с моления и подобни неща нищо не става - едно време ги прилагаха при мен и така въртях цялата рода на малкия си пръст с неяденето
мисля, че и мен ме хранеха в устата и не схващаха, че просто храненето ми беше болезнено скучно.
вкарваш правила и не отстъпваш от тях. това не означава, че трябва драконовски да ги налагаш, но трябва и да ги отстояваш.
при нас правилата са малко, но държа да се спазват: ядем всички седнали на масата. чака се всички да седнат. яде се каквото е сготвено. ако не му харесва може и да не яде, но друго няма. в краен случай, ако въобще нищо на масата не му е вкусно, то позволявам кисело мляко.
десерт получава, ако е изял поне половината порция. слагам десерта след като всички сме се наяли, трябва да чака, ако е приключил бързо.
ако е изял много малко от порцията, то десертът е нещо солено (той предпочита сладко и се напъва да изяде малко повече).
всеки си отсервира.
моето дете обича крем супи и там успявам да вкарам някакви зеленчуци. яде ги с крутони (правя ги със зехтин в тигана, за да засищат повече) или има едни топченца, продават ги по магазините.
болонезе също яде, правя една голяма тенджера, после порционирам и замразявам. яде със спагети или варени картофи.
има една книга, мисля, че беше на Йеспер Юул, където той разказва как са го извикали в едно семейство, в което детето не се е хранело прилично на масата.
той отишъл за обед и започнал да се държи като зле възпитано дете - да си играе с храната, да изпуска вилицата и да твърди, че не знае как се ползва ножа. тогава детето започнало да го "учи" как става и да му показва, та така направили пробив при детето.
може да пробвате да поканете някой върастен и да разиграете сценката - възрастния да държи да го хранят в устата...
детето ти не ходи ли на градина?
так ядат повечето. моето също. в ДГ изяждало по 3-4 порции
забелязах, че яде по-добре, ако има приятелче поканено вкъщи.
може и това да пробваш.