Здравейте! Регистриран потребител съм, но така ми е по-лесно да споделя. Вчера имахме годишнина от сватбата - 7 години, за която получих едно "Честита Ти годишнина", обърнат с гръб към мен, рано сутринта. Цял ден му подмятах, че поне една целувка заслужавам, поне едно цвете като не се е сетил да вземе, защото ''нямал пари'' и то под формата на шега - изобщо не съм се заяждала. Вечерта ми каза да му сложа да вечеря, защото излизаше за нощна смяна, а аз слезнах до магазина за една кола, после сипах по една водка на майка му и баба му / с тях живеем заедно и с двете ни деца - на 6,5 и 1,5 г./ да ги почерпя за наше здраве, когато той влезе в кухнята и ми се разкрещя, че не съм му принесла да яде, разсърди се и каза, че няма да вечеря. Е, вечеря все пак, защото беше гладен, но на мен ми се качи кръвното на 200 и му казах нещата така, както ги мисля - че аз не съм длъжна да му сервирам и ако го правя, то е защото имам доброто желание, а не защото съм му съпруга.
Той просто е възпитан в стил турчин - че жената е длъжна да слугува на мъжа си. Когато се оженихме и видях как баба му му маже филийки и му сервира и отсервира я помолих да не го прави, защото той вече е женен мъж и смятам че може сам да се обслужва и че аз няма да му слугувам както тя. Нейният отговор беше, че на нея й е неудобно тя да си лежи /тя спи в кухнята/ а той сам да се обслужва
Напоследък започнах аз да му сервирам, защото той иначе я кара нея, а тя като направи една физиономия - демек ти нямаш ли си жена - и аз го правя за да не се цупи тя.
Сигурно ще ми кажете, че аз съм си виновна и аз знам че е така, но въпроса ми е какво да правя? Той единствено на работа ходи, аз пазарувам с количката, влача като идиот торбите, готвя, чистя, извеждам децата, съответно сервирам и отсервирам, глада, пера, през нощта ставам аз да гледам детето - изобщо всичко което се сетите. А и секс не получавам, защото той обикновенно е изморен от работа или заспива след като се е почерпил с приятелите си. Искам да поговориме за всичко това, той ми казва да не го занимавам с глупости, той не иска развод - естествено щото така му е супер добре. Аз си мисля че го обичам все още, но вече и аз не знам какво да правя.
Виж целия пост
Той просто е възпитан в стил турчин - че жената е длъжна да слугува на мъжа си. Когато се оженихме и видях как баба му му маже филийки и му сервира и отсервира я помолих да не го прави, защото той вече е женен мъж и смятам че може сам да се обслужва и че аз няма да му слугувам както тя. Нейният отговор беше, че на нея й е неудобно тя да си лежи /тя спи в кухнята/ а той сам да се обслужва
Напоследък започнах аз да му сервирам, защото той иначе я кара нея, а тя като направи една физиономия - демек ти нямаш ли си жена - и аз го правя за да не се цупи тя.
Сигурно ще ми кажете, че аз съм си виновна и аз знам че е така, но въпроса ми е какво да правя? Той единствено на работа ходи, аз пазарувам с количката, влача като идиот торбите, готвя, чистя, извеждам децата, съответно сервирам и отсервирам, глада, пера, през нощта ставам аз да гледам детето - изобщо всичко което се сетите. А и секс не получавам, защото той обикновенно е изморен от работа или заспива след като се е почерпил с приятелите си. Искам да поговориме за всичко това, той ми казва да не го занимавам с глупости, той не иска развод - естествено щото така му е супер добре. Аз си мисля че го обичам все още, но вече и аз не знам какво да правя.
, но факт ! 
при теб е още по-неприятно, след като живеете с неговите роднини 
,буквално се бориш срещу трима,а не срещу един!Стискам палци да се оправите скоро. 
