Мечта за дете или чувство за дълг

Публикувана: 11 авг. 2018, 20:46 ч.
Последно мнение: 24 авг. 2018, 21:27 ч.

14 531
232

Rali 777 - Новак

R

Новак

11 авг. 2018, 20:46 ч.

Нова съм в форума,въпреки,че ви чета постовете от много време.Извинявам се,ако има подобна тема.
На 33години съм.От 1 година с мъжа ми правим опити за бебе,не бих казала че ми е мечта или биологичен инстинкт,а по-скоро чувство за дълг,желание за продължаване на поколението.Чета как се вълнувате и се питам има ли настоящи или бъдещи майки ,които са развили майчин инстинкт и обич по време и след бремеността?Хората около мен се умиляват от бебета ,дори да не са техни.На мен са ми сладки,но няма нужда да ги пипам или гушна,детския плач дори ме изнервя.Плаша се един ден като забременея ще се промени ли отношението или ще си остана социопат Simple Smile

Simple Smile

..Другото ,което ме удиви за тази една година е безхаберието на гинеколози от частни клиники с много добра репутация.Мислят само как да си вземат таксите ,но нямат грижа за пациента.Като една жена каже ,че планува бременост редно е гинеколога и да я прати на задължителни изследвания като цитонамазка,микробиология,пакет хламидия/уреаплазма/микоплазма.Но повечето само ни викат на фоликолуметрия и пращат мъжа на спермограма.Дори не ме посъветваха да си проверя тръбите.От форумите тук научих много повече от колкото при докторите ,които съм посещавала.

Виж целия пост

# 1 11 авг. 2018, 21:15 ч.

Интересна тема повдигаш, според мен няма нужда да припадаш от умиление и да не можеш да спиш от вълнение, за да бъдеш добра майка в бъдеще. Хората са различни и приемат нещата по различен начин, да имаш дете е крачка напред, като естественото продължение на нещата. Въпреки това родителството не е за всеки, поради простата причина, че не може всичко да става за всеки. Успех с опитите, ако това е нещото, което наистина искаш.

Виж целия пост

C

cherenlebed

# 2 11 авг. 2018, 21:18 ч.

И аз не припадах, ама сега рева, че няма да имам второ.

Виж целия пост

# 3 11 авг. 2018, 21:31 ч.

Цитат на: Rali 777 в сб, 11 авг 2018, 20:46

На мен са ми сладки,но няма нужда да ги пипам или гушна,детския плач дори ме изнервя.Плаша се един ден като забременея ще се промени ли отношението или ще си остана социопат Simple Smile

Simple Smile

Теоретично всичко е възможно. Simple Smile

Simple Smile

На практика майките много по-често се привързват към децата си, отколкото не. Може би не при забременяването, дори не винаги заедно с раждането - но с кърменето и грижата за бебето обикновено всичко си идва на място.

И аз не обичах деца по принцип и особено бебета. Не ми пречи с моите, а и към чуждите съм станала по-благоразположена.

Виж целия пост

# 4 11 авг. 2018, 21:38 ч.

Не си социопат. Съвсем нормално си реагираш.

Аз деца не исках. Навих се на едно заради мъжа ми. Не съжалявам. Създадохме прекрасно дете във всяко отношение. Но нямах търпение да мине бременността, а на детето си гледах като на задължение първите поне две години. Почувствах истинска връзка с нея чак като се очовечи и започнахме да общуваме. Постепенно нещата се промениха, сега я обичам безумно и тя е най-хубавото нещо в живота ми. Към другите деца съм станала малко по-толерантна, но не се умилявам и едва ли някога ще реагирам така. Не ми е присъщо просто.

Виж целия пост

# 5 11 авг. 2018, 22:10 ч.

И аз не исках деца и доста трудно се навих на едно. Второ не исках и продължавам да не искам. Обичам детето си, но не се умилявам от бебета.
И аз като Хай се привързах истински към детето си, когато се очовечи, преди това беше повече като задължение.
Според мен родителството е избор. Ако някой не иска да става родител, то това е абсолютно негово право и няма нищо лошо в това.

Виж целия пост

C

Caroline_Bingley

# 6 11 авг. 2018, 22:11 ч.

Никога не съм припадала по деца особено. Дори са ми досадни на моменти. Не мога и да кажа,че си умирам да се занимавам с тях. Обаче въпроса за дете не е стоял никога пред мен-да имам или не(особено от чувство за дълг). В момента,в който поисках дете, и се почувствах не толкова ужасена от тази мисъл и донякъде готова започнахме опитите. Винаги съм знаела,че искам и ще имам дете/а.
Нямам майчинско чувство докато не си видях детето. И съм сигурна,че тогава се появява истинското майчино чувство. Преди това и като бременна изобщо не бях осъзната ни най-малко.
След като я видях и прекарах няколки дни с нея,чак тогава се осъзнах постепенно като майка.

Виж целия пост

R

Новак

# 7 11 авг. 2018, 22:34 ч.

Много ви благодаря за искрените мнения Определено се чувствам по-добре Simple Smile

Simple Smile

и най-вече по-нормална.
Ще продължаваме опитите.Доктора ми каза ,кои са по-благоприятните дни и,че било по-добре през ден секс вместо всеки ден на дните около овулация.Както и да пия дуфастон от 17ти до 27ми ден на цикъла по 2 ден,помагало за лигавицат на матката и за задържане на плода.Ако и това не помогне ще правя цветна снимка.Надявам се скоро да ви се похваля,че с годините като ,че ли все повече свикваш с ежедневието,работата ,натоварваш се от проблемите и като че става по-трудно.Стреса е основен негативен фактор.Ако раждаме на по 20-25 някак е по-безгрижно .

Виж целия пост

R

# 8 12 авг. 2018, 00:57 ч.

И аз не обичах децата преди да имам мои. Исках да забременея, ама защо и аз не знаех. После като родих, гледах бебето като извънземно първите дни. И за второто трудно се навих. Сега си обичам моите, но не припадам по чуждите. Все пак, имам някакъв инстинкт да ги защитавам. Хормони, какво да правиш.😁

Виж целия пост

P

# 9 13 авг. 2018, 08:11 ч.

Мен също ме поуспокоихте, че не съм съвсем ‘ненормална’. Бременна съм в 9-и месец и не че е било грешка , напротив- започнах да искам дете малко по-осъзнато след като намерих партньор за семейство, но никак не се захласвам по деца и не мога да кажа, че припадам от вълнение и умиление. По-скоро е страх дали ще се справя, дали ще бъда добра майка. Бременността също е един от най-ужасните ми периоди и хич не го чувствам като супер специална връзка с детето в утробата или някаква неописуема неземна любов. Надявам се, че после ще си дойдат нещата на мястото, даже започнах да уча детски песнички:) но като гледам как повечето за като обсебени от бебетата си или мисълта изобщо за деца, на моменти като сектантство и само си мисля ..дано не ставам и аз така Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

C

Ентусиаст

# 10 13 авг. 2018, 08:36 ч.

[video][/video
мислех че само аз не съм наред. дори след инвитрото .
явно всичко идва с опита и при всеки е различно

Виж целия пост

# 11 13 авг. 2018, 08:54 ч.

Решението да имаш дете е комплекс от фактори и няма нищо странно в това, че не всички жени припадат по чужди бебета, на мен ми се е струвало даже лицемерно...Наскоро станах майка за първи път, желанието да имам дете се появи едва на 34 като заживях с правилния човек, но не мога да кажа, че неистово съм искала деца на 20 или 30, просто имах живот пълен с преживявания, пътувах много и не бях готова за тази голяма радост но и отговорност, защото детето е голяма отговорност и това трябва да бъде осъзнато преди да се тръгне по пътя на инвитрото или други процедури. Аз минах по този трънлив път и съм щастлива с дъщеря ми, но само аз и мъжа ми знаем колко нерви, болка и финанси ни е коствало това...второ дете не искам а и не бих могла да премина през това отново. Клиниките по асистирана репродукция в Б-я са много комерсиални, ужасно е да бъдеш ходеща касичка, а те да не дават никакви положителни настройки за пациентите, които са страшно много.

Виж целия пост

# 12 13 авг. 2018, 09:10 ч.

Само да вметна, че детето е отговорност, да, но колкото и да се подготвя човек за поемането й, истински се усеща едва като го има. Така че това хипотетично осъзнаване преди изобщо да започне човек да действа за дете е ала бала и изобщо не се доближава до действителността.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 13 13 авг. 2018, 09:11 ч.

Спомням си усещането. Обществото те притиска. Иска да си като тях, въпреки, че се чувстваш различен. Всеки пита какво става, няма ли да си направите бебе. След първото, какво става няма ли да си направите второ. И като видят, че вече ти е достатъчно трудно те оставят на мира. И аз съм от тези като теб, но реших да рискувам с едно. Беше ми много трудно. Но след 5-тата година нещата станаха по-добре. За второ не искам и да помислям, нито пък мъжа ми. Не бих минала пак по този път,въпреки,че обожавам дъщеря ми. А и искам да й осигуря всичко от което има нужда, а в днешно време е трудно и много скъпо.

Виж целия пост

# 14 13 авг. 2018, 09:14 ч.

Аз пък си знаех, че с едно ще си остана, то е чудо, че и на толкова се навих. И може би щото ме познават близките, а и не толкова близките, що за единак и чешит съм, та не са посмели да ме тикат за второ. Такива, дето си врат носовете къде не им е работа, ами поставяйте ги на място бе, хора, що им мълчите?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Поликистозни яйчници - Тема 6

17 456
262

Проблемно забременяване

Клиники в Истанбул - пролетна тема 18

5 904
112

Проблемно забременяване

Преждевременна яйчникова недостатъчност / ранна менопауза/ инфертилитет

7 127
189

Проблемно забременяване

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.