си слага от тези натуралните масла на Икароф. От тук започна и същинския и проблем. По нейни думи си била намазала цялата коса с това масло и седяла 24 часа с него, като това се повторило още 2-3 пъти.
Изведнъж започна да изпада в някакви страшни истерии, че от това малсло си била направила косата и кожата адски мазни. Да, звучи наистина смешно, но тя наистина стоеше с часове пред огледалото, ревеше и дори започна да си мие косата, без преувеличение, по 10 пъти на ден и то всеки ден. Честно казано аз в началото не и обръщах внимание, защото ми се струваше несериозно, но в един момент се притесних, защото тя буквално не правеше нищо друго по цял ден, освен да седи пред огледалото и да реве истерично или да си мие главата. Със сигурност това не е поведение на нормален човек. Единствената и тема на разговор беше това и дори страничните хора започнаха да и се присмиват, защото се държи неадекватно.
Започна до ходи по някакви изследвания на скалпа, за които даде не малка сума пари. Естествено и казваха, че и няма нищо, но тя твърдеше, че просто били некомпетентни, а тя самата знаела и усещала как се чувства.
Твърдеше, че до такава степен се била "омазнила" с това масло, че вече имала масло по цялото тяло, което било запушило порите по кожата и и тя не можела да се прочиства от токсините. Тоест това, което вдишвала си било оставало в тялото и. Работи за кратко в един фризьорски салон, който напусна, защото била вдишвала амоняка от боите за коси, който по нейни думи "оставал в тялото и" и от него тя усещала в продължение на дни как цялата и кожа я парила. Ние с майка ми няколко пъти и обяснихме, че това е физически невъзможно, но тя отказва да ни чуе и просто изпада в истерии като на няколко пъти дори е казвала ревейки "Господи, съсипах си живота, прибери ме" и нещо от този сорт. Като цяло с течение на времето и преятелите, които имаше се отдръпнаха от нея, защото наистина поведението и не е нормално. Както казах, тя друга тема на разговор няма, само и единствено товори за маслото, с което се е мазала и какво си била причинила.
На няколко пъти, съвсем добронамерено и казахме да я заведем на психолог, но тя категорично отказва, а насила не можем да я заведем. Че има някакъв психичен проблем е ясно, дори и не можете да си представите колко е сериозно положението, но просто не знаем как да я накараме да разбере, че настина има нужда от психолог. Като чуе подобно нещо и става още по истерична.
Виж целия пост
Може би трябва да започна с това, че в тийнеджърските си години, тя имаше сериозен проблем с акнето. Имаше много агресивно акне, от което се отърва много трудно и заради което е отнасяла много подигравки от своите връстници. Лепвали са и всякакви прякори свързани с пъпките по лицето и, и въпреки че не е страдала от липса на внимание от страна на момчета, може би по някакъв начин в нея е имало някакъв страх да не бъде отхвърлена именно заради проблема си. Все пак за един тийнеджър, каращ пубертет, такова нещо може да му повлияе доста. След като излезна от пубертета този проблем отшумя и изглеждаше сякаш тя го е надживяла, но явно дълбоко вътре в себе си и е останала някаква травма.
Попринцип отделя доста средства за грижа на кожата си, като обръща внемание на най-малкото и безобидно нещо.
Например не използваше маски за коса, тъй като твърдеше, че била алергична към тях и и излизали пъпки. За това беше решила вместо маска за коса да си слага от тези натуралните масла на Икароф. От тук започна и същинския и проблем. По нейни думи си била намазала цялата коса с това масло и седяла 24 часа с него, като това се повторило още 2-3 пъти.
Изведнъж започна да изпада в някакви страшни истерии, че от това малсло си била направила косата и кожата адски мазни. Да, звучи наистина смешно, но тя наистина стоеше с часове пред огледалото, ревеше и дори започна да си мие косата, без преувеличение, по 10 пъти на ден и то всеки ден. Честно казано аз в началото не и обръщах внимание, защото ми се струваше несериозно, но в един момент се притесних, защото тя буквално не правеше нищо друго по цял ден, освен да седи пред огледалото и да реве истерично или да си мие главата. Със сигурност това не е поведение на нормален човек. Единствената и тема на разговор беше това и дори страничните хора започнаха да и се присмиват, защото се държи неадекватно.
Започна до ходи по някакви изследвания на скалпа, за които даде не малка сума пари. Естествено и казваха, че и няма нищо, но тя твърдеше, че просто били некомпетентни, а тя самата знаела и усещала как се чувства.
Твърдеше, че до такава степен се била "омазнила" с това масло, че вече имала масло по цялото тяло, което било запушило порите по кожата и и тя не можела да се прочиства от токсините. Тоест това, което вдишвала си било оставало в тялото и. Работи за кратко в един фризьорски салон, който напусна, защото била вдишвала амоняка от боите за коси, който по нейни думи "оставал в тялото и" и от него тя усещала в продължение на дни как цялата и кожа я парила. Ние с майка ми няколко пъти и обяснихме, че това е физически невъзможно, но тя отказва да ни чуе и просто изпада в истерии като на няколко пъти дори е казвала ревейки "Господи, съсипах си живота, прибери ме" и нещо от този сорт. Като цяло с течение на времето и преятелите, които имаше се отдръпнаха от нея, защото наистина поведението и не е нормално. Както казах, тя друга тема на разговор няма, само и единствено товори за маслото, с което се е мазала и какво си била причинила.
На няколко пъти, съвсем добронамерено и казахме да я заведем на психолог, но тя категорично отказва, а насила не можем да я заведем. Че има някакъв психичен проблем е ясно, дори и не можете да си представите колко е сериозно положението, но просто не знаем как да я накараме да разбере, че настина има нужда от психолог. Като чуе подобно нещо и става още по истерична.
