Пиша с молба за съвет, препоръка или споделяне на личен опит от хора, които са били в подобна ситуация.
Малко предистория - живея в чужбина (Турция) и от шест месеца съм в апартамент, който е на партерен етаж с градина пред него. От почти първия ден в апартамента ни посещава симпатичен рижав котарак, на видима възраст 4-5 години, който е много дружелюбен и обичлив. В общи линии цялата махала го познава - когато е навън всеки втори човек се спира, милва го и му се радва. Макар да живяло предимно на открито, котето се чувства много комфортно в дома ни. Предполагаме, че е родено в домашни условия и явно е изградило домашни навици и подходящо поведение. Още повече, че е кастрирано и няма тестиси (ветеринарят предположи, че е претърпял операция като малък). Т.е. винаги е имало хора, които са се грижили за него - и нищо чудно с неговото очарователно поведение.
В продължение на 6 месеца, котето ни показа, че се чувства комфортно в нашия дом и компания - храни се редовно тук, всяка нощ спи при нас, често остава и през целия ден, играе си с нас, обича да прекарва време в компанията ни. Понякога излиза навън само, за да си свърши нуждите и се връща. Имаше 2-3 случая в тези 6 месеца, когато трябваше да пътуваме извън града и приятели идваха да му оставят храна 2-3 пъти седмично, но явно когато няма хора в дома, и той не се задържа тук. Последно бяхме в България за около месец и сега като се върнахме предпочита да прекарва времето си и навън, а когато е при нас (около половината ден) предимно спи и яде.
Казусът е следният - очертава се в първата половина на септември да се преместим в България и обмисляме да го вземем с нас. Много сме превързани към него и той ни дава положителни сигнали (или преди да го оставим за месец). Преди да заминем през юли посетихме ветеринар и започнахме продецурата по ваксинации, чип и паспорт. Следд двете ни посещения при ветеринаря, показа още по голяма привързаност към нас, но за съжаление се наложи да го оставим за месец и сега е малко по-резервиран още. От 2-3 дни сложихме котешка тоалетна вкъщи и веднага се изпишка там, без да е бил насочван. Засега обаче все още продължава да ходи по голяма нужда навън, както и за удоволствие.
Основното ми притеснение е, че в България въпреки че ще живеем пак на първи етаж, няма толкова хубава градинка пред апартамента, в която той да прекарва време навън, а и от това, което четох досега разбирам и че при преместване не е добре да се пуска котката навън поне месец, ако не и два, т.е. преди да се е адаптирала към новата среда вкъщи, тъй като може да се опита да се върне в предишния си дом. Също така се притеснявам, че въпреки че толкова добре понася домашна обстановка и близост до хора, може да не му хареса да е вкъщи абсолютно през цялото време и да го налегне депресия в новите обстоятелства. Засега планът ни е да се опитаме да го "направим" домашна котка тук в Турция преди заминаването ни - т.е. да не излиза навън поне 2-3 седмици въобще, за да може евентуално този процес да продължи в България. Но е лято, навън е зелено, слънчево и топло, и за момента не успяваме да го задържим изцяло вкъщи.
Ако някой може да даде съвет как да постъпим така, че да улесним този преходен период за котето от "отчасти улична" в "изцяло домашна котка", както и да ни посъветва за това какво ДА и какво да НЕ правим в случай, че го вземем с нас към България, ще съм ви много благодарна. Честно казано се опитвам да съм реалист и да мисля, че в крайна сметка той може да пожелае просто да не е САМО домашна котка, но ако има някакви начини или правилни подходи, които да опитаме сега - готова съм да пробвам всичко да сме заедно.
Благодаря ви предварително. Хубав ден ви пожелавам!
Гери
П.С.: Добавям и негова снимка от това как се държи когато е вкъщи - просто понякога снимките или едно виждане е по-показателно от много думи Та това на снимката е нашия Лео