Слабост ли е сантименталността?

не, не означава взаимност
означава само, че той иска да ме гледа така
и това не зависи от мен - зависи само от него

искало ми се е да ме гледат така - не ми се е получавало
и са ме гледали така когато ми е било все едно как ме гледат

сори, миде, съдя и по предишната ти тема, с теб просто по никакъв начин не успяме да мислим сходно
и понеже пообсебих темата, спирам и я оставям на други желаещи да коментират

Темата ми не е конкретна, както и другата и е място за изразяване и обмяна на мнения и спор даже.
А в спора няма нищо порочно. Напротив. Не харесвам хора, които постоянно и за всичко са съгласни с мен и само кимат утвърдително и отговарят угоднически без собствено мнение, което аргументирано, не с инат, да отстояват.
Въпрос на характер е кой как понася различното мнение. При мен няма драма, че "не мислим сходно" по някои въпроси,  даже ми е интересен непреднамерения,  спор. Всеки пише където иска и където  чувства, че има какво да сподели, обсъди с хора, с умерен, толерантен и приятен изказ.

[/spoiler]
Аз пък много категорично осъзнах, че мразя да ме гледат мъжки очи. Ако ще и "само да ми се радват".
Много похот има в тях, и бурка да си сложа, не ме спасява, защото съм жена.
Помислих, че темата е за друго. Теми за взаимоотношенията между половете има безчет.  

В крайна сметка, идва един момент в живота, когато и най-желаното обаждане ти става излишно! Защото, нито отговорите, нито чувствата, нито човека вече са от значение! Чао !

Аз не разбрах за какво предизвикване и погледи иде реч?

Слабост е да съдиш хората за тяхната сантименталност или несантименталност, изобщо за нещата по които се различават от теб.
Не визирам автора, да не стане грешка Пиша по принцип.

По принцип-ако не си Тити Папазов, не е страшно,но и него някой го обича.

Сантименталност винаги го употребявам с негативна конотация, като нещо прекалено, излишно и театрално. Определено го разграничавам от емоционалност.
И аз като bubanka не намирам смисъл в обсъжданите празни фрази, да не се сърди авторът

Изключително сензитивен и чувствителен човек съм  ( не знам дали сантименталността е равнозначна, но мисля,че да ).
И,изобщо не е задължително да ревеш като Тити за да си емоционален човек.
И въпреки,че прекалената ми чувствителност ми е донесла само негативи в живота, но пък на хората около мен много позитиви,смятам,че е чудесно човек да е емоционално интелигентен и сърдечен.
Свързвам сантимента точно с това,което ни прави различни от дърветата и роботите и е чудесно когато човек изпитва емоции и не се срамува от този факт.
За самият човек е адски изморително, но и дава усещането за ненапразно изживян живот.
Емоциите сами по себе си са много хубаво нещо,стига да ги използваш за да лекуваш душата си с тях,а не обратното - да се оставяш да те разболеят ( защото и на това са способни ).

Много често съм бъркала сантименталността със съжалението. Това не беше особено добро за мен.

Да , огромна слабост е .. много съм сантиментална и понякога  много ме е яд, че съм такава . Не разбрах какво общо има ненормалния  Тити с думата сантименталност , той си е емоционално нестабилен просто

Слабостта е сила, когато работи в твоя полза, тоест когато се чувстваш щастлив.
Няма как да се категоризира една емоция като силна или слаба страна, защото животът е игра на цветове и всичко зависи какъв е основния ТВОЙ в дадената ситуация.
"Той се влюбва в нея, когато я вижда как се разнежва от малките неща и забравя за предишното си гадже, което е било в пъти по-сантиментално, но това е минало... грешка, тя е всичко, за което е мечтал, момичето с добро сърце, тя беше толкова истинска и прекрасна!"
3 год. по-късно:
"Той не можеше да издържа нейната сантименталност по отношение на роднините и, които постоянно се бъркаха в живота им, а тя ги съжаляваше, оставаше ги да се възползват от добрината и... тя беше толкова глупава и наивна!"

Всичко зависи от сутуацията... какво ти дава тя. И кой е този, който е сантиментален, защото твоите чувства и твоя основен цвят правят палитра, която привлича едни, но отблъсква други. Или привлича и отблъсква в различни моменти един и същ човек. Важното е ти какво извличаш от това, което си.
Дори агресията е слабост, защото е символ на безсилие, но пък колко жени се влюбват именно в агресивни мъже, защото ги намират за мъжествени. И колко агресивни мъже губят доверие и любов именно заради своята агресия? И колко са набедени за мухльовци, защото са сантиментални, вместо да са мъжкари? Или са смятани за добри хора, мили...
Всичко е относително. И всичко е симбиоза между теб самия и теб и другите.
Слабостта като всяко нещо в този живот зависи от консумиращия. Няма недостатъци, има лоши избори на "консуматори".

Не знам дали тук е мястото, но нека споделя все пак и моята история.
Сантиментална съм, винаги съм била, но в един момент в голямата картина влезна и ОКР. Нещата излизаха от контрол, беше кошмар, стигнах го фаза, в която почти нищо не можех да изхвърля, всичко беше "важно" и "от значение". В един момент се взех в ръце и се нормализираха нещата, но пак бях зациклила за доста неща. И тогава разбрах за минимализма, и това промени всичко. Научих се как без вина и никакъв сантимент да се отърва от каквото искам. Сега продължава моята минимализъм терапия, и ставам все по- крайна и по- крайна за броя на предметите, които ме заобикалят.
Скоро ходихме за 3 вечери в София, и съм много горда от това колко голям ни беше багажа, толкова горда бях. На 2 възрастни и 1 бебе, един малък сак и бебешката чанта. Знам че звучи смешно, но е една голяма крачка за мен  
Та малко се отплеснах от темата, но едва ли има някой против.

Има хора, които те карат да “се отвориш” от раз. Има и такива, с които инстинктивно веднага изграждаш стена.
За едните си супер емоционален, а за другите - лед и емоционално дърво.
Та..всеки може да е емоционален, сантиментален и тн. Зависи на коя страница си отворил душата му.

Всичко е дозата и баланса..прекалено сантимент - драма куин,пълна неспособност да изпиташ сантимен - моционален инвалид..