Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблем с идентичността

  • 1 438
  • 1
Здравейте!

Имам нуджа от помощ за проблем касаещ 16 годишната ми сестра. Ще карам направо - иска да се самоопредели като момче. Казвам иска, защото последния разговор, който проведох с нея тя самата каза, че не е сигурна. Ситуацията е в процес от няколко години. Мисля, че когато беше на 13-14 години за пръв път сподели, че се чувствала момче. Тогава не го приехме като нещо сериозно, просто защото помислихме, че тепърва навлиза във тинейджърската фаза на "експериментиране". Като малка никога не е била мъжкарана, нито я влечаха момчешки неща. Разбира се притеснихме се малко, поговорихме и оставихме въпроса висящ. Но от тогава тя смени името си с мъжко във фейсбук и нявсякъде из социалните мрежи се определяше с пол "мъжки''. На няколко пъти засичам приятелките и да се обръщат към нея като към момче. А това всъщност е още една подробност - от малка никога не се е вписвала в групата на момичетата от класа и (поп-фолк музика, нацупени устни и всичко съпровождащо тази ''култура''), но аз това си го обяснявам с факта, че тя е по-срамежливо дете, и няма същите интереси спрямо музика, хобита и т.н. Започна да дружи с сегашните си приятели, които малко ни притесняват. Грубо казано - кръг от деца, голяма част от които ЛГБТ. Или поне те така твърдят за себе си... Също доста от фейсбук приятелите и се определят трансджендър. Това ме навежда на мисълта, че е възможно средата да и влияе и да и дава погрешни сигнали.

Върха беше, когато наскоро ходи на почивка при баба си и дядо си. (Живеем в чужбина от 2 години, проблема започна откакто бяхме в БГ, също забравих да спомена , че приятелите и са в България и се виджа с тях само когато пътува натам. През повечето време си пишат.) Върна късо подстригана като момче. Тогава вече наистина се шашнах и все плача.

Никога не сме я лишавали от внимание и любов. Винаги е поощрявана и окуражавана. Добре се справя в училище и е талантлива. Също така никога не е натоявала от нас да се обръщаме към нея като към момче.

Наистина бих била много благодарна да ми помогнете. Не знаем как да постъпим.
 
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Има няколко неща в писмото ви, които ми пречат да бъда адекватна в съветите си.
1.Вие самата на каква възраст сте?
2. Кого включва това "ние"? Вас и приятелите ви?Вас и родителите ви? Вас и някой друг?
3. В какво точно се състои проблема? На вас ви е трудно да приемете изборите на тинейджърката? Притеснявате се за нея, как точно ще я възприемат другите? Смятате, че в живота и има нещо,травма,  която е довела до този рязък обрат?  Страхувате се, че вас или нея ще я заклеймят и оплюят?Нещо друго?
От писмото ви разбрах само, че сестра ви е започнала да се държи определено предизвикателно и нетипично. Обикновено зад тинейджърското противопоставяне седи въпросът: "Ще продължиш ли да ме обичаш такъв какъвто съм? Гневен, полярен, драматичен, експериментиращ, ..." От друга страна е важно да се разбере, че след правата идват отговорностите..
 Ако вие остро я осъдите, тоест отговорите на предизвикателното поведение със същото такова, само ще се получи ескалация на напрежението. Признавам, че ще ви трябват здрави нерви.Тук според мен трябва да се подходи според принципа, че всяко поведение си има своите причини. Опитайте се да поговорите с нея и да видите какво е предизвикало този обрат в нейната външност и мислене. Понякога е по-лесно да се довериш на сестра си, от колкото на родителите си. Със сигурност не е добре тя да се почувства масирано нападната от няколко страни - вие, родителите ви, баба и дядо. Ако има житейска случка, която седи зад поведението и намерете някакъв личен опит - подобна ситуация, която сте преживели или нещо, което е предизвикало същите емоции и ги споделете. Говорете от първо лице, единствено число. Така се избягва осъждането, сближавате се, пък и личния опит е труден за оспорване. Добре е втората част на разговора да насочва към отговорността - да, след като пораснем и сами и имаме независимост от родителите си, носим отговорност за пътя, по който сме поели - знам историите на няколко хомосексуални мъже, пък и жени, чийто път е много труден - осъждането, неприемането, тормозът, както и някой други немаловажни работи като имането на семейство, деца и т.н. Просто не е лесно тялото ти да е едно, а душата ти с противоположния пол. Това обикновено охранява много сериозна серия от психични травми, получени в детството и позволява на човека, самоопределил се по този начин да се опази относително психически цял и ефективно функциониращ.
Дано съм ви била полезна
Даниела Тахирова - психотерапевт

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия