Паническо разстройство - 33

  • 71 942
  • 745
# 285
О, аз вечно съм с болки и разтройство от най-дребното нещо.

Али, и тук така. 3 предмета мога да преподавам. Като почнат, нямам педагогическо образование. По закон имам право, само с по-ниска малко заплата. Пудрят ми се. А на студенти можех. Ние с тая СФ къде сме се задилили за учителки. Аз кандидатствам за софтуер и хардуерист към военните. Да ме вземат. Да се отърва от тая депресия, ПА, ОКР, че като няма какво да правиш, мислиш само за натрапчивите мисли.
Дара, мерси!
Айде, слънчев и спокоен ден.
Виж целия пост
# 286
Джери ,радвам се за теб ,успех ти желая.
Скоро не бях писала.
Да се оплача от състоянието си днес ,което го предизвиках аз и сега си търпя последствията.
Вчера мъжа ми имаш годишнина - 50 г , събрахме се ,веселихме се. Аз със тъпата си глава ,хем знаех ,че не трябва си позволих домашна ракийка ,пийнах малко повече ,не че съм се наливала и съм била пияна ,но достатъчно за да съм днес извън контрол.Не ми го бях правила отдавна ,години.
Днес съм в безтегловно състояние ,страшно напрежение ,без ПА ,но както казах напрежението е убийствено,при това съм на работа.Шум в ушите.Страх...Меря си кръвната захар през един час -в норма ,ходя до медицинския персонал в работата да ми мерят кръвното - в норма.За късмет нямам ксанакс в мен,свърши.Само съм на капки валериан и валидол.
Много тъпо...със сигурност няма да повторя.Човек да не смее да си отпусне душата един ден.
Виж целия пост
# 287
Здравейте! За първи път пиша в темата, но се радвам, че има място, където мога да споделя за проблемите си с хора, които да ме разберат.

Най-напред искам да споделя историята на моя братовчед, който в момента е на 17 години. От година и половина вече той има паническо разстройство, което е диагностицирано преди година от психиатър. Паническо разстройство и по-специално паник атаки. Запозната съм подробно с неговия случай, тъй като бях неотлъчно до него през цялото това време и го подкрепях. Първият пристъп на паническо разстройство той твърди, че е получил по време на учебен час в училище. Не обръща внимание на станалото, след което паник атаките зачестяват и стават нетърпими и смята, че училището е отговорно за тези му състояния. В училище винаги е бил отличен ученик, с отличен успех, какъвто в семейството ни изискват. Всичко това съвпадна с една операция на баба ни, която стресира всички членове на семейството, но явно, че най-голямо отражение е дала на най-малкия. Минаха месец и половина, през които той не ходи на училище и едвам го убедихме да тръгне, защото заради отсъствия щеше да остане да повтаря класа, а това е абсолютно ненужно. Както и да е, отиде на училище и завърши успешно класа, след което се премести в друга гимназия с надеждата, че проблема ще се реши. През това време заедно с него ходихме на психолог, детски невролог, психиатър, които поставиха диагнозата, но не назначиха никакво медикаментозно лечение по негово желание, а и по желание на семейството. Пие единствено хомеопатични продукти, които не дават кой знае какъв резултат. Започва учебната година в новото училище и проблемите отново се явяват... всеки учебен час изпитва многобройни паник атаки, първите месеци ходи нередовно на училище, след това с хиляди нерви и сълзи от негова страна. Много ми е мъчно за него, защото сме първи братовчеди и просто не издържам да гледам как страда, а и вкъщи не получава кой знае какво разбиране. Всеки един ден от изминалите девет месеца учебна година той ходеше на училище със страх, без желание и настроение. Сега лятото пак се появяваха паник атаки, но по-рядко. Започва след два дни новата учебна година и отново ми споделя, че се чувства несигурен, уплашен... няма желание за абсолютно нищо, вчера го питах да излезем навън, но отказа. Нито се храни редовно, нито има желание за живот, с една дума. В училище учителите също не проявяват никакво разбиране към проблема му, смятат го едва ли не за някакво глезене и прищявка, а това съвсем не е така, знаете. Особено една учителка му прави забележки и едва ли не го подиграва пред останалите ученици, че е ненормален. Той изпитваше страх да влиза в часовете й, но тази учебна година също тя ще им преподава и отново изпитва страх. С леля ми - неговата майка купихме литература за самолечение чрез мислите - на Луиз Хей книгите, които на него също му допаднаха и чете с интерес, но не съм сигурна доколко ще помогнат. Не мога да издържа да го гледам отново девет месеца как страда, как всеки един ден е отчаян, на предела на силите си и съкрушен. Понеже нямам братя или сестри, аз го чувствам като мой по-малък брат... от малък съм го гледала и съм силно привързана.

Вие какви съвети бихте ми дали? Може ли да се направи нещо по случая, евентуално някакви медикаменти, но не знам доколко е удачно за дете под 18 ?
Виж целия пост
# 288
Джери ,радвам се за теб ,успех ти желая.
Скоро не бях писала.
Да се оплача от състоянието си днес ,което го предизвиках аз и сега си търпя последствията.
Вчера мъжа ми имаш годишнина - 50 г , събрахме се ,веселихме се. Аз със тъпата си глава ,хем знаех ,че не трябва си позволих домашна ракийка ,пийнах малко повече ,не че съм се наливала и съм била пияна ,но достатъчно за да съм днес извън контрол.Не ми го бях правила отдавна ,години.
Днес съм в безтегловно състояние ,страшно напрежение ,без ПА ,но както казах напрежението е убийствено,при това съм на работа.Шум в ушите.Страх...Меря си кръвната захар през един час -в норма ,ходя до медицинския персонал в работата да ми мерят кръвното - в норма.За късмет нямам ксанакс в мен,свърши.Само съм на капки валериан и валидол.
Много тъпо...със сигурност няма да повторя.Човек да не смее да си отпусне душата един ден.


Интересно, аз , откак пия сероксат, когато пийна ракийка ми става весело и отпуснато и на другия ден нямам екстри.
Джери, ти поне си на ти с компютрите и можеш на всякъде да идеш. Аз с тази руска филология и психология съм се видяла в чудо. Кандидатствам за възпитателка в занималнята, то ще кажеш , че за министър кандидатствам. В едно село оня ден до Шумен 40 кандидата за възпитатели. После нека да ми разправят, че имало глад за учители.  Направо се чудя какво да правя...
Виж целия пост
# 289
Момичета, от нерви и притеснения имали ли сте изтръпване на лицето. Устната, веждата, бузата....Само отпред, не по главата?
Виж целия пост
# 290
Момичета, от нерви и притеснения имали ли сте изтръпване на лицето. Устната, веждата, бузата....Само отпред, не по главата?
Да, обикновено е на половината лице при мен.
Виж целия пост
# 291
И при мен е половината и си мисля за лоши неща..
Виж целия пост
# 292
При мен при мигренозен пристъп освен лицето цялата една половина на тялото ми е  изтръпнала и със слабост Sad
От три четири вечери като си легна ми е страшно зле. Усещане като на паднало кръвно, гадене и това не ми се беше случвало и това почна. После заспивам и не го усещам, но преди заспиване и гадно доста. Някой с подобна "екстра"? Моят мъж мисли, че захарта може вечер да ми пада...
Виж целия пост
# 293
niama_me, година и половина го имам този симптом (отшумява, пак се появява). Все си мисля, че е от преумора на очите.
Виж целия пост
# 294
На мен ми изтръпва лявото ухо.
Виж целия пост
# 295

leni_rad,
,мерси! Психиатър ми е казал, че алкохолът задълбочава проблемите. Дори и да не си пила много. Особено, ако е съчетано с успокоителни и АД си парцал на следващия ден и кризите са по-големи.  Ама на човек му писва и му иде да си пийне една вечер, да се махне това за малко и да се почустваш човек и малко радост. Ще мине.

Али
, аз съм при военние и да видиш що документи вадя, ще решиш, че за астронавт ме взимат. Може би около 200 лв ще дам само за документи, но поне ще знам, че съм опитала. На 15 януари ми е последното обезщетение.  Трябва работа да имам, че без пари накъде.

Да ....  на скапаната държава доцент доктор да не може да го вземат на работа.

Малко оптимизъм, хубава събота и неделя Ви пожелавам, да сме по-свежи и повече настроение!

П.П. Забравих, на мен клепачите ми треперят много често!
Виж целия пост
# 296
Трепери ми и устната. Като потупване. От известно време имам болка зад окото....
Виж целия пост
# 297
niama_me, година и половина го имам този симптом (отшумява, пак се появява). Все си мисля, че е от преумора на очите.

Аз го получих април месец преди изпит и яко четене. После мина и цяло лято нямаше нищо. Сега преди началото на учебната година се появи отново...
Виж целия пост
# 298

Здравейте! За пръв път пиша в тази тема, чуствам се в безизходица вече няколко месеца. Не знам какво ми има, не съм ходила на психолог, защото не съм в България и тук е много скъпо. Ще се прибирам след по малко от две седмици, но не издържам с тези оплаквания. Ходих преди два месеца на лекар, правиха ми изследвания, ЕКГ. Оплакванията ми бяха от всякакъв род - сърцебиене, прескачане, изтръпване, замайване, понякога и мигрени, топли вълни. От психическа гледка точка се чувствах емоционална, раздразнителна, на моменти имах чувството че полудявам. В болницата ми казаха, че ми няма нищо, имам палпитации, най-вероятно причинени от тревожност. След това посещение като че ли се поуспокоих, изтръпването изчезна или поне не го усещах толкова много, тези дни е главно това замайване, дори не мога да го нарека световъртеж, но е едно неприятно усещане, все едно ще припаднеш или ще ти прилошее. Палпитациите ги имам един ден, друг ден ги нямам. Да вметна, че съм станала и много чувствителна към звуци, всякакъв силен шум ме стресира и искам да ми е спокойни и тихо. Не спирам да чета и гледам симптоми в интернет - голяма грешка, знам. Всичко това ме побърква. На 22 години съм и никога не съм се чувствала по-зле.
Виж целия пост
# 299
Стефани нека братовчед ти слуша записите на Орлин Баев има ги е ютуб , ако сте близо до София той е човекът който може да му помогне. Също така билковото Релаксанал на доктор Пашкулев действа добре при редовна употреба.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия