Не харесвам шефа си, какво да правя?

  • 13 190
  • 127
Здравейте, в голяма дилема съм от няколко месеца. На 24 съм и от скоро започнах работа по специалността си, естеството на работа не е проблем. Проблем е шефът ми, с който трудно се разбирам. Полагам усилия до колкото мога, имам желание да работя, но той ми скапва настроението всеки път щом проявя някаква допълнителна самоинициатива. Много е критичен към мен, а към колежката на същата позиция, която е там от няколко години се държи абсолютно различно. Постоянно виждам двойния стандарт дори и за елементарни неща в ежедневието. Освен това се случва да ме изкарва виновна(шефът) за неща, които е направила тя или ми е казала аз да направя(уж да ми помогне). Шефът ми е много нервен и усещам напрежение щом влезе в стаята. Дори, когато го питаш как е така ти отговаря, че да съжаляваш, че си го попитал.
Не мога да работя в такава среда, но от скоро съм на работа, а опитът ми трябва. Не ми е приятно да ме тъпчат и да ме правят на идиот.

Дайте ми съвет как да постъпя Sad
Виж целия пост
# 1
Защо не поговориш с колежката ти? Тя със сигурност има повече опит с него и настроенията му. Питай я да не би да правиш нещо не както трябва, какви са очакванията му, какво да направиш, за да се държи по-нормално. Ако продължава така дълго време бих си потърсила нещо друго.
Виж целия пост
# 2
Няма да има подобрение. Или сте си симпатични, или не сте. Вярно е, че сте се събрали там да работите, не да се харесвате, но истината е, че хората сме емоционални същества и вписването в колектив изобщо няма общо със свършената работа, а само със симпатия.
Опитай право куме в очи с началството и насаме. Аз не познавам нито един служител, който да гледа да помогне на новак - нито един, подчертавам. Всичките са били присмехулници, които нарочно объркват, а после гледат сеир, чувствайки се велики, че не те са мъмрени.

По същество: давай следващата работа. Намери си докато си млада и докато нямаш деца, т.е. докато можеш да пътуваш и нямаш проблем да живееш на квартира. Ех, ако бях малко по-млада!..
Виж целия пост
# 3
За съжаление повечето работодатели са такива. Все нещо не им е на кеф и ние служителите сме виновни за това, а не разбират , че една фирма се крепи на служителите и се развива благодарение на тях. Ти бъди усмихната и позитивна и си гледай задълженията. Ако шефа е човек и е достатъчно интелигентен да прецени възможностите ти ще те оцени.Ако ли пък продължи с лошото отношение ще те загуби като служител и други хора по умни ще оценят уменията ти. Желая ти успех.
Виж целия пост
# 4
Престани да правиш самоинициативи, върши това, за което си наета, бъди учтива и не го питай как е. Хората са различни, невинаги се харесват и това не е повод да сменяш работата.
Виж целия пост
# 5
Lufleе питай го с какво го дразниш_
Виж целия пост
# 6
Престани да правиш самоинициативи, върши това, за което си наета, бъди учтива и не го питай как е. Хората са различни, невинаги се харесват и това не е повод да сменяш работата.
абсолютно.
Виж целия пост
# 7
Аз съм говорила с колежката на тази тема и тя не се опита да ми помогне особено много. Съвети не ми даде, а само леки насоки и виждам, че често с шефа си говорят някакви неща за работа, но само помежду им - неща, които по принцип би трябвало да включват и мен. Сякаш не съм част от екипа им. Пък шефа като съм се опитвала да обясня защо съм направила нещо по еди-какъв си начин (не да се оправдавам), той ми се дразни, че въобще му отговарям. Абе, като цяло никакъв стимул от страна на шефа. Позицията ми е хубава, но като ме попитат какво работя, не искам да казвам и не се чувствам удовлетворена.
Според майка ми трябва да търпя и да се примиря, че всички шефове са такива, но съм по-чувствителна и се чувствам като едно голямо нищо без самочувствие, което нищо не прави правилно.
Старият ми шеф от предишната работа не беше такъв, беше ведър и никога не губеше чувството си за хумор дори и при кофти ситуации. От него научих, че лидерът на екипа трябва да запазва самообладание, да вдъхва увереност у служителите, да ги нахъсва дори и когато им е трудно и да е позитивен. За съжаление той напусна, а малко по-късно и аз си тръгнах.

Виж целия пост
# 8
Luflee да си беше стояла при предния шеф. Този сега може да си има много работа и много проблеми и изобщо да не му се занимава с чувствителностите на начинаещата секретарка без самочувствие.
Виж целия пост
# 9
Защо не поговориш с колежката ти? Тя със сигурност има повече опит с него и настроенията му.

Не това. Тук става дума и за конкуренция между служителите все пак, старшата колежка не иска новата да стане по-добра Stuck Out Tongue Closed Eyes Каквото и да си говорим...
Виж целия пост
# 10
Не ти ли хрумна, че като нова служителка нямаш достъп до всеки вид информация?
Да питаш шефа защо не е на кеф??? Ако имаше нещо, което е тревожно и те касае,щеше да знаеш.
Работи си, а когато вникнеш повече в естество на работа, вече може да проявяваш самоиницатива.
Не досаждай на колежката си, тя най-вероятно е затрупана с работа. И не се връзвай на това, че я е страх да не станеш по-добра от нея.
Виж целия пост
# 11
Здравейте, в голяма дилема съм от няколко месеца. На 24 съм и от скоро започнах работа по специалността си, естеството на работа не е проблем. Проблем е шефът ми, с който трудно се разбирам. Полагам усилия до колкото мога, имам желание да работя, но той ми скапва настроението всеки път щом проявя някаква допълнителна самоинициатива. Много е критичен към мен, а към колежката на същата позиция, която е там от няколко години се държи абсолютно различно. Постоянно виждам двойния стандарт дори и за елементарни неща в ежедневието. Освен това се случва да ме изкарва виновна(шефът) за неща, които е направила тя или ми е казала аз да направя(уж да ми помогне). Шефът ми е много нервен и усещам напрежение щом влезе в стаята. Дори, когато го питаш как е така ти отговаря, че да съжаляваш, че си го попитал.
Не мога да работя в такава среда, но от скоро съм на работа, а опитът ми трябва. Не ми е приятно да ме тъпчат и да ме правят на идиот.

Дайте ми съвет как да постъпя Sad

Ако не ти е кеф напусни! Винаги можеш да си тръгнеш никой не те е вързал там, предполагам, че и по специалността ти ще си намериш и другаде работа.
Виж целия пост
# 12
Такива са повечето частници- недоволни, нацупени, с многото претенции на фона на "големите" заплати които ти дават! Бъди над нещата! Кажи си майната му на тоя киселяк, върши си работата, ако много те дразни- чертата и продължаваш нататък. Нито е последната работа, нито ще загубиш....най- добрия шеф примерно!
Преди като работех в един хотел на рецепция, шефката(дърта мома на 50 г, недоволна от целия свят, пушеща по 3 кутии цигари на ден и пиеща по 6-7 кафета) се опита да ми стъжни живота, но не успя. Постоянно недоволна от нещо, а аз супер много се стараех, разбирах си от работата и я върших с удоволствие. Вика пред клиентите, прави неуместни забележки, безобразно се държеше. Като не беше в хотела нон стоп на телефона ни гледаше от камерите и през 5 мин. звънеше- това така, онова така, не можеш да си свършиш работа. Така един ден просто ...ми писна написах си молбата и сбогом дърта киселячке, дано някой те изтрае повече от 9 месеца (нямаше такива кандидати)!
Виж целия пост
# 13
Аз съм говорила с колежката на тази тема и тя не се опита да ми помогне особено много. Съвети не ми даде, а само леки насоки и виждам, че често с шефа си говорят някакви неща за работа, но само помежду им - неща, които по принцип би трябвало да включват и мен. Сякаш не съм част от екипа им. Пък шефа като съм се опитвала да обясня защо съм направила нещо по еди-какъв си начин (не да се оправдавам), той ми се дразни, че въобще му отговарям. Абе, като цяло никакъв стимул от страна на шефа. Позицията ми е хубава, но като ме попитат какво работя, не искам да казвам и не се чувствам удовлетворена.
Според майка ми трябва да търпя и да се примиря, че всички шефове са такива, но съм по-чувствителна и се чувствам като едно голямо нищо без самочувствие, което нищо не прави правилно.
Старият ми шеф от предишната работа не беше такъв, беше ведър и никога не губеше чувството си за хумор дори и при кофти ситуации. От него научих, че лидерът на екипа трябва да запазва самообладание, да вдъхва увереност у служителите, да ги нахъсва дори и когато им е трудно и да е позитивен. За съжаление той напусна, а малко по-късно и аз си тръгнах.



Мисля , че имаш някакви изисквания към шефа които няма как да се случат. Какъв трябва да бъде шефа е само в някакви твои представи. Ако ти си търсиш идеалният шеф , няма как да ти се получи. Ти си тази която трябва да се впише в колектива. Не колектива да се настрои към теб.
- Чудесно е че си говорила с колежката и че тя ти е дала насоки, значи знаеш какво да промениш
- Дали във всяка дейност трябва да те включват и теб е решение на шефа - не твое. Така че няма защо да се дразниш на това.
- Относно твоите обяснение - щом не ти ги искат не ги давай. Все пак не сте в училище за да се оправдавате.
- Чувството на удоволетвореност е вътрешна потребност. И няма нищо общо с шефа.
Ако човек се чувства грозен....и нон- стоп някой да му повтаря колко е хубав той не го вярва. Ако човек се чувства хубав и някой да му каже ,че е грозен не му пука.
Успех в намирането на собствения ти баланс.
Виж целия пост
# 14
Аз не познавам нито един служител, който да гледа да помогне на новак - нито един, подчертавам. Всичките са били присмехулници, които нарочно объркват, а после гледат сеир, чувствайки се велики, че не те са мъмрени.
Винаги по-старите колеги са ми помагали да се почувствам по-уверена, това поведение, което описваш не съм го срещала.

Luflee,
ако нещата са чак толкова зле напусни. Аз не бих издържала да ми крещят и постоянно да стоя на тръни и да се чудя в какво съм сбъркала. Да, не е задължително с шефа ти да сте първи дружки, но е важно да има взаимно уважение и все пак някакви нормални отношения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия