Секцио или нормално..?

  • 12 379
  • 133
Здравейте, момичета! Пиша и добавям тема, която предполагам е съществуваща. В 5месец влизам. С моя доки не сме говорили изобщо по тази тема, но приятели искам да ви споделя, че имам голям страх. Паника съм голяма, страхувам се, като едно малко дете съм на тази тема, помисля ли си за нормално раждане и умирам от страх. Не се превземам, присто имам голям страх.. ще се радвам, ако споделите ваше мнение относно нормално или секцио; +/- . Благодаря ви!
Виж целия пост
# 1
Що за въпрос?Естествено,че нормално!Няма нищо по-добро от природния начин.По този начин бебето се подготвя най-добре за живота.Там се "заразява"с нормалните бактерии за влагалището.Аз родих нормално,без упойка.Имах само един шев след епизиотмията.Въстанових се още същия ден.Всъщност след 2 часа подскачах из коридорите докато посрещам роднините и приятелите дошли да ме видят.Вечерта ми дадоха момченцето и буквално си седнах на дупето да го кърмя.Изобщо не ме е болял разреза отдолу.Още в болницата под наблюдението на акушерките се научих да се справям сама с бебето и след изписването си продължих.Майка ми, ми каза,че уж дошла да ми помага,но аз съм се справяла и сама без помощ.Имам много хубави спомени от раждането си.За мен беше предизвикателство естественото раждане,питах се чак толкова ли боли,колкото съм чувала.Е,не е без болка хич,но то и не може.Все пак човек се ражда.Но и не ме е боляло чак толкова,че да си поискам упойка.От опит ти казвам-дойде ли раждане,изобщо няма да можеш да мислиш дали те е страх.Толкова много емоции те вълнуват тогава,че изобщо няма да имаш време да мислиш.Просто ще даваш всичко от себе си,за да се роди бебето.И  по някое време ще се "събудиш" родила и гушкаща най-милото същество на света-твоето дълго чакане детенце!Така те завъртат нещата в родилно,че даже няма да се сетиш дали те е страх.
Виж целия пост
# 2
Поради висок диоптър аз бях секцио. Не подлежеше на коментар изобщо. Не е толкова страшно, заспиваш (аз бях с пълна упойка), после се събуждаш и това е. Да, боли си операцията, иска раздвижване и малко да внимаваш после, остава и някакъв мижав белег, но не е края на света.

Но ако можеш нормално и толкова те е страх, раждай нормално, поискай си упойка.
Виж целия пост
# 3
Както ми казаха-  този всичкия народ, който върви по улицата , майка го е раждала. Отпуснете се и не слушайте истории за раждания. Има някакво особено наслаждение, с което майките разказват за "мъките" си. Когато не си го преживял обаче, го възприемаш по друг начин.
Виж целия пост
# 4
+1 от мен за мнението на Peten!
И аз като авторката се колебаех, но реших нормално да родя. Упойката не ме хвана, родих без упойка нормално, а после шиенето на разреза също беше без упойка.
Бих родила още две-три деца така. Станах от леглото веднага след раждане и сама си отидох в стаята без  проблеми, даже багажа си занесох сама, и ме гониха по коридорите да ми помагат, защото това било работа на санитарките.
Не съм имала никакви проблеми!, само първите дни трудно се сяда Simple Smile
Месец след раждането нямам дори белег от епизиотомията.
Искрено те съветвам да избереш нормалното раждане, защото контракциите болят повече от самото раждане, което е около 20 минути. А ти и при секцио ще си преживееш болезнените контракции.
Моята лекарка казваше: нормалното раждане боли преди, а секциото след бебето.
Освен всичко - че е по-добре и за теб, и за бебето, нормалното раждане никога няма да ти остави физически белег доживот.
Виж целия пост
# 5
Ъъъ, без да агитирам ама за какви контракции при секцио говорите?!? Аз нямах такива. Боля ме единствено операцията като зарастваше.
Виж целия пост
# 6
Поради висок диоптър аз бях секцио. Не подлежеше на коментар изобщо. Не е толкова страшно, заспиваш (аз бях с пълна упойка), после се събуждаш и това е. Да, боли си операцията, иска раздвижване и малко да внимаваш после, остава и някакъв мижав белег, но не е края на света.

Но ако можеш нормално и толкова те е страх, раждай нормално, поискай си упойка.
Казвате поради висок диоптър. Аз също имам проблем с очите -късогледство -2,3 и на двете.
Виж целия пост
# 7
На мен пък като ми вземат кръв и колабирам или ми става лошо,а съм здравен работник,че и на лекари дъщеря.Големия родих нормално,без упойки.Като ми зачестиха контракциите
 си спомням как се изпъвах и мърморех,чак  на лекарите и акушерките им направи впечатлетие.Даже ми казаха,ако ми си вика да не се притеснявам.Ама на мене като не ми се викаше?Казах им,че нямам такава потребност,ама ще се разпсувам и така си изкарах.Въпреки,че имах много шевове се възстанових бързо.Второто ми раждане беше секцио,по медицински показания, с пълна упойка.Тогава ми идеше да вия като вълк на пълнолуние.Поне при мен беше жесток и продължителен възстановителен период.От опита си съм за нормалното раждане с или без упойка.
Виж целия пост
# 8
Аз също много мислих, но не поради страх, а тъй като бях в малко по-особено положение и едва ли не можех да избера. При всички положения нагласата ти трябва да е че отиваш да се срещнеш с детето ти, а не за някакво страшно събитие. В крайна сметка родих със спешно секцио (и по-добре, че почти повърнах на 1та контракция от болка, а бебето беше 3800). От цялата процедура най-много ме болеше рамото. Възстанових се супер бързо и нямах почти никакви болки. Обаче ако в болницата бяха разделили на 2 групи тези раждали нормално и тези със секцо и ми ги бяха показали, щях да настоявам за нормално. Всеки случай е много индивидуален. И двата начина могат да са прекрасни или гадни и няма как да знаеш преди да ти се случи, а то ще ти се случи задължително.
Виж целия пост
# 9
Нормално раждане, разбира се. И то непланирано!
Секциото е само за наложителни случаи.
Много майки взимат това решение, мислейки само за своята кожа, но забравят за бебчето. То също е участник в процеса на раждането и трябва да бъде готово. Оставете го да се роди, когато то пожелае, а не вие. Него може също да го е страх, колкото  и вас, страх от неизвестното.
Ако майката се страхува за себе си, може да си избере екип, да  си избере болница, където да и обърнат внимание.  Наистина, ако лекарите не си гледат работата добре, нещата може да се объркат. Но това важи и за секциото.

Виж целия пост
# 10
Първо раждане - нормално, леко предизвикано, без упойка, освен за епизиотомията. Участваш декнойно и си усещаш как ще се появи бебето. Не беше най-лесното, да не кажа, че се поизмъчих, но мина. В момента, в който ми махнаха конците, които не пожелаха да  резорбират сами, бях като нова. 
Второ раждане - секцио по спешност. Самото усещане по време на операцията е неприятно. Шежиш и слушаш докторите, усещаш човъркането вътре, парализиран си, защото са сложили упойка и накрая ти даеат бебе, което не усещаш как се е появило. В момента, в който ме пусна упойката бях навита на още 2 естествени раждания, ако можех да заменя това. На следващия ден станаха 5. В крайна сметка се върнах към 3, ако мога така да обобщя. До третия-четвъртия месец след операцията не можех да ходя нормално, макар че се бях раздвижила бързо и лесно и на теория нямах никакви проблеми.
Виж целия пост
# 11
Първо раждане - нормално, леко предизвикано, без упойка, освен за епизиотомията. Участваш декнойно и си усещаш как ще се появи бебето. Не беше най-лесното, да не кажа, че се поизмъчих, но мина. В момента, в който ми махнаха конците, които не пожелаха да  резорбират сами, бях като нова. 
Второ раждане - секцио по спешност. Самото усещане по време на операцията е неприятно. Шежиш и слушаш докторите, усещаш човъркането вътре, парализиран си, защото са сложили упойка и накрая ти даеат бебе, което не усещаш как се е появило. В момента, в който ме пусна упойката бях навита на още 2 естествени раждания, ако можех да заменя това. На следващия ден станаха 5. В крайна сметка се върнах към 3, ако мога така да обобщя. До третия-четвъртия месец след операцията не можех да ходя нормално, макар че се бях раздвижила бързо и лесно и на теория нямах никакви проблеми.
Леле.. доста време сте се възстановявали😞
Виж целия пост
# 12
Ъъъ, без да агитирам ама за какви контракции при секцио говорите?!? Аз нямах такива. Боля ме единствено операцията като зарастваше.
Винаги при раждане,било нормална или секцио,матката контрахира,свива се и се изхвърлят лошите.При секциото се сливат контракциите с болката от мястото на разреза на мускула и другите тъкани.
Точно така е. И двата пъти раждах секцио и двата пъти след операцията съвсем отчетливо (разбира се меко казано) си усещах контракциите в продължение на няколко часа. Първия път бях много учудена и притеснена от това - изобщо не очаквах, че ще мина и през контракции, тях ги свързвах само с естественото раждане. На всичкото отгоре ми вливаха окситоцин за да може матката да контрахира по-бързо, от което болките от контракциите бяха още по- силни. И двата пъти не ми дадоха обезболяващи докато бях на окситоцин за да не попречи на контрахирането. И така си изтърпях и тези болки.

А за възстановяването - първата седмица ходих леко прегърбена, а после около месец/два ставах от леглото като се обръщах първо настрани и после се облягах на долната ръка, защото при нормално изправяне още ме боляха коремните мускули.

ПП: след секцио поне два месеца нямаш право да вдигаш тежко (нещо по-тежко от бебето), не знам как е при естественото раждане...

Тук добре описват какво е положението след секциото (без усложнения)
https://semeistvo.rozali.com/rajdane/ekstritesled-sekcio-za-koit … oi-ne-govori.html
Виж целия пост
# 13
Не съм имала кой знае какви контракции след секциото. Само по време на кърмене и то по-скоро неприятни, от колкото болезнени. Мисля, че раздвижванет има огромно значение, защото мен ме раздвижиха по-малко от 12 чада след операцията и до вечерта кляках, ставах, подтичквах по коридорите и ми беше супер. Искала съм обезболяващи само за рамото, което ми създаваше проблеми и се схващаше ужасно. Конци нямам и не ме е продърпвало нищо. С една дума съм супер доволна, но май съм частен случай. Повечето момичета изглеждаха доста зле, за разлика от родилите нормално. Все пак ако нямам показания за секцио бих пробвала нормално.
Виж целия пост
# 14
Не виждам защо трябва да се обяснявам, но и аз съм късогледа и диоптрите ми далеч надминават цитираните от Вас.

Явно, дори и да съм имала някакви контракции, не съм ги усетила, защото аз бях с пълна упойка и докато се събудя от нея всичко беше минало. Да, раздвижиха ме няма и 12 часа след това и се изкъпах на същия ден още. Не съм скачала и бягала, но като цяло се възстанових за 1-2 седмици, като болката мина доста бързо. Пазих се известно време, но това не ми е пречело нито да си гледам детето, нито да си въртя къщата. Помощ от баби нямах.

Аз пък не разбирам защо някои, решили да раждат секцио, си причиняват тая дивотия с частичната упойка. Това е някакво извращение. Далеч по-добре е да заспиш и като се събудиш да е свършило всичко. Някои неща в тоя живот предпочитам да си ги спестявам и хич не ми разправяйте колко чудесно преживяване е раждането, пък да видиш как и откъде идвало бебето (каква глупост, ще кажеш, че не знаем) и бла бла бла. Не, раждането не е хубаво преживяване. Като излизах от упойката слушах часове наред една, която раждаше нормално. Никога не бих си го причинила, особено като се знам колко зле понасям болка. Да не говорим за лошите спомени после, а и не са изключение жени, които даже развиват някакво негативно отношение към детето си заради целия процес.

Така че всеки си знае силните страни и слабостите. Плюсовете и минусите на всеки вид раждане са ясни отдавна, информация има много. Всеки си взима решението сам. Тук ние може да напишем как е било при всяка от нас, но това изобщо не значи, че ще бъде така и при авторката. Така че, авторке, сядаш и говориш за всичко това с лекаря си, питаш колкото пъти трябва докато ти стане ясно всичко. И тогава решаваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия