Мечта за дете или чувство за дълг

  • 14 516
  • 232
# 225
Къде в поста ми пише, че е лесно и универсално? Писах, че е логично. И е.

Имах предвид лесни за формулиране. Мисля, че в различни етапи от живота си човек има нужда от различно съотношение на работа, деца, хобита и т.н.

Дори в рамките на един човешки живот би било странно да очакваме балансът да е постоянен и всички тези неща да са еднакво важни - да не говорим за различните хора. Има време за любов и време за война, както се казва. Simple Smile

Тъй че и аз смятам, че никакви психолози не са казвали нищо такова. Не че има значение де.
Виж целия пост
# 226
Идеята ми беше да обърна внимание, че човек следва да има повече основи в живота си. Това представляваше метафората с трикракото столче. Факт е, че в различните фази от живота си имаме различни приоритети и перспективи в главите си, но е факт и, че нездравословният фокус въху някоя тема може да ни лиши от останалите основи и да ни счупи столчето. Психологическите теории за удовлетвореност все около това се въртят всъщност Wink
Виж целия пост
# 227
А има ли някой, които не просто не е харесвал деца, преди да роди, ами направо си е изпитвал нещо граничещо с отвращение и пълна непоносимост към деца и това да се е променило след раждането на собствено дете?
Може би още съм прекалено млада, но честно казано никога в живота ми не ми е било сладко нито едно дете, не бих и докоснала дете, отвращават ме, няма представа защо. Представата ми за семейство е да имаш партньор, не задължително деца. Но се чудех, променят ли се след определена възраст нещата или след раждане? Моя приятелка откровено мразеше деца, забременя случайно, роди го, обича си детето много, но продължава да мрази всички други, до степен на агресия (работеше като детегледачка и редовно биеше 2-годишното дете, за което се грижеше).
Виж целия пост
# 228
Твоята приятелка е пълен потрес... Ако наистина е биела 2-годишното дете за което и плащат да се грижи... Представям си как си обича собсвеното дете...
Смята се че природата създава децата такива каквито са, за да предизвикат умиление и да предизвикат възрастните да не ги нараняват, а са ги защитават. Та аз лично не си представям как децата ще те отвращават до степен да посягаш на чуждо дете и ще се промениш ей така...
Виж целия пост
# 229
Доста примери наизлязоха напоследък на мед сестри, възпитателки и прочие, които бият чужди деца, пък най-вероятно си обожават техните собствени.
За другото по принцип и аз мисля, че това няма как да се промени, но е факт, че при нея се. Свидетел съм, наистина си обожава детето и то е на първо място за нея. Интересно ми е, ако все пак има хора, които са минали през подобни чувства и се променило с времето, доста потребителки са писали, че не са понасяли особено деца преди раждането.
Виж целия пост
# 230
Факт е, че много детски учителки бият децата. Детегледачки, които не понасят деца също има много. Но да биеш чуждите, а да обожаваш своето....не ми се вярва. Щом се дразни и не понася до такава степен деца, че да ги бие, как се възпира у дома със своето?!
Виж целия пост
# 231
Да, не обичах деца, изпитвах неприязън към тях, всичките. Това се промени някъде поне две години след като се роди дъщеря ми. Сега я обичам ужасно много, разбирам се без проблеми с други деца и някои даже са ми сладурковци.
Виж целия пост
# 232
Значи, аз пък като чуя/прочета за някой, който си позволява да бие чужди деца/ изобщо деца/ и ми идва да му откъсна психясалата, празна тиква😠!  До ден- днешен не мога да си обясня, как родителите на детенцето, дето онази психопатка- акушерката- го преби, удържава фронта и не й светиха маслото. Сигурно щото е в ареста и нямат достъп до нея.
Да не е само спам- аз имам пиятелка, която твърдеше, че не обича деца , не ги понася и не иска да има такива.  Ми да, ама вече има едно, обожава го и планипа второ😎
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия