Зачетох се в темите тук и ми е интересно да чуя какво бихте казали по въпроса.
Чела съм доста за тези състояния по определени причини, за които няма да говоря сега. Темата е за хората, на които не са им поставили диагноза като деца, а вече са големи. Познавате ли такива? Аз познавам - трима. Виждам трудностите, с които се сблъскват или са се сблъсквали, но си нямат представа защо са такива.
Единият ми е бивш съученик и приятел (не интимен), другите двама са ми братовчеди. По-малкия израсна пред мен. Помня как първо не можеше да се научи да говори. Помня когато щеше да бъде първи клас, едва успяваше да връзва къси изречения, чудех се как ще се справя. Но всъщност се справи. И имаше талант да рисува много добре (но никой не го насърчаваше да се занимава с това). Винаги е бил много срамежлив. Разбрах, че са го тормозили в училище, до осми клас със сигурност, след това не знам... Брат му пък като поведение е като всички останали, но когато беше малък ученик, не можеше да се научи да чете и пише. Голяма мъка беше, а всички го обвиняваха, че е мързелив и т. н. И двамата не обичаха да четат.
Приятелят ми се оказа гениален в една определена област, също знае всички разписания на градския транспорт и по принцип има афинитет да помни някакви определени неща, излишни за останалите хора. Но е много срамежлив, все иска да се представи в най-добрата светлина. В училище беше аутсайдер, само аз му бях приятелка и до ден днешен поддържаме връзка. Сега е студент, но и сега няма други приятели.
Вие познавате ли такива хора?