Паническо разстройство - 33

Много благодаря за съветите! Определено ще са ми от полза, защото вече наистина се видях в чудо. От скоро и аз имам ПА, наистина усещането е много гадно, но при децата сигурно е в пъти по-отвратително, щом възрастни хора се чувстват по този начин. Наистина е съсипан, просто стои и гледа в точка, или пък плаче. Учебната година започва след два дена, тъй че ще се опитам утре и в неделя да го поободря малко, пък дано има ефект.

А мислите ли, че би било добре да се започне медикаментозна терапия с антидепресанти или няма смисъл. Вече година и половина минаха откакто се появиха паник атаките и паническото разстройство, но не са отшумели, нито пък намалели само с хомеопатията и билковите хапчета.

Според мен е малък за хапчета , нещо го стресира , предполагам амбицията за шестици и оценки. Може би и родителите му трябва да отидат на психолог , щом омаловажават проблема. Паник атаката е сигнал , че човек пренебрегва себе си и има нужда от промяна . Но състоянието е сериозно , явно вече е в депресия , дано няма суисидни мисли , че аз и до там бях стигнала.

Здравейте, не ми понасят антидепресанти. Последно пих антипсихотик, който ми забавяше цикъла. В момента се вьрнах пак на деанскит, с него пия едно билково Витанго по препоръка на невролог,чувствах се много добре, но няколко дни деанксита беше свършил и все забравях да купя. Няколко дни след спирането получих по-силна тревожност, безсъние и липса на апетит. Дали е от спирането на деанскита?

напълно възможно е. деанксита се пие и спира по определен начин. отнасяйте се по-сериозно.

Стефани, на мен нещата ми изглеждат доста сериозни - това че плаче, че не иска да излиза и да контактува особено на неговата възраст си е депресия. Може да се е случило нещо много сериозно на училище едва ли за едните оценки ще е така. МОже да са го изложили обидили грубо да е станал инцидент - говоря за сериозни неща, някое момиче да го е обидило жестоко или изгаврило а той да е имал чувства.

На мен последната тежка депресия ми се отключи от някаква тъпа кореспонденция с познат, като той реши че си падам по него защото му пиша а аз си пиша с доста хора и те не са мислели че си падам по тях пък и сме познати дори е неучтиво да не отговориш на познат. Шегите станаха все по-арогантни и груби, намеците да не говоря. Писах му да спре че нямам никакви чувства и т.н. Обаче нещата ескалираха и аз реших да се видим и да се обясним иначе се виждаме но все има други хора в работна среда. при което той пак изтълкува нещата наопкаи и си ме натисна яко- в смисъл посегна ми физически Мисля и той се уплаши де след като видя реакцията ми.
Но на мен такъв страх ми се отключи вярно че  го избутах и така го насолих, че веднага ме изтри от вайбър и фейс, но аз след месеци отключих тежка депресия не ставах от леглото беше нещо ужасно беше ме страх че ще го видя не ходех на работа, още не сме се засичали работи в друга сграда но само като си помисля сърцето ми става на топка и стомах и всичко. Мисля си само как да сменя работа, но дали това ще ми реши проблема или трябва да се изправя пред страха си?

Трябва лекарско мнение и терапия. Мисля няма възраст за лекарствата - ако проблемът е тежък може да му изпишат. Но едва ли ще сподели с родата, подпитай приятелите му може да знаят.

Аз също се притеснявам като излизам да не срещна определени хора

Много ти благодаря за включването по темата! Принципно ние с него сме си доста близки и си споделяме почти всичко, но въпреки това реших да подпитам уж небрежно неговия най-добър приятел. Преди са си харесвали едно момиче, но е било само симпатия, нищо сериозно. Мен обаче ме притесни друго - момчето ми каза, че братовчед ми изпитва страх от часовете при една даскалица, която си позволявала да обижда учениците от другите класове по време на учебен час в техния клас - били тъпи, прости, не знам си какво. Той и братовчед ми ми каза, че там получава най-много и най-чести ПА. Когато помолил да отиде до тоалетната, даскалицата му казала, че бил ненормален. Като цяло в училище най-много ПА има и си е направо нетърпимо. Вкъщи родителите му не искат и да чуят за медикаментозно лечение... казват, че с антидепресанти се привиквало. То се привиква, ама живот ли е това да се живее ежедневно с ПА. Все пак това са му най-хубавите и най-безгрижните младежки години и да ги изживее по този начин... в непрекъснат страх и паника. Не знам вече какво да правя, уж майка му ходи с него на психиатър единия път, чу за проблема, убеди се, а сега сякаш пак умаловажава състоянието. Аз им повтарям, че не е за подценяване, ама... не се ли е сблъскал човек с даден проблем няма как да те разбере. Лошото е, че времето си минава, а аз сякаш съм с вързани ръце и не знам как да му помогна.

Steffany, съчувствам му на твоя братовчед. И аз имах много проблеми в училището навремето, началното особено...големи страхове, паники, ревове. Тогава не знаех как да го нарека, а то си е било ПР или някаква прелюдия към него. Системата в Бг е отврат. Учителките повечето са с някакво соц мислене и само с тормоз се справят с учениците. Друг е въпроса, че и много от учениците им налагат на тях як тормоз и те затова са предприели тази техника за справяне. Но това не работи с по-чувствителните деца. Пълна анархия е, особено в гимназията. Имам близка учителка и знам какво чудо е. Тази учителка, която го тормози него няма ли как някой да говори лично с нея да престане или да я посплаши малко? Да се пусне жалба срещу нея за тормоз до директора. Явно тя в момента му е големия проблем и тяхните трябва да направят нещо срещу тази жена. Жалкото е, че май и те са с доста закостеняло мислене и нямам идея как ще му влязат в положението. Еххх...ужасно е тежко да не те разбират най-близките ти, но те ще съжаляват някой ден за това.

Джери, успех и дано започнеш тази работа и да ти харесва! Малко да се измъкнеш и ти от дупката!

Здрасти Ася, най-вероятно ти няма нищо физически. Всичките симптоми, които описваш, са си класическите при ПР. Според мен спри да четеш за симптоми и се разтърси за самото състояние и начини за справяне (има много статии, групи във фейсбук и видеа в youtube).
Ако няма конкретна причина за отключването - помисли дали нещо не ти пречи в живота, дали има някакво неудовлетворение, може би се съобразяваш с останалите и живееш по начин, който не харесваш. Начинът за справяне с тези състояние е ПРОМЯНА (я в живота, я във вижданията ни), но си е бая борба...

 Steffany, ходихте ли при психотерапевт? Да си поговорят за тези му страхове и малко да му попромени вижданията.

А за училището, съучениците и учителите - май доста хора сме повредени точно от там.... Още не мога да се отпусна да говоря пред повече хора точно от изкарването на дъската да разкажеш урока. Забивах поглед в земята и гласът ми трепереше (това още си го имам). Нямаше значение дали съм с научен урок или не, от притеснение не можех да говоря. Още помня смеха на съучениците и подигравките на учителите....

не мисля че момчето се нуждае от медикаментозно лечение. депресията също е тежка дума за толкова млад човек. стигнете до него по някакъв начин. нека разкрие какви са проблемите му.

Това ние не можем да го решим тук, трябва да вземат решение близките, ама да напусне училище и да не ходи не е малко. Сменил е и училище и не помага. Всеки има страхове но при него нещата са ескалирали и моята дъщеря се панира сега за първия учебен ден но при това момче е друго.
Лошото е че родителите не го разбират, може да премине на индивидуално обучение или как беше там, не му знам термина.
Аз мисля че да го тикате в това състояние на училище ще стане по-лошо или трябват медикаменти не говоря за АД или да се измисли изход.
Даже може да отключи и психични проблеми, при мен има вече на работа не съм психолог или психиатър но работя с проблемни деца и възрастни- говоря деца с тежки такива състояния пият лекарства, а едното момче е много зле, но баща му е нещо отвратително като видя как се държи ми е ясно защо детето е такова.
Имам и други случаи, всеки родител решава сам какво да прави но това което споделяте е сериозно и е ад за това дете независимо какво го е провокирало.

Онзи ден идват майка и дъщеря, дъщерята е пребита от мъжа с който живее видимо не може да разкаже аз я успокоявам и моля майката да разкаже че трябва да запиша, а после ще говорим отново.
Думите на майката Деси стегни се и разказвай. Моите- разкажете вие. Деси има нужда от сепциалист видимо не е добре след преживяното , ще разкаже когато е удобно не е толкова спешно. Майката - а тя си е така отдавна и ходим по лекари.

Да ви кажа изкуших се да я ударя на момента. Ами ква да е като оня я бъхти за щяло и нещяло.

Бърз въпрос към вас - пиете ли кафе? Забелязала съм, че мен кафето директно ме удря в нервната система и ако е силно, направо ме кара да се чувствам супер зле. Затова и не пия. А има ли напитки, които ви влияят успокойтелно?

Пия само безкофеиново нес-кафе от може би половин година. Първите няколко дни ми беше тегаво (аз съм с ниско кръвно), но после свикнах.  Кофеиново, кола и шоколад спрях напълно.
Успокоително ми действат топлите билкови чайове, особено вечер преди лягане.

Категорично никакво кафе. Даже и черния чай отказах.

Хора, аз пак съм отчаяна. Днес трябваше да имам среща за работа, за която възлагах надежди, но всичко пропадна пак. Вече мисля, че цял живот така ще си стоя...никой не ме иска никъде и това е. И пак ме тресна ПА. Сега тука стоя и рева. Какво ще правя? И все повече ме удря сутрин. Сутрините са ми много критични. Чудя се каква работа да търся където минимално да се сблъсквам с хора? Чистачка ли да стана, какво...Вече мисълта за среща с хора ме докарва до нервна криза, а оттук нататък възможните работни места са като касиер, продавач...обаче аз ще лудна ако трябва с толкова хора да имам работа. Това ще ме убие. Дайте идеи за по-самотна работа?