Спинална или Епидурална упойка.

  • 8 124
  • 78
# 45
Дългото и болезнено раждане не е усложнение. Въобще нямам предвид раждането като преживяване. Усложнения са разкъсвания на кофти места, отлепване на плацента, кръвоизливи, използване на форцепс, вакуум и други подобни дивотии. Щом си била на крак 2 часа след раждането значи си нямала усложениния.
Такива имаше моя приятелка, разкъсала се ужасно (писала съм в друга тема, не му е тук мястото за подробности), която беше 24 часа в реанимация с катетър и след 10 месеца се подложи на пластика. Няма да разказвам повече, но това имам предвди под проблеми и усложнени раждания.
Виж целия пост
# 46
Разбира се, че има изключения. И това изобщо не означава, че на всеки ще се случи.
Виж целия пост
# 47
Разбира се. Въпроса е по - скоро колко жени имат проблеми след вагинално раждане и колко след секцио. Какви са рисковете на единия тип раждане и на другия...с отговори на тия въпроси е по - добре една жена да решава как ще роди и след консултация с медицинско лице, естествено. Защото тук може да се прочете за много леки и безпроблеми раждания и от двата типа, както за много тежки такива, а и хората пречупват нещата през собствената си призма и често ти спестяват по нещо от разказите си...поне аз бях изчела доста ама пак не бях напълно подготвена какво ме очаква...
Виж целия пост
# 48
Отговорът се съдържа в имената  а ражданията, едното е нормално, другото операция. Операцията се прави при медицински показания.
Виж целия пост
# 49
Абсолютно съм съгласна с Vermilion`. Всичко зависи от екипа, а при вагиналното раждане и от късмета.
Скрит текст:
Просто когато се пише колко по - хубаво и препоръчително е нормалното раждане все се говори за някакви супер леки раждания, протекли като по учебник без грам усложнение. Ама колко протичат така?

Happy_mommy , аз също казвам самата истина ЗА СЕБЕ СИ! Нали не мислиш, че си измислям колко дълго съм се възстановявала и как съм се чувствала?
Просто има много неща за нормалното раждане, които никой не ти ги казва...
И това, че боли няколко часа, а после все едно нищо, ми аз такава родилка не съм виждала, имам доста приятелки, познати и роднини раждали вагинално НИКОЯ, която е имала шевове не се е чувствала супер дни след раждането. Само в тоя форум чета за такива.
И аз бях с настройка, че ще трябва да изтърпя контракциите няколко часа и после песен ама не. Точно обратното стана - с епидуралната екстра, не ме боля, ама следващите две седмици бяха най- кошмарните в живота ми...
А при секциото не е ли на късмет? От снощи чета един почернен мъж, който търси свидетели, защото съпругата му почива при планирано секцио, официално от белодробна емболия, но действията на екипа са го навели на съмнения. А бебето е в кома.
Пак казвам - това е отворена коремна операция. И първото ми, естествено раждане хич не беше леко, имах епизиотомия, шита без упойка и също не ми беше комфортно при сядане първите седмици, но пак бях изключително против секцио. За съжаление, така се случи, че бебето нямаше как да излезе по нормален път и се наложи.
Виж целия пост
# 50
При секциото според мен зависи главно от лекарския екип и естествено състоянието на майката. Тромбозата и настъпилата вследствие на нея белодробна емболия са сериозен риск от всяка коремна операция, така е. Въобще не съм отричала, че при секциото също има доста рискове.
Наблегнах на това, че възстановяването след нормално раждане не е задължително бързо, леко нито 100 % - во както се описва понякога. И че в НЯКОИ СЛУЧАИ може дори възстанояването след секцио да е по - бързо и безпроблемно отколкото след по - тежко вагинално раждане. Не е гаранция...
Виж целия пост
# 51
Аз нямам база за сравнение, тъй като съм раждала само вагинално, но тия приказки, че час - два след раждането родилките бягат и скачат по коридорите и са готови да си ходят ги има само в тоя форум. Аз в родилно за 6 дни такава жена не видях независимо дали е родила вагинално или секцио.
Няма нужда да се натоварват бременните с розови очаквания как след нормално раждане след 2 часа ще забравят ще са раждали. Всеки е различен, но аз лично успях да седна за пръв път 14 дни след вагинално раждане до тогава ядях права, кърмех права и т.н. Не можех да спя от болки нито да ходя до тоалетна по каквато и да е нужда. Имах болки във влагалището 5 - 6 месеца след раждането, а за пълно възтсановяване мина повече от година.
Толкова за възстановяването след нормално раждане. И даже не било тежко изобщо. 4 външни шева от епизиотомия и няколко вътрешни без усложнения. Та ако изобщо тръгна да раждам пак доста ще се замисля дали да не е секцио.

Имам база за сравнение, точно за това се вдигнах да се къпя, да ям и да си взимам детето.
Имах епизотомия, не беше кой знае какво, в сравнение с разреза от секцио.

 Лежането в реанимация близо 24часа след операцията, чакането някой да те раздвижи, виждането на бебето чак след преместването в стаите, болката от операцията и т.н., хиляди пъти бих предпочела нормално раждане.
Не съм забравила раждането и болката, просто желанието да се очовечя и почувствам нормално, беше по-силно от дискомфорта и умората на 12 часовото ми раждане.
Бях потна и мръсна, не можех да се търпя и не бях яла от предния ден. Умирах да си видя бебето.
Не става дума за рисуване на розови картинки, а за приоритети и възможности. След секциото също исках да се почувствам бързо човек, ама нямах такава възможност.
Виж целия пост
# 52
А в Бургас знаете ли колко здрави и прави момичета си отидоха от ДИК синдром при естествено раждане, заради лекарско бездарие, форсирани раждания и пълна незаинтересованост. Толкова, че жените спряха да раждат там допреди няколко години. Пак опираме до професионализма, там е правилото, а не в начинът.
Също така радикалното отношение, заради което много жени не си слушат лекарите и поставят под риск собствения си и този на детето си живот, защото са надъхани, че същите искат да ги режат на всяка цена "за по-лесно".
Жени с брутални депресии и емоционални травми, защото "са оперирани от бебе" четейки майки героини, които играят казачок, кърмят и бягат 200м спринт 2 ч след естествено раждане. И задължително се поставя под въпрос и съмнение "медицинските причини" налагащи секцио.
Виж целия пост
# 53
Проблемът при нормалното раждане е, че много жени избират екип, избереш ли екип, той бърза да родиш в смяната му и слагат окситоцин, предизвикват, натискат.
Ако не сте избрали екип, никой не ви пришпорва за никъде.
Виж целия пост
# 54
Има го и това. Две мои познати родиха предизвикано от един и същи доктор, светило - на едната терминът й беше преди отпуската му, а на другата - по Коледа. Седмици преди това ги вика на преглед, прави вагинален преглед да разшири шийката и двете родиха в началото на деветия месец.
Виж целия пост
# 55
Проблемът при нормалното раждане е, че много жени избират екип, избереш ли екип, той бърза да родиш в смяната му и слагат окситоцин, предизвикват, натискат.
Ако не сте избрали екип, никой не ви пришпорва за никъде.

Това е така, при мен проблемът също беше, че избрах доктор, "благодарение" на който родих за отрицатлено време и до ден днешен възприемам раждането си като изнасилване. Точно за това препоръчах на моя прителка да не избира екип, тя така и направи. Само че се случи при някакво стажантче завършило оня ден, усложнило се раждането към края, тръгнали да губят тоновете на бебето, онзи някак си го извадил в последния момент, НО приятелата ми се разкъсала зверски, тъй като бебето голямо, няма епизиотмия и после както казах - 24 часа реанимация, катетри, след това наново рязане и пластика и т.н. към днешна дата не знам как са нещата при нея и дали се е възстановила напълно, но и тя си видя бебето чак след 2 дни...
Та за съжаление и това не е панацея.
Такива случи просто не се разчуват защото за смрътта на родилки се говори по новините, но за подобни поражения - разбира се - не. Само че какво става после никой не знае...
Виж целия пост
# 56
Проблемът при нормалното раждане е, че много жени избират екип, избереш ли екип, той бърза да родиш в смяната му и слагат окситоцин, предизвикват, натискат.
Ако не сте избрали екип, никой не ви пришпорва за никъде.

Това е донякъде вярно. Окситоцина ми разказа играта на края.
Но след слагането му, раждане на бързо приключи. Малко позагубих представа за времето тогава, но горе долу 2 часа след това, ми сложиха бебо на гърдите.
Иначе преди това бях около 10часа с контракции, а бебето не се беше смъкнало.
Болеше много, поскимтях доста, но съм благодарна, че го ускориха. Само си повтарях, че след всяка контракция, мига в който ще гушна бебо наближава.
Виж целия пост
# 57
Аз и двата пъти отказах тези прегледи за разкритие.Доктора при,който родих с избор щеще да ме чака.Отидох с 7 см. Упойка,чакаха ме час и половина още и после раждане.
Виж целия пост
# 58
Аз съм с две нормални раждания и двете без упойка. И след двете на петия час си бях ОК и ходех да си искам децата. Не е редно да се казва, че всички едва ли не лъжем само, защото някой не го е видял с очите си. Каква ми е далаварета на мен или на друга да излъже, нито ще вземе пари от направеното секцио по желание, нито нищо.

Авторката, ако те е страх от нормално раждане има епидурална упойка, чувала съм от познати, че върши работа. Няма как да знаеш как ще протече едно нормално раждане. Аз първия път имах много болезнини контракции общо 3 часа, след слагана на система с окаитоцин. Втория обаче директно с влизането в предродилна им казах, че каквото и да става няма да им дам да ми сложат окситоцин. Силни болки имах може би час. Чети и преценявай. Успех!
Виж целия пост
# 59
Искам да споделя опит. При мен нещата до последно не бяха ясни, защото бебо изоставаше на тегло. Имаше опасност от спешно секцио. Дни преди термина на последно планово посещение при Аг, бях уведомена, че детето е в правилна позиция за нормално раждане. Бях изумена. Въобще не вярвах, че ще стане. Наближи термина започнаха едни леки менструални болки. Отидох да ме видят, върнаха ме. На следващия ден болките станаха на интервали. Обадих се на моето аг, слава богу че се съгласи, защото ми беше казала, че ще бъде в отпуск на термина, а тогава беше след нощна. Прие ме, вклчиха система , пукнаха ми мехура. Общо 4 ри часа, болеше ме и не помня мига в който ме качиха на магарето. Не вярвах ще се справя, защото съм си лигла по принцип. След 15 минути родих! Разкъсах се и ми сложиха упойка. Събудих след час. Много се уплаших за себе си, защото си мислех че съм в ужасен вид отдолу. Закараха ме до стаята на количка, донесоха ми бебето. Станах, разходих се, опитвах се да сядам на една страна. Получаваше се с мъка. Иначе си гледах бебчето, но така и док не ми каза колко шева имам само ме извика след 10 дни в кабинета да ги свали. Тогава разбрах 3 външни и два вътрешни. Не съм бягала, скачала, хвърчала, обслужвах се бавно сама, детето и мен самата, но до десетия ден не знаех какво имам там долу, беше ме страх да помисля.
Към днешна дата все едно нищо не е било. Беше гадно чувството след раждането, но лека полека нещата се оправиха. Иначе плюс си е можеш без проблем да вършиш домакински задължения, след секцио трябва поне месец пазене. Не трябва да се вдигат бебешки колички, пране, да се готви и т.н. Към авторката , ако преодолееш страха си опитай нормално. Никого не бих съдила, че е избрал секцио, защото и аз бях убедена, че ще родя така.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия