Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Каква история се крие зад името на детето ви?

  • 19 411
  • 239
 Интересно и любопитно ми е. Реших да направя такава тема.
Как избрахте имената на децата си? Как се казват и защо ги кръстихте точно така? Какви бяха мотивите ви да изберете точно това име/имена-на любим герой от книга, филм или пък вдъхновени от историята, или на любима баба /дядо. Какво беше важно за вас при избора, с какво се съобразихте и защо.  Ще се радвам да прочета историите ви. 😊

Виж целия пост
# 1
Все още нямам деца,но съм решила ако имам момче да е кръстено на баща си.Той си мислеше,че се шегувам.Ами не,просто така го почувствах.За момиче съм оставила на него,но пак ще бъде съгласувано с мен де Grinning Да допълня,че с ММ не сме за идеята да кръщаваме на баби и дядовци.
Виж целия пост
# 2
Чудна темичка. Аз съм разказвала, но, хайде пак.
Като се разбра, че ще е момче, с бременния си мозък, реших, че искам да съчетая в името на нероден Петко първите букви от имената на свекърите, моите родители, и нашите с баща му. След дълго умуване се получи Ростислав, като липсваха буквите на баща му и единия дядо. А и не се прие добре от фамилиите името.
Със свекърите живеем в един град, а моите са далеч. Та при един разговор с майка, случаен, просто подхвърли да кръстим детето на някой от тукашните баба и дядо- така и така са по- близо, повече ще обгрижват и т. н. Иначе и двете двойки баби и дядовци са с хубави и класически имена. И така, аз реших да е Теодор- на свекървата Теодора. Да не се сърди свекъра, в кръга на шегата го казвам, кръстихме кучето, което си взехме по същото време на него.
Ако имам второ, ще е на майка ми.
Виж целия пост
# 3
Аз също бях решила синът ни да е на баща си,а подържаме трето поколение името.
Дъщеря ни избрахме заедно,хареса ни как се съчртават двете имена с брат й.
Аз съм кръстена на дяцо.Нашите са ме чакали 10 г. И името ми и това носи.
Виж целия пост
# 4
Искахме името на детето ни да отговаря на следните условия:
- Да има хубаво значение;
- Да има светец / имен ден;
- Да е относително кратко (презимето е дълго);
- Да не е трудно за произнасяне на чужди езици или да има съответен аналог;
- Да не е кръстен на баби/дядовци или някой близък;

Избрахме синът ни да се казва Йоан.
Виж целия пост
# 5
Аз мисля, че съм го писала вече. Имената и на моите родители, и на тези на съпруга ми, са "цветни". Затова решихме всичките ни деца да носят имена на цветя, но да не са кръстени на бабите и дядовците. Децата ни са Ралица, Камелия, Биляна и Росен.
Виж целия пост
# 6
Имаме прекрасна малка дъщеря, която скоро направи 7м :=) Казва се Рая!

Когато бях бременна от около 3,4м започнах да имам предчувствие, че  ще имаме момиченце. Започнахме да обсъждаме имена започващи само с К и М, защото това са нашите първи букви-на мен и на татко й :=). Някакси ритмично ми звучеше.Обсъждахме Михаела, Карина, вариант беше с друга буква само Анастасия(на майка ми) . Никое име обаче не ме караше да бъда категорична, все някакви съмнения имах, колебания и това не ми харесваше. Таткото дигаше рамене и казваше :"Избирай и предлага ти!". И така до 5м
.С близки и познати не съм се съветвала, до последно, до раждането й никой не знаеше как ще се казва. А да, не исках да бъде и кръстена на никой от родата(освен евентуално на майка ми) и родната не е имала претенции..
Та в 5м сънувах сън. Само да вметна, че аз цял живот имам сънища. Помня ги. Тълкува ги. Общо взето вярвам в тия работи, макар и да знам, че понякога сънищата са ми плод на впечатления и емоции от изминалия ден/дни.
Както казах в 5м сънувах, че съм вече родила. Носех бебето на ръце и близки ни чакаха да им я покажа. Попитаха ме:как се казва и аз от върнах :"Това е нашата Рая"... И се събудих...Помнех съня много добре. Разказах на мм и го попитах какво мисли за името, той отвърна че му харесва и от този ден без да го коментираме повече, решихме, че нашето бебе ще се казва Рая Heart
Сега за мен остава загадка, макар да  не го мисля толкова- дали този сън е бил знак или просто на подсъзнателно ниво е останало това име(което между впрочем винаги съм харесвала, но не беше обсъждано, нали е с "Р").
Името ми харесва защото не се бърка с друго, кратко е(като моето и като на майка ми), няма нужда от галени и от съкращения...
Това е историята на името на моята дъщеря.
Виж целия пост
# 7
Страхотнии имена,поздравления.Едно от тях нося и аз.
Виж целия пост
# 8
Фивър рей, Биляна с кое цвете го свързваш?  Rolling Eyes
Или с "билка"?
Виж целия пост
# 9
Името на моето дете го избрахме в деня на раждането.Не искахме да е кръстено на баби и дядовци макар родителите на мъжа ми да бяха починали не искх да е кръстено на моите.Искахме да е с буква по средата на азбуката.Защо и аз не знам  Laughing Искахме да е по кратко и не от масовите като Виктор,Мартин,Калоян и т.н. Накрая се спряхме на Кирил.
Виж целия пост
# 10
Биляна идва от билка/биле/лековита трева.
Виж целия пост
# 11
Винаги съм била против това кръщаване на баби и дядовци, освен ако наистина името не се харесва от родителите. За това категорично си бяхме решили с моя мъж, че няма да кръщаваме на никого. Другото което искахме да е българско класическо име а не от новите измислени и "модерни", също така и двамата харесваме дълги имена и търсехме такива.
В един момент когато вече бях бременна решихме, ако е момче името да започва с моята буква, ако е момиче с неговата ... спонтанно някак ни дойде идеята. И така, бяхме си приготвили и двете имена за всеки случай ако видеозона беше сбъркал  Wink. Не сбърка, роди се момче, съответно беше на моята буква а името повтаря първата част от моето...сега отчитаме, колко всъщност прилича по характер на мен и моя мъж се шегува - Заради името е Simple Smile , нали казват, че на когото си кръстен на него приличаш  Laughing
Виж целия пост
# 12
Против съм кръщаването на баби, дядовци, роднини. Не смятам, че един от тях е по-важен от другите.
Исках и детето ни да си има свое име.
Да е звучно, да се приема еднакво добре в България и навън, да има имен ден и положително значение. Гледах да не е съвсем екзотично, но и да не е от масовите, през 2004-та беше рядко срещано, особено сред бебетата хич го нямаше. Сега е по-разпространено, но здраве да е.
Името е София.
Виж целия пост
# 13
И ние започнахме с идеята да НЕ е кръстено на никого. Така отпаднаха някои имена с В и Н, които харесвах. Също така акушерката каза по тоновете, че ще е момче. В крайна сметка стигнахме до Едуард.
Обаче...
Се роди момиченце!
Три дни седя без име горкото. На четвъртия ден мозъкът ми роди Габриела. Бащата се съгласи. После се усетих, че докато бях бременна гледах сериал с Габриела Спаник.
Втора серия следва.
Виж целия пост
# 14
Когато забременях първия път бях на мнение, че не искам да е кръстено на никоя баба или дядо. Мъжът ми нямаше нищо против това мое желание. Но пък той от своя страна не искаше до последно да знае дали ще имаме момиченце или момченце. Съответно трябваше да измислим име и за двата варианта. Тогава много харесвах имената Рая и Кристиан. И двете не срещнаха особено одобрение от бъдещият татко, обаче. А аз държах името да се хареса и от двамата, не съм на мнението "аз го нося, аз избирам". Та той предложи всеки да запише имената, които му харесват и накрая да изберем едно. Аз сънувах, че ще имам дъщеря, в последствие и лекаря потвърди, но от уважение към желанието на мъжа ми да не разбира предварително пола на бебето си избрахме и мъжко и женско име, като се стремях да не показвам че едното не ми е кой знае колко важно вече.. В крайна сметка той се влюби в предложеното от мен име Катерина. Каза това ще е,аз също си го харесвах /иначе нямаше да го предлагам/ и остана то. За момче бяхме избрали Борислав. После дълго бъзикаха таткото, че е егоист, кръстил дъщеря си на себе си, понеже той е Красимир. Аз много си харесах умалителният вариант на името Кати и си и викаме основно така.
За второто дете вече бях започнала да обмислям вариант името да е свързано с името на някой роднина, без да е кръстено на него /защото аз за кръстено на някой разбирам  да носи неговото име изцяло или леко променено/. Малко преди лекарката да каже, че ще имаме момче, аз вече си го знаех, понеже го бях сънувала. И се започна избирането.  Това не ми харесва, онова не ми харесва. Обсъжданите при първата бременност мъжки имена категорично ми отпаднаха, някак си въпреки че ги харесвах все още, отминало им беше времето. В крайна сметка се бях спряла на вариантите Мирослав и Андрей. Мирослав можеше да се приеме като препратка към името на баща ми, с една буква почват, а с А започват моето, името на майка ми и свекър ми. А, и Никола ми се въртеше, ако се роди покрай Никулден, но бързо отпадна. Мъжът ми се шегуваше че чисто и просто искам да го кръстя на себе си. В Крайна сметка остана Андрей, или както ние си му викаме Анди.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия