Защо децата напускат училище?

Според Националния статистически институт и Министерство на образованието, младежта и науката, всяка година около 20 000 ученици напускат българското училище. По данни на Центъра за изследване на демокрацията, най-голям е делът на напусналите по семейни причини – 47%. Следващата по големина група е на отпадналите заради нежеланието си да учат – 25,8%.

В изследването са взели участие деца на възраст от 12 до 16 години. Според тях, трите основни причини за нежеланието им да посещават училище са:
- съществени затруднения при усвояване на учебния материал
- слаб интерес към учебния процес
- наличие на конфликтни отношения със съученици и/или учители.

Освен посочените субективни фактори, като причини за отпадането от училище могат да се посочат ниската ефективност на предучилищната подготовка, сложността на учебното съдържание, квалификацията на учителите, проблемите в смесените и непълни паралелки.

Децата след 4-ти клас са най-застрашени от отпадане – 87,6% от напусналите училище са го направили точно тогава.

Според педагозите и социалните работници проблемът се корени в слабата заинтересованост на родителите по отношение на образованието на децата им още в началното училище. А това не бива да е така, защото тогава се създават навиците за учене, естественото любопитство преминава в копнеж за знания и детето много лесно може да бъде мотивирано за по-нататъшно развитие.

Има деца, които въпреки положителното отношение на семейството към училището, учителите и учебния процес като цяло, не искат да учат, не могат да работят самостоятелно и настоятелно изискват помощ и за най-простите неща. Същевременно те доброволно и с желание помагат в домакинството, пазаруват, бавят по-малките си братя и сестри, т.е. – не се касае за мързел.

Родителите не бива да пренебрегват такова поведение и трябва да намерят истинските причини за нежеланието на детето им да учи.

Обучителните трудности са нарушения от неврологично естество, които могат да станат причина за нежеланието на детето да посещава училище. Такова дете има проблем с усвояването на информацията или я усвоява, но не може да я организира така, че да му служи. Понеже се затруднява с решаването на определен тип задания, то изпитва неудовлетвореност, често е депресирано и гневно. Най-честите нарушения в способността на детето да се обучава са дислексия, дисграфия, дискалкулия.

 
При малките ученици много голяма роля играят обстановката в училище и отношенията им с учителите и съучениците. Именно оттам трябва да започнат и родителите.

Много често първите неуспехи на първолака са посрещнати от съучениците му с присмех, а от учителя – с равнодушие. Страхът от следващи провали сковава детето и понякога е толкова силен, че му пречи да се съсредоточи. То не може да обясни точно какво се случва, но поведението му се променя и родителите трябва да обърнат внимание на това.

Ако детето заключва всичко в себе си, ситуацията става опасна, защото наглед то е ведро и спокойно и никой не може да предположи проблем. Но това е тежка психологическа травма и, ако не бъде отстранена навреме, може да предизвика появата на невроза, която се характеризира с нервни сривове и различни психосоматични заболявания.

Родителите, забелязали такива признаци, трябва да вложат максимално разбиране и търпение в отношенията си с детето. Предложете му опора и утеха, не му отказвайте помощ дори да ви се струва, че задачите са елементарни и може да се справи и само.


Липсата на логическо мислене също може да бъде причина за нежеланието на детето да учи. Съвсем естествено е то да отбягва задачите, които са му сложни и неразбираеми. Можете да му помогнете, ако проследите хода на мислите му в търсенето на решение. Така ще установите къде се прекъсва. Не му се карайте, ако не разбере обясненията ви веднага. Не го упреквайте, че не мисли – напротив, мисли, но го прави не по вашия начин.

Демонстрирането на нежелание за учене може да е начин за привличане на вниманието и е много тревожен показател за това, че детето не чувства родителската любов, загриженост и топлота.

То страда и, колкото и да е неразбираемо за възрастните, инстинктивно усеща, че лошите резултати в училище ще предизвикат реакция. Каквато и да е тя, вниманието е привлечено.

Показвайте на детето любовта си. Когато се оттегли в детската стая да учи, поседнете при него, погледнете какво пише, кажете му нещо хубаво, ободрете го. Това ще го мотивира много по-силно от заплахите и наказанията.

Ако мислите, че изброените причини нямат нищо общо с поведението на детето ви и нежеланието му да учи се дължи на леност или безотговорно отношение към училището, може би сте пропуснали момента да възпитате у него чувството за отговорност. След като осъзнаете факта, трябва да предприемете мерки и да поправите грешката си.

Говорете с детето си. Обяснете му, че учебният процес и знанията, които ще получи, са важни за него и за бъдещия му живот, а не за вас. Не му напомняйте непрекъснато, че има да учи. Нека отиде веднъж без домашна работа или с ненаучен урок, да получи забележка или слаба оценка и да ви обясни причините за това. Този подход е много по-резултатен, отколкото непрекъснатото напомняне, което оставя у детето усещането, че подготовката на уроците е много по-важна за вас, отколкото за него.

При неуспех не го наказвайте с диктовки или решаване на задачи – децата от началното училище и без това преживяват слабите оценки твърде тежко. По-добре го лишете от “жизнено важни” за него придобивки като гледането на телевизия, компютъра или игрите на телефона. Така то ще разбере, че недобре свършената работа не носи блага и ще може да избира дали да залегне над учебниците и да му бъде приятно и спокойно, или да се лиши от придобивки заради това, че не му се учи.

Малките ученици изискват много търпение и много време, което не достига на вечно заетите родители. Не бива да ги оставяте насаме с проблемите – това може да се окаже фатално за бъдещето им. Във възрастта, когато децата са най-отворени за новото и правят най-големите си открития за света, възрастните им слагат тежките раници на гърба и ги заковават на чина за цял ден. Напълно естествено е да се предположи, че така училището се превръща в задължение, а не в място за интересно прекарване на времето.

Самите родители смятат, че работата в семейството, макар и основен, не е единственият начин за превенция на отпадането на децата от училище. 18% от тях мислят, че проблемът с изоставащите (и съответно – отпадащи) ученици може да бъде решен с назначаването на специален учител, който да ги подпомага. Много голяма част от учителите и социалните работници (40%) подкрепят тази идея и дори отиват по-далеч с предложението за целодневна и интернатна форма на обучение на тези деца. Според тях, осигуряването на средства за приобщаване на изоставащите и застрашени от отпадане към извънкласните форми на училищен живот ще събудят интереса им и към същинския учебен процес.

 

Знанието е сила. Инвестирането от страна на семейството и държавата на пари, усилия и време в обучението на децата ни, ще донесат дивиденти в бъдеще.
Виж целия пост