Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Искам да живея

  • 1 779
  • 2
Здравейте!
Не искам с никой около мен да говоря за проблема си, защото съм горда и самоуверена жена на 35г. Но тук ще го споделя:
От 1 година усещам, че ще се пръсна, също като износен маркуч под напора на вода с променлив дебит. Имам две деца на 11г. (момиче) и на 2г. (момче). Подлудяват ме, единият с хормоналните си сътресения, а другият само реве МАМА, та МАМА. Мъжът-безотговорен, ловджия, заминава по горите в събота, прибира се в неделя, затваря се в покоите си и не го вълнува нищо. Събира се всеки ден с приятели. Дошъл е момента, в който ме дразни само като го чуя, че се прибира. Не си говорим от месеци-безсмислено е според мен, секс - от месеци няма. Не желае да ходим никъде. И сега за мен - работя, домакинствам, грижите за децата са изцяло върху мен, финансирам домакинството, нямам приятели, няма с кого да отида на кино, танци или др. подобни. Знам какво ми трябва, знам какво трябва да направя, за да излезна от тази дупка, в която съм зациклила, но кажете с кого?, като вече няма и кафе с кой да изпиеш?!
 Имам усещането, че губя контрол над живота си и това ме изнервя, искам да живея-здрава съм, млада съм,а не мога. Осъзнавам, че децата не трябва да ме обсебват, те ще пораснат и няма дори "Благодаря" да ти кажат, ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ, усещам, че се задушавам
Виж целия пост
# 1
Здравейте!
Не искам с никой около мен да говоря за проблема си, защото съм горда и самоуверена жена на 35г. Но тук ще го споделя:
От 1 година усещам, че ще се пръсна, също като износен маркуч под напора на вода с променлив дебит. Имам две деца на 11г. (момиче) и на 2г. (момче). Подлудяват ме, единият с хормоналните си сътресения, а другият само реве МАМА, та МАМА. Мъжът-безотговорен, ловджия, заминава по горите в събота, прибира се в неделя, затваря се в покоите си и не го вълнува нищо. Събира се всеки ден с приятели. Дошъл е момента, в който ме дразни само като го чуя, че се прибира. Не си говорим от месеци-безсмислено е според мен, секс - от месеци няма. Не желае да ходим никъде. И сега за мен - работя, домакинствам, грижите за децата са изцяло върху мен, финансирам домакинството, нямам приятели, няма с кого да отида на кино, танци или др. подобни. Знам какво ми трябва, знам какво трябва да направя, за да излезна от тази дупка, в която съм зациклила, но кажете с кого?, като вече няма и кафе с кой да изпиеш?!
 Имам усещането, че губя контрол над живота си и това ме изнервя, искам да живея-здрава съм, млада съм,а не мога. Осъзнавам, че децата не трябва да ме обсебват, те ще пораснат и няма дори "Благодаря" да ти кажат, ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ, усещам, че се задушавам
ПП:  Преди да забременея с малкия, бяхме разделени за две години, но живеехме с дъщеря ми при нашите-ГОЛЯМА грешка, и пак се събрахме. В този период изпитах ужас от мъжете- уж приятели, а те третират като любовница, познати и колеги се залепиха като пиявици, това е друго, заради което се върнах при познатото ЗЛО.
Виж целия пост
# 2
Здравейте,
Сама знаете на къде трябва да насочите усилията си, но май ви е трудно да го признаете и пред самата себе си. За това аз ще го напиша - мисля, че бракът ви се срива пред очите ви и е необходимо да вземете мерки, така че ако е възможно да спре разрушението, ако не да не ви затрупат прахът и отломките. Любопитно ми е как се намества в тази динамика голямата разлика между децата и дали второто дете не е вашият опит да спасите взаимоотношенията със съпруга си. 
Според мен трябва да започнете решаването на проблема с постигането на някаква независимост, която да ви позволи да вземете решения, които ще са полезни първо за вас и после за децата ви. Помнете, че ако вие не сте добре няма как и тези, които обичате да са о.к.
Толкова от мен в публичното пространство на блога, ако желаете, можем да продължим този разговор на лични съобщения или на живо
Даниела Тахирова - психотерапевт

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия