♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 72

  • 73 186
  • 738
# 615
Slawena добре сме се заварили Simple Smile
Баръш се крие, крие, крие и хоп няколко пресни снимки, но двете снимки са много различни.
Алекс, дано да е вярна новината за нов проект.
Виж целия пост
# 616
Нова!


А дано Баръш най после да се захване за работа!
Виж целия пост
# 617
Здравейте,
Баръш на снимката със Енгин (мъжката компания) била преди 5 дни в Истанбул...
И дано е вярна информацията за нов проект..
Елин е кукличка на всички нови снимки Simple Smile
Виж целия пост
# 618

И от Габи!



Хубав и успешен ден![/b]

Здравейте,
JoyJoyJoy
Това ми хареса! Отива му.

Елчо е във форма!

Баръш да взима пример Wink
Виж целия пост
# 619
Привет момичета, от съвсем скоро попаднах на една група във фейсбук с фенове на Баръш и Елчин и там упорито се твърди, че снимката на Баръш с Гюпсе и фенка е фотошоп. Като е прибавен Баръш, защото стоял много неестествено и доста по-едър. Светлината също била различна.
Чак да се чуди вече човек на какво да вярва.
Лек ден ви желая 😀.
Виж целия пост
# 620
Темпи - какво беше постнала? Сега не е наличен клипа.

Превод на фрага към 3-та серия на Безжизнени:

https://vk.com/kiralikasktvstar?z=video-96725873_456243695%2Fdf8 … pl_wall_-96725873
Виж целия пост
# 621
Темпи - какво беше постнала? Сега не е наличен клипа.

Превод на фрага към 3-та серия на Безжизнени:

https://vk.com/kiralikasktvstar?z=video-96725873_456243695%2Fdf8 … pl_wall_-96725873

Алекс го е пуснала след мен в инстаграм - зад кадър на фотосесията  Whistling
Виж целия пост
# 622
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 9

Целуваха се така, сякаш от това зависеше животът им. И до някаква степен бе точно така. И двамата имаха чувството, че ще умрат в секундата, в която целувката свършеше. Опитваха да я удължат максимално, отказвайки се дори от дъха си, но не и от другия. Докато просто вече не можеха да се спрат. Страстта ги обхвана и изправяйки се, те долепиха тела, наслаждавайки се на забравените усещания да обичаш и да бъдеш обичан. Да даваш и да взимаш с пълни шепи.
-   Не!- Дефне го отблъсна от себе си, покривайки устни с ръка.- Спри!
-   Не мога! Ти си всичко, което искам!- Йомер се опита да я прегърне отново, но тя се отдръпна рязко назад.- Обичам те, Дефне! Ще го кажа колкото пъти искаш, ще ти го докажа по всички възможни начини! Просто ми дай шанс!
-   Върви си! Това е, което искам!- Притискайки гръб към хладилника, Дефне виждаше как той скъсява разстоянието между тях с всяка крачка.- Недей, Йомер! Не ме докосвай!
-   Това ли имаше предвид, когато каза, че се страхуваш от себе си? Знаеш, че ме обичаш, и няма да се справиш със собствените си чувства?!- Тихо попита той, заставайки точно пред нея, но без да я докосва.- Кажи го, Дефне!
-   Върви си!
-   Кажи ми, че ме обичаш! Признай го поне пред себе си!- Предизвика я Йомер, следейки с поглед устните ѝ.- Искам да го чуя, любима! Докажи ми, че не греша!
-   Защо си толкова жесток?! Искаш да страдам ли?! Тогава бъди доволен, защото наистина страдам! Изгарям! Любовта ти бе това, което ме изгори! Да, обичам те! Обичам те, като луда те обичам! Но за нищо на света няма да допусна отново тази любов! Каквото и да направиш, за мен ти си никой, Йомер! Говори каквото искаш, прави каквото искаш! Но мен вече ме няма! Забрави за мен така, както аз забравих за теб! Погреби ме дълбоко в спомените си и продължи напред! Миналото си е минало, не можем да го променим! Приеми го и продължи, без да измъчваш нито себе си, нито мен! Стигат ми толкова страдания, не издържам повече!
-   Обичам те! Запомни само това! Рано или късно, утре или вдругиден, след месец или година, ние отново ще сме заедно! Защото така трябва да е! Няма да се откажа от теб, дори това да е последното, което ще направя. Ще си те върна, любов моя! Ще ти докажа, че ни е писано да сме заедно! Обичам те! До безкрайността!
Палецът му се спусна по бузата ѝ в милувка, нежна и ласкава като погледа, с който проследи издателското потръпване на тялото ѝ. Наведе се към нея и тя бе готова да избяга с писък, когато той допря устни до бузата ѝ. Леката и почти недоловима целувка погали кожата ѝ, дъхът му я опари и като в просъница тя видя усмивката, разтегнала устните му, преди да се обърне и да си отиде. До следващия път, в който щеше да дойде и отново да открадне сърцето ѝ. Този път завинаги.

-   Готова ли си?
-   Почти! Дай ми пет минутки и слизам!
-   Долу съм, чакам те!
Исо погледна часовника си с мисълта, че петте минутки сигурно щяха да са поне петнайсет. Макар никога да не успя да разбере какво толкова правят жените, че им отнема толкова много време?! Та тя нямаше нужда от грим, косата ѝ си беше прекрасна и в естествения си вид, а слагането на парфюма ставаше точно за три секунди. Тогава?
Барабанеше нервно по волана, мърморейки си под нос песента, която звучеше от радиото, когато я забеляза с периферното си зрение. Къса рокля на цветя, буйни руси къдрици, които бе събрала високо на главата, а след това пуснала като водопад по гърба си. Усмивка бе разтегнала устните ѝ, докато отваряше колата и го поздравяваше.
-   Липсваше ми!
-   И ти на мен!- Посрещна устните ѝ за кратка целувка, след което се отдръпна, без да я изпуска от ръце.- Но ти сама отказа да се видим снощи?! Как прекарахте с момичетата?
-   Страхотно! Отидохме на бар, където пихме и танцувахме на бара полуголи почти до сутринта!- Сериозно изрече тя, избягвайки погледа му.
-   Какво?! Аз… Ти!
-   Охх, да си беше видял лицето!- Засмя се, докато той опитваше да се успокои.
-   Не си прави такива шеги! Не е смешно!
-   Напротив! Но извинявай!- Все още смеейки се, тя го целуна по бузата.- Хапнахме пица и гледахме романтична комедия, на която някои си изплакаха очите. Сега доволен ли си?!
-   Само ако ти не си от тези, които са плакали!
-   Разбира се, че не съм!
-   Разбира се, че не си! И така, къде ще закусваме?
Избраха малко бистро на брега, радващи се на чистия въздух. Исо ѝ разказа за посещението на Дефне и техните притеснения с Нихан, както и за своите подозрения. Искаше му се тя да го успокои, но думите ѝ имаха точно обратния ефект.
-   От Йомер може да очакваме всичко!- Суде си намаза филийка, следейки съсредоточено движението на ножа.- Братовчед ми е истинска загадка, когато става дума за чувства. Няма да се изненадам, ако отново е потърсил Дефне, но и аз не съм сигурна защо може да го е направил. За да ѝ държи сметка, или да си я върне?!

Телефонен звън извади Дефне от унеса, в който бе останала. Все още стоеше на същото място, където я остави Йомер. Защо си бе тръгнал?!
-   Ало?- Вдигна бързо тя, без дори да погледне кой е.
-   Здравей! Извинявай за ранния час, но днес няма да мога да дойда в офиса.- Бурак звучеше притеснен и тя бързо превключи към работен режим.- Ще можеш ли да ми донесеш онези досиета вкъщи, два три дни ще работя тук?
-   Какво е станало?
-   Ефе има температура и се кисели. Не искам да го оставям дълго сам с бавачката, така че ще се наложи да тичам между дома и съда! Ако искаш и ти не ходи в офиса след това! Обадих се на Деврим, знае какво е положението, затова няма да бърза да се прибира.
-   Няма проблем, не се тревожете. Дано мине бързо!
-   Ако успея да го убедя да си изпие лекарствата, може и утре да е добре!- Умора се усещаше в гласа му и Дефне се замисли как може да помогне.
-   Добре. Ей сега се приготвям и отивам до офиса. Нещо друго искате ли да ви донеса? Някое лакомство за болния? Или малко плодове?
-   Според мен и самото ти присъствие ще е достатъчно, няма нужда! Охх, оставям те!
-   Чувам, чувам! Кажете му, че ако още е болен, когато дойда, лошо му се пише!
-   Дано поне тогава си изпие сиропа! Чао, засега. И благодаря!
Дефне се изкъпа и облече, избирайки дънки и блузка с ръкави до лактите- днес нямаше смисъл да се измъчва с токчетата, щом ще тича из града. Нахлузи маратонките и побягна от вкъщи, решена да хване автобуса. Със същата скорост нахлу и в кантората, взе необходимите документи и побърза към центъра. Купи, каквото и трябваше, и хвана такси. Два часа и половина след като излезе от вкъщи, застана пред дома на Бурак. И спомените я заляха.
Целувката, погледа, държанието на Йомер. Сякаш отново бе пред нея. Сякаш отново я целуваше. И тя не искаше да спира никога. Коленете ѝ започнаха да треперят и подпирайки се на оградата, тя пое дълбоко въздух. Йомер го нямаше, всичко бе минало, тя бе силна. Повтаряйки си като мантра тези няколко факта, тя посегна към вратата. Отново голямата градина, басейна, къщата, сякаш слязла от корица на списание. И Бурак, облечен в тениска и дънки, опитващ се да накара Ефе да изяде някакъв сандвич. Малкият се смееше нещо на баща си, но спря, щом я видя да се приближава. Дяволитата му физиономия не успя да я подготви за това, което я очакваше, щом Бурак се обърна.
-   Добре дошла!
-   Какво е станало? Защо сте в този вид?!- Изненадано го огледа тя, докато се приближаваше.
-   Попитай това дяволче тук! Изненадващо сутринта реши, че иска да стане художник!
-   А вие сте първата му творба, така ли?
Лицето и половината от тениската на Бурак бяха покрити с кетчуп, майонеза, горчица и още нещо, което Дефне определи като смес от какао и брашно. Личаха си следи от малките пръстчета, очертали веждите и нарисували мустаци по лицето на шефа ѝ, преди да сменят цвета на обикновената синя тениска, която той бе облякъл.
-   Получило се е много добре!- Опита да каже сериозно тя, но не успя и избухна в смях, а Ефе я последва.- Виждам, че не си толкова болен! Изпи ли си лекарствата?!
-   Да!- Отговори малкия, докато баща му клатеше отрицателно глава.
-   Изпи само сиропа, антибиотика все още не си! Лекарят каза, че без него утре може и да се влошиш! Но за да го изпиеш, първо трябва да се нахраниш, така че!
-   Не съм гладен!- Заинати се Ефе.
-   Но трябва да ядеш!- Не остана по- назад баща му.
-   Не искам!
-   Трябва!
-   Няма!
-   Не те питам!
-   Не искам!
-   Спрете!- През смях извика Дефне.- Ужас!
-   Извинявай!- Измърмориха и двамата, вперили очи един в друг.
-   Така. Г-н Бурак, отидете да се измиете и преоблечете. Ние ще отидем в кухнята и ще направим вкусна супа, която бързо ще излекува този юнак. Нали?
-   Ура! С теб отивам и на Луната!- Изплези се малкия на баща си, след което изтича при нея и я прегърна през кръста.- Нали после няма да пия хапчетата?!
-   Напротив! Супата просто ще подпомогне действието им и вместо пет, ще ги пиеш три дни!- Търпеливо обясни тя, намигайки на Бурак.- Хайде! Марш към къщата!
-   Няма нужда, Дефне! Не си длъжна да се занимаваш с нас!- Хвана ръката ѝ Бурак, преди да последва малкия.- Все някак ще се справя с него, имам опит!
-   Знам! Но няма проблем!
Когато слезе от горе, тя и Ефе вече бяха започнали супата. Тъй като отказаха помощта му, той взе донесените документи и се премести в хола, за да не им пречи. Чуваше веселите им гласове, докато младата жена търпеливо обясняваше кое как и защо се прави. Скоро из къщата се понесе аромата на нещо вкусно и подмамен, Бурак се отправи към кухнята.
-   Мхмм! Сякаш съм в най- изискания ресторант в Истанбул! Какво сте направили вие двамата?!- Попита той, мимоходом докосвайки с устни челото на сина си. Температурата бе спаднала, което го успокои.
-   Пилешка супа и пилаф с много зеленчуци. Ефе ще си изяде всичко и утре няма да има и спомен от болестта! Нали?!- Доволно попита Дефне.
-   Бурджу ще се върне след малко, сутринта отиде до пазара и да свърши няколко лични дела. Тя ще се погрижи за него! Аз ще ходя до съда, ако искаш, ще те откарам!- Предложи Бурак, надвесвайки се над тенджерата със супа.- Ухае страхотно!
-   Искам Дефне да остане с мен!- Капризно наду устнички Ефе, след което се гушна в нея.- Не искам Бурджу! Искам Дефне!
-   Кака Дефне!- Поправи го баща му.- И кака Бурджу, която ще дойде след малко. Дефне също си има работа, и без това толкова време прекара тук! Утре ще дойде пак за малко, обещавам! Но днес не може!
-   Ако искате…- Започна тя, но само с поглед той я накара да млъкне. След секунда се усети и продължи.- Ако искате утре мога да донеса и някоя нова книга с приказки, които да прочетем следобед. Какво ще кажеш, Ефе?!
-   Ура!
-   Приемам това за да!- Усмихна се Дефне.
-   Хайде, отивам да се приготвя! След двайсет минути тръгваме!
-   Добре! И така, да приготвим масата, за да улесним как Бурджу?! Коя е тя? Харесваш ли я?!
Въпросите на Дефне го следваха до втория етаж, карайки го да се усмихва. Не можеше да ѝ се отрече, имаше подход към децата. Дори към калпазанковци като неговия.
Ефе опита да протестира отново, че иска Дефне да остане с тях, но баща му заяви, че и двете хубави жени само за него не може. Бурджу бе студентка, докарваща си допълнителни доходи с гледане на деца. Млада, сладка и невинна. Бурак я бе открил само година след смъртта на съпругата си и оттогава тя бе незаменима част от живота им. Помагаше му с малкия и къщата, поемайки доста голяма част от неговите отговорности. Той я приемаше като собствена дъщеря, макар да имаха по- малко от петнайсет години разлика, и бе благодарен за същото отношение от нейна страна. Ефе я обожаваше, поне до появата на Дефне. Сега тя бе новата му любимка.
-   Ако искаш аз ще си ходя! Щом не ме обичаш вече!- Престори се на обидена Бурджу, смигайки на Дефне и Бурак.- Но да знаеш, че вкъщи много ще плача!
-   Не искам да си ходиш! Како Бурджу!- Изплаши се Ефе, прегръщайки я с всичка сила.- Но и Дефне искам да остане! Обичам и двете ви!
-   Ааааа, не може така! Не разстройвай кака Бурджу, а и Дефне ти обеща, че утре ще дойде пак. Закъсняваме вече, хайде, стига игрички!- Бурак погледна демонстративно часовника си.- Дефне, качвай се в колата! Бурджу, не му се вържи! Да си изяде всичко, след което да си изпие и хапчетата. Струва ми се, че отново е започнал да вдига температура! А ти да слушаш! Обичам те!- Раздал заповедите, той се наведе и целуна малкия, след което им помаха.- Пфуу, хич не обичам да го оставям така!
-   Ще се приберете след няколко часа, не се тревожете. Той е по- силен, отколкото си мислите. Нищо няма да му се случи!- Кимна Дефне, махайки с ръка през отворения прозорец на колата.- Какво каза лекаря сутринта?!
-   Обикновен вирус, но ако не си пие лекарствата, може да прерасне в нещо по- лошо. За сега не кашля, но гърлото му е зачервено. Ще видим утре как ще е!
-   Всичко ще е наред. Оставете ме на някоя стоянка, ще си хвана такси до кантората.
-   Няма нужда, казах ти, че може да си починеш. Няма кой да ни търси там, а и да позвъни някой, чудо голямо. И без това сме претрупани с работа!
-   Не говорете така! Всеки клиент е важен!
-   Не съм казал обратното! Просто, че може да си позволим ден два да не приемаме нови! Прибери се и си почини. Наспи се. След онзи ден имаш нужда, сигурен съм!
-   Значи все пак сте говорили?! Не казахте нищо и аз...
-   Няма да се меся, ако не е наложително, Дефне! Животът си е ваш, така е! Но Йомер е в ужасно състояние и аз не мога да стоя и да го гледам как се съсипва. Поговорете, моля ви!
-   Сутринта беше вкъщи! Ще подам документи за развод при първа възможност!
-   Сигурна ли си? Не трябва да имаш и грам съмнение, когато го направиш, Дефне! Не те притискам, но връщане назад няма. Помисли си добре!
-   Ще го направя! Благодаря! За всичко!
Слезе от колата и помаха на таксито, което беше зад тях. Решението ѝ вече бе взето, но не искаше точно сега да спори с Бурак. Йомер бе като проклятие в живота ѝ и единственият начин, за да се отърве от него завинаги, бе да прекъснат всякаква връзка. А докато онези два подписа в брачното свидетелство ги свързваха, това нямаше как да стане. Пък знае ли човек, все някога можеше и да успее да го изхвърли и от мислите и сърцето си. Нима щеше да я боли така цял живот?!
Отиде на брега и прекара няколко часа, загледана в Босфора. Вятърът се усили и тя реши да се прибере, въпреки че в сърцето и ума ѝ цареше все още същия хаос. Не можеше да направи тази крачка, колкото и упорито да си повтаряше, че е решила. Искаше, но не можеше. А трябваше!
Плати на шофьора на таксито и се огледа по улицата, струваща ѝ се толкова тиха по това време на деня. Децата бяха на училище все още, родителите им- на работа. Имаше поне час, докато кварталът се изпълни с глъчка. Час само за нея. Мислено вече планираше как първо ще почисти основно апартамента, без някой от съседите да ѝ мрънка за шума, който вдига. След това ще си вземе една дълга вана и ще си легне с някоя книга, давайки почивка и на тялото, и на ума си. Щеше да премисли отново всичко, само за да угоди на Бурак, но не виждаше друго решение на проблема. Оставаше ѝ просто да действа. Ако намереше нужната смелост за това.
Отключи и спря, ослушвайки се. Стори ѝ, че дочу шум в апартамента, но никой друг нямаше ключ за него. Дори семейството ѝ! Отвори бавно вратата и огледа хола, без да пристъпва, но всичко изглеждаше така, както го остави преди няколко часа. Смеейки се над себе си, Дефне влезе и затвори вратата, чудейки се откъде я е обхванала тази параноя. След секунда щеше да изпищи, ако здрава ръка не ѝ бе попречила.
-   Ако гъкнеш, ще те убия!
Виж целия пост
# 623
 Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Виж целия пост
# 624
Ей тва ако е орел, аз съм трамвай  Joy Joy Joy Joy Joy Joy

Иначе  ooooh! ooooh! ooooh! ooooh!



Спасибо Вере🙏🏼

Что нашла про тату:
История гласит, что первоначально татуировки индейцев северной Америки наносились на тело с целью психологического давления на врагов.
Как и другие негативные образы, татуировка с черепом призвана напоминать о чем-то ужасном и одновременно служить от этого оберегом. Самое распространенное толкование этого знака - череп символ разрушения и смерти. Это изображение защищает от "костлявой", сбивая ее с толку, когда она ищет очередную жертву. Именно так использовали этот образ американские индейцы, у которых идею позаимствовали современ


Виж целия пост
# 625
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 9

....

Исо и Суде  newsm12

Бурак и Ефе  gydi

Йомер  smile3505 smile3533 и Дафа  smile3515 smile3511

Финала  smile3530

Джанъм, това не е орел е стилизиран образ на нещо пернато или проскубан индианец с пера Whistling
Виж целия пост
# 626
Ей тва ако е орел, аз съм трамвай  Joy Joy Joy Joy Joy Joy

Иначе  ooooh! ooooh! ooooh! ooooh!


Орел минал покрай шаманите......Joy
Темпи за новата глава...страхотна Hug
Елчо е страхотна. Ама много слабичка бе, тва девойче не се ли храни...
Виж целия пост
# 627
Охоо Борко се появи и вие след него  Mr. Green Mr. Green Таман викам цяла вечер сама ще си пиша явно  ooooh! Whistling Joy Joy

Исо и Суде  newsm12
Бурак и Ефе  gydi
Йомер  smile3505 smile3533 и Дафа  smile3515 smile3511
Финла  smile3530

Сбито резюме на главата  hahaha hahaha

За татуто се дописах с инфо от мамашите  Mr. Green Mr. Green
Виж целия пост
# 628

Сбито резюме на главата  hahaha hahaha

За татуто се дописах с инфо от мамашите  Mr. Green Mr. Green

 hahaha hahaha hahaha hahaha

Боре няма нужда от такава защита, кака му стига...и сутрин като я погледне може би изглежда подобно на този урунгел, макар на последък да се старае да изглежда поне прилично.

Ще чакам Баре да се появи, че да пиша в темата, просто сега се добрах до лаптопа Sick Sick Sick
Виж целия пост
# 629
Явно татуса  е посветен на кака ни и може би вдъхновен от нея......лекинко си приличат. А Боре сигурно е бил на пет литра ракия...ама айде ся спирам се.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия