Любители на котки - Тема 123

Не мога да се справям със смъртта при животните, с хората като че ми е по-лесно. Пак плача, ама като че ли не толкова. Толкова рев изревах при последното ми умряло животинче, бях се подула и се тръшках на пода чак в криза и все си викам не искам повече да взимам и пак пълна къща. Тогава си спомням излязох като се успокоих и взех първото бездомниче, което видях и вече е на 17 години. Много, много тежко го преживявам. Вадя си и гледам снимчици на котенца и кученца от 20 години починали и рева и това е.

някои, не всички.
Хе, освен всичко, разбират човешки. Освен това, се преструват, че нищо не разбират. Седя си с гръб към моя кот, и в един момент се обръщам. И той ме гледа с присвити очи, и в момента, в който се обръщам и той отмества поглед. Да не го видя, че ме наблюдава.

когато умря сиамският ми кот, много млад и по моя вина, ревах месеци наред не спирах и вдна нощ го сънувам като малко момче седим на един хълм и той се обръща към мен и ме пита Мамо, аз наистина ли съм мъртъв. И аз го прегърнах и му казах Да, милото ми. И на сутринта се събудих едно странно леко и вече не заплаках. За хората не ми е по-леко, но за тях като че ли приемаме смъртта им като Божия воля, а когато умре животинче, винаги обвиняваме себе си, и става много тежко и непоносимо. Поне аз съм така. Когато умря старият ми кот, въпреки че беше много болен. Имаше рак, сърдечни проблеми, когато умря исках да умра и аз. Вървях по пътищата и ревях и също си казвах взимам първият уличен, който срещна. И един ден съм се натоварила с ден огромни торби багаж и спирам до полицията, каталясала от рев. Тръшвам торбите на земята и започвам да се късам от реване. Ама плача с глас. И насреща ми идва котка. Черно бяла. Ама толкова мръсен, че бялото не си личеше и все вдно беше черен. Спира до краката ми, вдига муцуна и с един немощвн пресипнал глас ми казва Мауу. И аз се навеждам и му викам какво си ти? Ако си момче, те взимам. Ще дойдеш ли с мен. И го взимам в ръце, а той лек като перце. И няма мустаци, на нослето му рана от измръзване. И гледам мъжле. И го сложих на рамото си, защото нямах друга възможност да го нося и му казвам Ако стоиш мирен докато простигнем у нас ще бъдеш моето момче. И той се гушна във врата ми и започна да мърка. Така, докато пристигнем у дома. Което беше на около хиляда метра разстояние и аз го пуанах пред вратата  и той влезе в двора, сякаш винаги си е бил тук. И така стана моето момче Иван Великолепни 😁

Просълзихте ме с историите си!
И аз някак по-трудно приех смъртта на котарака ни отколкото съм приемала смъртта на мои близки хора. Може би защото близките ми до момента винаги са си отивали на възраст, на която това вече се очаква, а котьо си отиде на 6 г след внезапно проявило се заболяване и се измъчи в последните си седмици живот.

Котьо, принципно католиците са християни. Също и протестантите, както и няколко други... Имат прилики, имат и разлики.


Лично според мен всичко живо, от бактерията през тревичката до човека е живо и заслужава уважение. А какво всъщност е душа? Самосъзнанието или нещо друго? И от къде може да сме сигурни какво точно изпитват спрямо себе си всички живи неща?

Факт е, че хората са бозайници и хищници. За съжаление много хора решават, че е ок да “бозаят” мляко от други бозайници без да са бебета. Други решават, че може и да не ядат животински продукти и за да не страда организма приемат синтетични заместители на някои елементи, които са със спорен ефект и дори полза и за чието създаване са правени тестове на животни и е причинена бавната и мъчителната им смърт. Някои осъждат лова за храна, но купуват месо от отглеждани в клетки малко по-големи от телата им животни и тъпкани с храна насила животни.
В природата всичко е свързано и всеки трябва да знае мястото си, а човекът отдавна е започнал да злоупотребява със своята роля и да не уважава другите живи същества и неживата природа.

Топи и Бела нали бяха астрални близнаци 😂 та и у нас така. Заставаше това животно в единия ъгъл на стаята (задължително посред нощ) и почваше да вие на умряло. Е само с лупа не гледах за нещо чокнато по тая стена, точица някаква. Няма нищичко, а говедото се взира и вие. Сериозно си мислех, че имаме призрак и само тя го вижда 😂😂😂 Добре, че спрв в един момент, защото ме беше побъркала

Тъй като аз имам наблюдения най-вече сред котките мога да твърдя, че те могат да правят избор. Знаят какво е йерархия също така. Имах кот, който си имаше гадже и само с нея, и си бяха влюбена двойка. Един ден комшийката доведе котанка. Шаренка и много красива. И гледам го нашият , Ричи се казваше, гледа ги и двете. И двете му правят точно дефиле пред носа. И той погледне ту едната, ту другата и тъй близо минута. И накрая избра любовта. Когато тя изчезна. Беше бременна и на някой това не му хареса, та когато тя си отиде Ричи не мина и месец се разболя и си отиде и той. И ги сънувам една нощ как той ми казва, че са се намерили на онзи свят и че са щастливи.

Момичета, никога не оставяйте конци д се мотаят в свободен достъп до котките ви! Току-що прочетох във Фейсбук за едно котараче, което, докато си е играло с някаква макара, е изяло от конеца толкова, че и операция не могла да го спаси...

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2098222903543593&set … ype=3&theater

и не само. Така могат да се оплетат, че да се удушат. Ужас, жалко за малкото 😖😥

Ето го днес :

Милото ангелче от последни пост! Много се радвам да го видя здраво и очевидно щастливо и игриво. Дано повече душички имат този късмет!

Относно конците имам случка с предишния котарак. Голям разбойник беше. По някаква причина смяташе, че има сметки за уреждане с персийския килим в хола. Ама голямо уреждане на сметки падаше. Чак беше успял една нощ да го разнищи в края и да тегли конци. А те е дни дълги. Та пооправихме ние килима и през ум не ни минава, че е възможно изобщо той да е глътнал такъв дълъг конец без да се задави. Но явно е успал някак и дойде време конеца да мине през изхода. Брей, какво му става на това коте! Влачи си дупето. Нещо не е наред. Поглеждаме ние, а той конеца се точи отзад и няма измъкване. Звъним на ветеринарката веднага и тя ни каза да й го заведем, да не вадим конеца сами, но в този момент котьо успя сам да го изтегли със зъби и нокти. Направо си извадихме късмет, че не се е заплел някъде вътре в него този дълъг конец.

А сега щерката от филмчета и детски книжки е решила, че трябва да купим кълбо прежда на Елза. Обсних колко опасно може да бъде за Елза. И започнах да им се дразня на тези филмчета/книжки как заблуждават децата. Да, на котетата им е интересно да се занимават с кълбо прежда, но може да има сериозни последици.

Момичета, ние сме вече с второ коте - за постоянно. Историята е дълга, миналата година в едно гръцко селце ни намери една бяла котана, която просто влезе в нашето бунгалце и 10 дни си живя много добре. Излизаше навън само, за да храни 3-те бебета, които имаше. Беше най-невероятно гальовната котка, която някога бях срещала, изключително благодарна за грижите, с които я дарявахме и с постоянно работещо моторче. Ще ме разберете, ако ви кажа, че си тръгнах с рев, чувствах се така, все едно я предавам, изоставяйки я там. Проблемът беше, че ако бяхме взели, трябваше да взема и бебетата, а тя беше и без документи, а най-близкият ветеринар се намираше на 3 часа от селото, в обратна посока на България. Цяла година не спрях да мисля за нея, как ли прекарва зимата, какво ли яде, справя ли се, ражда ли отново и отново. Дори след като прибрахме Ари, миналата година октомври, тъгата ми по онази моя котка не намаля. Та този месец наши приятели бяха на море на същото място и с половин уста ги помолих да я потърсят, да я нахранят, да я гушнат от мен. Е, намериха я и след като им казали, че пролетта собствениците на единственото магазинче там, изтровили повечето котки, включително и миналогодишното й котило, моите приятели решиха, че няма да я оставят там и ще се опитат да я прекарат през граница, и да ми я доведат. Всичко мина успешно и от една седмица бялата котка, вече Миа, е при нас. За  тази седмица успях да я кастрирам, да й пусна тестове за СПИН и левкимия, както и ПКК/урина - момичето е здраво (има само краста в ушите, но капем капки) и много щастливо, не може да повярва, че храната в купичката не свършв. Лекарите определиха, че е около 2 годишна, но няколко бременности и бебета са си оказали своето влияние върху организма й. Първите дни Ари я хъскаше, а сега Миа я хъска, малко ме напрягат, защото съм като пъдар, а и Ари изглежда много стресирана, защото вече иска да си играят, но Миа реши, че ще пази новата си територия. Купих им Фелиуей Френдс, включва се в контакта, 2 дни работи и май няма особен напредък във взаимоотношенията им, а така ми се иска да се помирят. Съвети?

Снимка от миналата година

Прекрасна и трогателна история! Намерили сте се просто и това е, живо доказателство, че някои неща направо са си писани да бъдат

Mushista, Зизу поста преди време долния пост. Може да потърсиш и в интеренет, има разни статии по въпроса. Като например да ги заигравате заедно. Първоначално да се държат в отделни стаи, а после разменяте стаите, за да може да свикнат с миризмата на другото коте. Храните ги в отделни купички на разстояние и лека полека приближавате купичките. Ще стане, само малко търпение Дано се опознаят по-бързичко


milasara, да не сте приемен дом на Рижи? Много се радвам, че с е възстановило Четох му историята пак, невероятно, че е оцеляло... кост май е липсвала на едното място, доколкото разбрах...

Mushista, много трогателна история. Радвам се, че сте си вече заедно с Миа. Дано скоро свикнат заедно с Ари. Било ви е писано да сте заедно.