Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Кога да заведем детето на лекар

  • 2 826
  • 2
Автор: Д-р Калин Лисички, Началник Клиника по Педиатрия в МБАЛ Токуда Болница

Вижте лекцията от "Академия за родители" в София, 2018:



Всеки педиатър познава добре най-честите родителски терзания, провокирани от първите срещи на детето с болестите: как да реагираме в такива случаи; кога да отидем на лекар – дали не прибързваме, ако тръгнем при първия симптом, или закъсняваме при всяко изчакване?

Това са въпроси, които вълнуват и са вълнували милиарди родители по целия свят. Затова и лекарите, ангажирани със здравето на най-малките, от години работят съвместно със семействата, за да се чувстват възможно най-добре подготвени младите родители, когато детето им се разболее.

Има промени, които могат да ориентират родителя сравнително лесно може ли да си позволи да изчака или е добре незабавно да заведе детето в болница. Много удобна е Системата на светофара на NICE (Институт за изследвания към здравното министерство на Великобритания). Тя е базирана на промени в цвета на кожата, активността на детето, дишането, хидратацията, респективно – белези на обезводняване и някои допълнителни симптоми.

Зеленият светофар означава нисък риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия. То е с естествен цвят на кожата, устните и езика, реагира обичайно на социални знаци. Има нормален режим на сън и бодърстване, събужда се бързо от сън след стимулация. Плаче с нормален, силен плач, или изобщо не плаче. Дишането, видът на кожата и очите е нормален, езикът и устната лигавица – влажни.

Признаците на жълтия светофар са свързани със среден риск и изискват болнично лечение. Децата са бледи, не реагират нормално на социални стимули, с намалена активност, събуждат се трудно, не се усмихват. Имат болестни прояви от страна на дихателната система: разширяване на ноздрите, учестено дишане – над 50 вдишвания за минута за деца между 6 –12 месечна възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апетитът е намален или отказват да се хранят. Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни, оток на става или крайник, куцане, детето не може или отказва да стъпи на крачето си, а при кърмачета – не движи даден крайник или при опит за движение реагира с болезнен плач.

Червеният светофар включва болестни прояви, които поставят живота на детето във висок риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лечение. Кожата е с подчертана бледност, поява на петна, посиняване. Няма реакция на социални знаци, детето не се събужда или ако се събуди, бързо заспива, плаче слабо или продължително. Дишането е над 60/мин., чува се пъшкане, стенене, хлътване на гръдния кош. Допълнителни тревожни признаци са температура над 38 оС при деца от 0 до 3 месеца и над 39 оС при деца от 3 до 6 месеца; обрив, който не изчезва след натискане; изпъкнала фонтанела, скованост във вратлето, гърчове, повръщане с примеси на жлъчка.

При малките деца – до 3-годишна възраст, и особено при тези под 1 година, е задължително да се потърси лекарска помощ при всеки симптом за влошено здравословно състояние. Добре е родителите да имат възможност за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, ако детето се лекува у дома, тъй като понякога състоянието на децата се променя много бързо.

Виж целия пост
# 1
Скрит текст:
Автор: Д-р Калин Лисички, Началник Клиника по Педиатрия в МБАЛ Токуда Болница

Вижте лекцията от "Академия за родители" в София, 2018:



Всеки педиатър познава добре най-честите родителски терзания, провокирани от първите срещи на детето с болестите: как да реагираме в такива случаи; кога да отидем на лекар – дали не прибързваме, ако тръгнем при първия симптом, или закъсняваме при всяко изчакване?

Това са въпроси, които вълнуват и са вълнували милиарди родители по целия свят. Затова и лекарите, ангажирани със здравето на най-малките, от години работят съвместно със семействата, за да се чувстват възможно най-добре подготвени младите родители, когато детето им се разболее.

Има промени, които могат да ориентират родителя сравнително лесно може ли да си позволи да изчака или е добре незабавно да заведе детето в болница. Много удобна е Системата на светофара на NICE (Институт за изследвания към здравното министерство на Великобритания). Тя е базирана на промени в цвета на кожата, активността на детето, дишането, хидратацията, респективно – белези на обезводняване и някои допълнителни симптоми.

Зеленият светофар означава нисък риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия. То е с естествен цвят на кожата, устните и езика, реагира обичайно на социални знаци. Има нормален режим на сън и бодърстване, събужда се бързо от сън след стимулация. Плаче с нормален, силен плач, или изобщо не плаче. Дишането, видът на кожата и очите е нормален, езикът и устната лигавица – влажни.

Признаците на жълтия светофар са свързани със среден риск и изискват болнично лечение. Децата са бледи, не реагират нормално на социални стимули, с намалена активност, събуждат се трудно, не се усмихват. Имат болестни прояви от страна на дихателната система: разширяване на ноздрите, учестено дишане – над 50 вдишвания за минута за деца между 6 –12 месечна възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апетитът е намален или отказват да се хранят. Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни, оток на става или крайник, куцане, детето не може или отказва да стъпи на крачето си, а при кърмачета – не движи даден крайник или при опит за движение реагира с болезнен плач.

Червеният светофар включва болестни прояви, които поставят живота на детето във висок риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лечение. Кожата е с подчертана бледност, поява на петна, посиняване. Няма реакция на социални знаци, детето не се събужда или ако се събуди, бързо заспива, плаче слабо или продължително. Дишането е над 60/мин., чува се пъшкане, стенене, хлътване на гръдния кош. Допълнителни тревожни признаци са температура над 38 оС при деца от 0 до 3 месеца и над 39 оС при деца от 3 до 6 месеца; обрив, който не изчезва след натискане; изпъкнала фонтанела, скованост във вратлето, гърчове, повръщане с примеси на жлъчка.
При малките деца – до 3-годишна възраст, и особено при тези под 1 година, е задължително да се потърси лекарска помощ при всеки симптом за влошено здравословно състояние.
Скрит текст:
Добре е родителите да имат възможност за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, ако детето се лекува у дома, тъй като понякога състоянието на децата се променя много бързо.
Това изречение за мен противоречи на останалото, което е достатъчно мъгливо и неясно.
Не знам някой родител да си води детето на лекар без да има симптоми (с изключение на профилактичните прегледи, разбира се, и ваксинациите). В този смисъл идеята за светофарите, която сама по себе си е много добра, би трябвало да ни помогне да преценим кои са спешни симптоми и кои не толкова.

Но двата най-чести симптома на деца под 3 години изобщо не се обсъждат - температурата и кашлицата. За температурата примерно се казва "Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни" Значи ли това, че ако има температура "само" 4 дни не трябва да се води детето на доктор, защото е "зелен светофар"? Ако това значи - кажете го ясно. В България масово се води детето на доктор веднага щом вдигне температура и от болднатото изречение излиза същото. За кашлица пък изобщо нищо не се споменава в статията.

Позволявам си да коментирам темата единствено защото е в избрани, не знам дали имаме право да отговаряме на теми в този раздел,
Скрит текст:
но тък като авторът е д-р началник Клиника по Педиатрия към Аджибадем Токуда бих искал да споделя няколко разочарования/препоръки от/към тази болница, върху която имам доста наблюдения:
- през неработни дни липсват дежурни детски специалисти, например нямат никакъв (нито детски, нито за възрастни) доктор УНГ.
- в спешното отделение в извънработно време дежурят доктори от други болници, при които е руска рулетка - има и хора, които подхождат много професионално и адекватно има и такива, които освен отвратителното отношение   към пациента проявяват понякога и небрежност/прибързаност в диагностицирането. Понеже почти не се е случвало два пъти да сме при един и същ лекар, не виждам смисъл да се попълват анкетите в случая.
- в спешното отделение липсва лекар, който да прецени спешността на различни случаи и да ги приоритизира. Например не е нормално дете със съмнение за силно инфекциозно състояние да седи с часове в общата чакалня, където може да зарази всички други деца, че и възрастни. При възрастните се извършва нещо подобно на приоритизиране, но при децата - никога.
- дори в работното си време детската клиника не записва часове. Като се отиде на място по фонд се започват разправии защо нямало записан част от фонда, а когато се направи опит за такова записване, от клиниката казват "часове не записваме, елате на място".
- администрацията (хората, които обработват заявките на пациентите) са изключително мудни, некооперативни, в някои случаи очевидно некомпетентни (младеж, който се извинява, че се обучавал и нямало кого да пита и не може да обработи 1/2 час случая ни). Често няма дежурен на рецепцията, ходи се на друга рецепция и изобщо е пълна каша с рецепциите. Хората на рецепцията в спешното изглеждат сякаш си мразят и работата, и живота, не знам какви смени имат, но определено изглеждат преуморени и съответно доста заядливи, макар че не са лоши хора (на база няколкото мили думи, които се е случило да кажат като родители на родители).

Предвид горните неща, на човек наистина му се налага не светофар да гледа, а една медицина направо да изкара, за да може да преценява колко точно са сухи или мокри лигавиците, дали и как е обложен езикът, дали има "хрипове" (или направо да си купим по един стетоскоп и за находки да преслушваме?) и подобни. И проблемът определено не е в нас като родители, защото отношението и подходът са съвсем различни на други места като примерно 1 ДКК или дори напълно безплатни (за разлика то Аджибадем Токуда) болници като Исул, които винаги си имат дежурен специалист УНГ, както и очен лекар и т.н.
Виж целия пост
# 2
Ти си родител, щом се съмняваш значи си прав/а, т.е. тогава водете детето на лекар. Бъдете преди събитията и помнете че профилактиката е най-доброто лечение
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия