Предимно разкази, чела съм някои. Книгата май е сбор от тях, но не съм проверявала и не ми вярвай много.
Ени, благодаря, че каза, че "Ранени души" има бг превод.
Намерих го в датата, че всички други сайтове, на които попаднах са бъкани с вируси и реклами.
На някои дори не се отваряше.
Ще го спрат, но в случая това не ми пречи. Решила съм да го гледам, и ще го изгледам целия.
Ох, Ени...
ДНК тестовете по сериалите се правят по най-лесния и грешния начин - с косъм.
Порция седмично интервю...
Колебаех се кое интервю да подхвана, но вдъхновена от тийзъра на "Хълмът на соколите" реших да е с Боран Кузум.
Интервюто на Боран е за списание "Profil" на Техническият университет Йълдъз (Yıldız Teknik Üniversitesi İşletme Kulübü).
Казвали сте, че от дете винаги сте искал да се занимавате с нещо свързано с изкуство. Защо избрахте актьорството, след като напуснахте икономическия факултет, и решихте да се подготвите за изпитите в консерваторията?
Единственото, което знаех за себе си, когато избирах професията си беше фактът, че трябваше да е нещо, в което да използвам креативността си. Актьорството е нещо, към което съм пристрастен. Там се чувствам най-спокоен и мога да предам това спокойствие на хората около мен.
Има ли друг вид изкуство, към което проявявате интерес, освен актьорството?
Рисувам с маслени бои.
Почти във всяко свое интервю казвате, че искате да направите общ проект с приятелите ви от консерваторията. Има ли подобен проект в близо бъдеще?
Все още не. Надявам се в скоро време да се случи.
Последните три сериала, в които играете, са костюмни драми. Мислите ли, че това е рисковано за кариерата ви? Планувате ли да направите някаква промяна с бъдещите си проекти?
Всъщност, изборът не беше мой, просто съвпадение. Всеки един от тях разказва за различен период. Героите ми са много различни едни от други. Никога не съм гледал на това като нещо рисковано. Но и да усетя, че има риск, пак бих играл в тях, защото обичам тези герои.
Играете Треплев в класиката по Антон Чехов "Чайка". За Треплев е много важно работата му да бъде оценена и разбрана. Важно ли е за вас хората да разбират работата, което вършите? Или е достатъчно тя да ви носи удоволствие, независимо дали получава нужното внимание?
Като изключим факта, че трябва да сме удовлетворени от нея, и да ни кара да се чувстваме добре, мисля повече за ефекта и чувствата, които ще има върху зрителите. Ако под "нужното внимание" имате предвид рейтинговите тревоги, те за мен не са критерий.
Телевизията задоволява повече, отколкото театъра. Какво е усещането ви за това? Вие какво предпочитате - театъра или телевизията?
Всяка платформа носи различна наслада. По-приятно е да се грижиш и получаваш удовлетворение, без да се прави разлика.
Вие и партньорката ви бяхте на първо място, измежду 64 номинирани, в анкетата за "Най-добра телевизионна двойка" направена от един от най-важните канали E! Entertainment. Как се чувствате, когато работата ви бъде световно оценена?
Това е голям шанс да се свържеш с хора от различни култури и места по света. Много съм щастлив.
Напоследък сериалите, които вървят по дигитални платформи, набират много популярност.
Какво е мнението ви за тези проекти, ще ви видим ли в бъдеще в нещо подобно?
Аз също се опитвам да ги следя, когато имам време. Надявам се, че свободата в тази област няма да бъде ограничена, защото според мен точно от това имаме най-голяма нужда в изкуството. Разбира се, и аз бих искал да се включа.
Почитателите ви ви посветиха кладенец в Африка като подарък за рождения ви ден.
Как се чувствате получавайки такова внимание и такъв подарък?
Какво мога да кажа, това е толкова значим подарък. Благодарен съм на всички тях за любовта и подкрепата.
В "Ти си моята родина" видяхме как Хилял публикуваше статии под мъжка самоличност.
Всъщност, дори днес не можем да бъдем свидетели на толкова много различия в равенството между мъжа и жената. Какво мислите за това?
Надявам се, че жените ще продължат да имат място във всички браншове по равномерен начин.
Това не подлежи на обсъждане.
Ще ни дадете ли насока за книгите и филмите, променили мисленето ви и отворили нови хоризонти пред вас?
Майкъл Ханеке, Мартин Скорсезе, Гийермо дел Торо, Ксавиер Долън и много други са режисьорите, на които съм благодарен за всеки един момент, създаден от тях. Имаме автори като Ихсан Октай и Баръш Бъчакчъ, които отварят нови врати, колкото повече ги четем.
На финала, какъв съвет бихте дали на младите читатели на списание "Profil"?
Много благодаря, че ми отделихте място в това списание.
Не забравяйте, че каквато и професия да изберете в живота си, вие самите сте най-големият шанс за успех в това, което искате. Може би никой няма да ви даде шанс, в такъв случай просто го създайте от само себе си. Надявам се, че всеки от вас ще продължи със страст по пътя към избраната професията, и ще можете лесно да отворите вратите на успеха.