Дете на 11 години с умствено изоставане .

Здравейте,
Често срещано е в пубертета агресията да се покачва, особено при деца с проблеми. Също често явление при деца с хиперактивност и дефицит на внимание, игрите да са много агресивни. Детските психотерапевти обикновено имат начини да се справят с агресията. За да бъда по-конкретна в отговора си как да заведете детето на психолог ми е необходимо да разбера две неща:
1. Какво точно е трудно ви разколебава по отношение на психолога? - не може да стигнете до него, защото синът ви ще удря всички по пътя, притеснявате се, че ще набие психологът или самото дете не иска и ще саботира психотерапевтичната работа?
2. Детето ви има умствена изостаналост И/или има общо изоставане в развитието? И при двата случая има много поведенчески проблеми, просто се чудя какъв точно психолог би свършил работа - Никоя парадигма или обучение не е панацея. Това, в което аз съм обучена и прилагам, примерно, не върши работа ако при детето няма символизация - тоест умственият и емоционален капацитет една играчка да се надари с душа..
Въобще мисля, че ако с някой колега много точно обсъдите проблемите на детето в един предварителен разговор, ще намерите начините да сте максимално полезни на детето.
Също бихме могли да продължим този разговор на лични съобщения.
Желая ви кураж.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Здравейте,
Тъй като сте забранили получаването на лични съобщения, ще напиша отговора си тук.
Когато има умствена изостаналост липсват някой от социалните "настройки" и агресията се засилва, на всичкото отгоре е много оголена. Иначе привсички тинейджъри емоциите са на макс и обикновено са много енергийни и полярни.

Според мен трябва първо да поговорите с мъжът си и да изработите прости правила, които детето да спазва. Те трябва да са неотменни и двамата да ги прилагате общо. Хубаво е да има точно определени наказания, но и поощрения, когато детето се движи спрямо правилата.
Хубаво е, че ходи на плуване, но намерете и други алтернативи, всички емоции, които бушуват в него безопасно да се извеждат на вън. Всеки има право на гняв и ярост, въпросът е какво и как правим с тях. Първото нещо, което помага да се поуталожи негативната емоция е да се изговори - ако самото дете не може, помогнете вие -  примерно "В момента те боли,или се чувстваш безсилен и за това се опитваш да удариш треньора".
Каквито и заболявания да имаме, има обществени правила, които трябва да се спазват. Не вярвам детето ви да не разбира, че наранява. Просто ще трябва да намери по адекватни начини да изразява гнева, страха или каквито други емоции седят зад удрянето.
Струва ми се, че двамата с мъжът ви по различен начин "претворявате" вината и болката, както и  останалите негативни емоции, които е донесло раждането на недоносено дете. Бащата - като е склонен да прости и извини всяко поведение от страна на детето, а вие като че ли, като постоянно се чувствате виновна спрямо всеки и всичко и не преставате да се грижите за всички.До пълно изтощение! Пример за това е отношението ви към детския терапевт - престанете да се грижите и за него - който и да е той, той е възрастен човек, който може да се погрижи за себе си и да спре агресията от страна на детето. 
Това разминаване,пречи да се подкрепяте един друг и да сте единни в борбата с агресията на детето.
В тази връзка може да предложа две неща:
 - смело да заведете детето на терапевт и/ или вие с мъжът ви да направите няколко консултации. В Бургас имам група от детски терапевти, които съм обучавала. Бих ви препоръчала от тях. Само че, не желая да правя излишна реклама, така че ми се обадете по телефона, намерете ме на месинджър за повече информация. Терапевтът, който имам предвид  е хем детски, хем фамилен терапевт, който работи в Бургас.
- ако сте навити на фамилни консултации, може да работите и с мен по скайп.
Даниела Тахирова - психотерапевт