Има мъж- има проблем, няма мъж- няма проблем :D

  • 3 818
  • 38
Здравейте,
Разделена съм с бащата на детето ми от година и половина. Причината е подържането му на паралелна връзка, отричането й,  в следствие - неадекватно поведение в семейството, скандали, напрежение...
Към днешна дата се чувствам спокойна и всичко това е зад гърба ми.
Преди четири месеца в града дойде едно момче, излизахме заедно. Отначало всичко ми беше на шега, но впоследствие залитнах като ученичка. Месец време бяхме като скачени съдове Grinning , но дойде време да се върне в града си. Продължихме да поддържаме   връзка по телефона, пътувахме ,за да  се видим веднъж.
Притесних се, че всичко е супер безсмислено и започнах да се отдръпвам и да се самоубеждавам  , че няма никакъв смисъл. От различни градове сме, той е по малък, аз съм с дете. Всичко е против. Тъкмо бях успяла в самоубеждаването и той пътува километри само , за да прекара един ден с мен. При положение, че обясних, че съм с детето и не очакваше нищо, просто разходка, кафе, плаж и кой от къде е. Не му разчитам сигналите. Не ми се струват нормални тези срещи на три месеца веднъж.
В същото време в моя си град, има познат, който не спира да се интересува, да звъни. И десет пъти да откажа, той ще попита единадесети. Знам, че иска нещо повече от приятелство. Знам, че е готин и сериозен човек. И той е с дете. С 3 години по голям от мен. Не искам да му давам празни надежди, защото усещам, че сърчицето ме бута на друга посока. А разума казва, да не гоня дивото.
Ох, звуча като ученичка, явно. Ужас.
Имам нужда от външно и безпристрастно мнение. Било то и критика.
Благодаря, че ме изтърпяхте Grinning
Виж целия пост
# 1
Прецени внимателно. Предполагам, че оттук нататък ще започнат да те убеждават как няма никакъв смисъл от връзка от разстояние, как този не те обича, не те уважава и т. н. Но помисли дали можещ да бъдеш непрекъснато и с другият мъж, ако не го харесваш, колкото и да е стабилен. Аз бях в подобна ситуация преди много години - мъж, който в никакъв случай не беше за изпускане, дългогодишен мой приятел, в един момент реши, че иска да сме заедно и наистина надмина себе си в ухажването. Аз го харесвах, но не и като мъж - чувствах го като брат, като роднина, като човек на чието рамо да поплача или да поискам съвет, да пием кафе заедно, да бродим из града, да разхождаме кучета и какво ли не, само нямах грам сексуално влечение към него. Беше ми много чоглаво, защото чувах от него думи, които ако бях чула от друг, щях да съм на седмото небе. А се чувствах все едно злоупотребявам с чувствата му. Е, така и не се прекърших. В крайна сметка спряхме да контактуваме, и до днес не съжалявам нито за миг. От друга страна има моменти, когато дори и да не харесваш някой, свикваш с него и можеш да живееш не зле. Помисли какъв е твоят случай. Младото момче не го слагам в сметките изобщо, защото той за момента явно е непредвидим. Най-вероятно връзката ви постепенно ще затихне. Ако не желаеш да си при онзи мъж по никакъв начин, може да имате някакви отношения с момчето, но аз не бих разчитала и на 50% за развитие. Сама трябва да сложиш нещата на кантар и да решиш.
Виж целия пост
# 2
Ти ще си тази, която ще живее с решенията си и с хората след тях. Ти знаеш всичко, ти решаваш.
Виж целия пост
# 3
Била съм в подобна ситуация. Не се пречупих да остана с този,който не ми е на сърце.  Не съм артист,всичко ми личи. Няма начин просто. Но това за мен.
 Решението е само твое.
Виж целия пост
# 4
Да си губиш времето с връзка от разстояние е тъпо, още повече, че сте на различни фази в живота.
Но и с този от твоя град няма да е, след като нямаш интерес към него. Търси трети.
Виж целия пост
# 5
Според мен нищо не налага да се взема спешно някакво крайно решение. Давай го по-спокойно и то хората и времето сами ще си покажат-става ли младият за връзка, трябва ли ти въобще такава връзка и дали другият е човекът за тебе. Може да си караш и сама. За сега.
Виж целия пост
# 6
Аз мисля, че е добре да поговориш открито с момчето от другия град. Попитай го какво очаква, как вижда връзката ви за в бъдеще. Ако ти предложи вариант, който не те устройва, помисли дали другият мъж не е по,-добър вариант.
Виж целия пост
# 7
А каква е тази нужда да си търсиш нов мъж? Я си седни малко на Д-то и си гледай детето.
Виж целия пост
# 8
Що пък непременно да е нужда? Предполагам ,че така са се стекли нещата...
Виж целия пост
# 9
Не, няма нужда. Интересно е, че те се появяват точно когато решиш, че не искаш никого. Детето си гледам. Не съм хукнала напред назад.
Виж целия пост
# 10
Като нямаш нужда, поддържай приятелски отношения и с двамата - не е нужно да избираш някой за нещо си там. А пък ако ти се прииска Нещо - не е нужно да се впускаш във връзка, за да го получиш
Виж целия пост
# 11
Като нямаш нужда, поддържай приятелски отношения и с двамата - не е нужно да избираш някой за нещо си там. А пък ако ти се прииска Нещо - не е нужно да се впускаш във връзка, за да го получиш

Аз не търся връзка. Просто така се стичат нещата. Ако контактувам и с двамата не бих се чувствала добре. Не искам да заблуждавам никой. Още пък по-малко да използвам.
Виж целия пост
# 12
Като нямаш нужда, поддържай приятелски отношения и с двамата - не е нужно да избираш някой за нещо си там. А пък ако ти се прииска Нещо - не е нужно да се впускаш във връзка, за да го получиш

Аз не търся връзка. Просто така се стичат нещата. Ако контактувам и с двамата не бих се чувствала добре. Не искам да заблуждавам никой. Още пък по-малко да използвам.

След като не търсиш  връзка, защо не би се чувствала добре, след като им предлагаш  само твоето приятелство?
Виж целия пост
# 13
Интересна дилема. Аз на твое място нищо драстично не бих сторила. Щях да поддържам приятелски отношения и с двамата пък времето самО ще покаже.

Виж целия пост
# 14
Дарлинг,противоречиш си сякаш. Първо се изясни със себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия