Слабост ли е сантименталността?

Признак на изглупяване е.

Миде, аз съм сантиментална и много чувствителна и го отчитам като абсолютна слабост. В мен винаги има една нотка на тъга.
Освен това съм и черногледа и понякога се чувствам като поет- диаболист, тип Далчев.

Човек не изпитва сантименти към всеки и към всичко.

ако човек не бърка сантименталността със самосъжалението, не прави компромиси, които иначе не би правил и не води до грешки, които в противен случай биха били избегнати, може и да има нещо хубаво в това да плаче на анимационни филми за разделени от майките си слончета примерно

Зависи към какво е сантимента. Ако е към вещи - лошо. Ако е към места, хора, преживявания - хубаво. Не го намирам за слабост, но за съжаление го свързвам с остаряването .

Онзи ден пуснах на детето разни клипчета от тържества в детските градини и плаках. Спомних си за моето детство и периода в детската градина. Много тъжно ми стана. Ама много. Да ме питате защо- не знам. Може би някаква хипер емоционалност. Не искам да плача и да се натъжавам, но това е по- силно от мен. Сантимент по отминалото време, съжаление, че никога няма да се върне, знам ли 🤔

Слабост е, но подлежи лесно на контрол..
Аз си я позволявам, когато съм сама.

В повечето случаи емоциите ни показват дали сме в унисон със ценностите си. Ако се използват осъзнато може да са много полезни. И осъзнавайки източника на емоцията човек вижда необходимостта от действие.
Човек понякога си спомня с тъга за отминалите хубави неща. С умиление и тиха радост от спомена.
Angel_wing
Човек, който умее да контролира чувствата си и емоциите си, може да покаже сантимент, но пред отбрана публика само. Дали е его?

Аз разграничавам чувствителност и сантименталност. Едното е свързано с емоционалността на индивида, а другото по-скоро с това да живее в миналото.

Мидко, обратного на егото е..

струва ми се, че преливате значението към "носталгия"

Слабост е, ако попадне на несантиментален човек. Аз самата не съм сантиментална и когато съм била във връзка с такъв човек, определях тази негова черта като слабост.

Отговорът ми е в смисъла на цитираното от bubanka значение на думата. Уточнявам, защото и на мен ми се струва, че отговорите са за друга дума.

Мисля, че не мога да отговоря за сантименталността. За мен въпросът е смислен, ако питате за емоционалността.

- Как оценявам емоционалността? Положително я оценявам, като някаква по-различна форма на интелект/разум
- Признак на слабост ли е? Не, според мен е сила. Способността да разбереш и съпреживееш е сила.
- Как се справям ако изпадна в емоционален момент? Не ми дреме. Така се справям. Не ми пука, че не било прието мъж да се просълзи за тъжния край и кончина на истински добър човек примерно. Имам си емоционални моменти, когато си искам и го чувствам и изобщо не ми пука какво мислят околните (ако изобщо мислят нещо). Опитът ми е показал, че околните са почти винаги потиснати хорица, които биха искали да могат да изразяват свободно емоциите си, без да им дреме.
- какво точно е емоционалността? да речем, че е когнитивна функция. Вид интелигентност, ако предпочитате. Някакъв начин за преработка на информация е.
- Дали (не) е само чувствителност? Ами можем да ги разглеждаме като синоними "чувствителност" и "емоционалност", можем и да насложим някакви допълнителни характеристики към което от двете понятия ни импонира. Има емоционална интелигентност, емпатия и т.н.
- Дали е добро или лошо? Казах по-горе.
- "Човек, неспособен да изпита сантимент, емоционален инвалид ли е или просто ice queen??" - виждате тук , че за емоционалност си мислите, нали? Иначе щяхте да питате дали човек, неспособен да изпита сантимент, е сантиментален инвалид Не, не е инвалид, терминът е психопат. Човек, неспособен да изпита нормалните човешки емоции е психопат по дефиниция. Около 1% от популацията са, мисля. Доста добре си се оправят иначе психопатите и са чудесни за шефчета - точно такива черти се търсят в един шеф, предприемач, политик.... Не бих ги нарекъл инвалиди, освен що се отнася до това, че част от света и преживяванията на нормалните хора са завинаги заключени за тях.

миде, би ли ми разтълкувал тези изречения?
в абсолютна невъзможност съм да схвана какво имаш предвид - звучат ми несвързано, като произволно нахвърляни думи