Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Деца с психични/ умствени проблеми, родени след много тежка депресия на майката през бременността

  • 1 505
  • 14
Мили майчета на деца с психични проблеми,  пиша ви с голяма мъка в сърцето. Опасявам се , че моето дете може да развие психично заболяване впоследствие, т. к. карам много тежка депресия през бременността си. Не зная дори дали ще мога да изкарам до края в тази агония. Лекувам се, но АД не ми помагат.
Чела съм мн статии, в които има пряка връзка между депресия през брем. и деца, които развиват впоследствие едно или друго психично заболяване.

Има ли такива майчета, които са изкарали тежка депресия през нременността и довели до някакви последствия за дечицата им?
Виж целия пост
# 1
Вероятността детето Ви да се роди с  обусловеност към психични проблеми е нищожна, граничеща към нула. Това не значи, че емоционалните разстройства и депресиите, не влияят по много други начини на тялото, особено чрез хормонални проблеми и затормозеността на тялото на майката към справяне в психочното напрежение, поради което изхранването на плода остава на заден план. Това отново не значи, че детето ще се роди с някакви проблеми, но е факт тази зависимост. Внимавайте с анти депресантите, много от тях могат да имат ефект върху плода, или да се съдържат в кърмата след раждането, тъй като застояват в тялото и отделянето им е бавно. Най-доброто решение е да потърсите психотерапевт.
Виж целия пост
# 2
Не пренасяй страховете си на бебето! То ще е живо и здраво! Ти се лекувай.
Виж целия пост
# 3
И при психотерапевт ходя и АД пия, но без никакъв резултат, понеже състоянието ми е мн тежко - почти съм нефункционална и постоянно чувствам вътрешно напрежение заради депресията. Не мога да се успокоя и нямам желание за нищо, радост от нищо, толкова съм зле.

Една психотерапевта ми каза, че с такава тежка депресия рискът да се роди бебе с тревожност или депресии е нсд 70%
Виж целия пост
# 4
Не мисля, че това ще повлияе на психичното състояние на детето ти.

Искам обаче да ти представя една гледна точка, която на мен ми помогна при не толкова тежка депресия по време на бременост. Може и при теб да помогне. Това, което изживяваш е резултат от хормоните. В момента в организма ти има буря от хормони и те и нищо друг са виновни за твоето състояние. Те те карат да си нещастна, неудволетворена, самотна ... Това е просто хормонален дисбаланс - заболяване, което те измъчва. Не е лудост, не е прокоба, а само хормонален дисбаланс.

Виждала ли си как изглежда щастието? Не говоря за захарникави разбирания, а за хормона, който те прави щастлива? Ето го - https://www.facebook.com/QueensBG/videos/%D0%BC%D0%B8%D0%BE%D0%B … 0153368082555897/

При теб той е непълен и не си върши работата. Това е физическа болест - трябва да се лекува, да се пробва и ще успееш, ще отмине. В повечето случаи депресията се лекува предимно с АД и терапии. Не ги отричам, но не се подхожда всеобхватно.

Като начало купи си капки на Бах за депресии - да атакуваме на друго ниво.
После започни да поправяш повреденото "щастие". Добре е да пиеш рибено масло, избери такова за бременни. Трябва да приемаш кокосово масло, да хапваш по-мазни храни. Мазнините възстановяват обвивките на нервните клетки.

Нека подпомогнем "щастието" да не се разпада - спираш приема на глутен /всичко което има глутен е възможно да те прави по-нещастна/ . Ако желаеш спри и млечните поне за кратко и виж как се чувстваш.

Нека вкараме системно нови хормони на щастието - всеки ден си направи график и изяждай парче пуйка, готви и хапвай нахут, спанак, тиквени семки, ежедневно поне един банан, половин черен шоколад /може и цял ако не пълнееш/, пробвай пържени картофки, на мен ми действаха много добре, защото ги обичам. Започваш денят с чаша чай от лайка и целият ден приемаш поне 5 чаши с лимонче. От предния ден слагаш шепа орехи във вода и на ситринта изливаш водата и обелваш орехите и ги изяждаш. Тези храни не са препоръчителни, те са задължителни ежедневно.
 
Можеш ли да медитираш? Някой обясни ли ти как да спираш мислите си, за да ти олеква поне за малко? Пробвала ли си цветова медитация?

Водиш ли си дневник? Намери красива тетрадка/бележник и започни да пишеш какво ядеш, как се чувстваш, всичко което искаш да излезе от теб.

Ако опиташ да ми опишеш как точно вилнее депресията ти, успяваш ли да свършиш нещо, излизаш ли може да направим още подобрения Simple Smile

Ще мине. Всичко ще е наред. Просто разбери, че в организма ти нещичко липсва, друг процес не протича правилно и ще се поправи.

Ще успееш!
Виж целия пост
# 5
Благодаря, Дорис. Не, почти съм нефункционална - повечето време лежа или седя на стола на балкона. Не мога да се концентрирам нито книга да чета, нито тв да гледам. Денят минава изключително бавно и мъчително за мен във вършене на нищо. Сърцето ми се е стегнало дали и как ще изкарам брем. до края. И мисли какви увреждания на нервната система може. Да има детето заради моите високи и постоянни нива на стресовите хормони и никакви такива на щастието.
При това положение няма как да не му се отразява. Толкова мн се боря с тази агония - и АД, предписани ми от психиатърка, к се занимава дълги години с бременни и на психолог ходя и няма и няма излизане. Нямам желание за нищо и никаква радост от нищо. Ужасно е да се живее в такова състояние... много съм уплашена, че никога това няма да мине и ще умра от неспособност да живея в подобна агония.
Виж целия пост
# 6
Извинете за личния въпрос, но бащата на детето до Вас ли е? Взема ли някакво участие в цялото това състояние?
Виж целия пост
# 7
Здрасти. Съжалявам да чуя, че не се чувстваш добре все още.
Не е задължително ти като си зле, детето след това да се роди зле. Не винаги антидепресантите причиняват проблеми на плода. Това е негативното ти мислене.
Наистина не знам какво да те посъветвам. Изкарах 1-2-3 тежки депресии /или една цяла дългосрочна / и те разбирам много добре. Всичко ти се струва много трудно. С три деца си е така, трудно е, но пък ти знаеш защо го правиш и това трудното минава.
Как се оправих аз - просто причините за депресията ми/проблемите ми/ в едната си част се отстраниха с времето от само себе си /при мен проблемът беше, че не зависеха от мен по никакъв начин нещата/, с другата част се примирих, свикнах, някак си приех съдбата си. Но за миг не съм спирала да се боря и да търся решение. С годините се намериха разни решения, както казах някои неща се разрешиха сами.
Също нямам подкрепа от майка ми и знам колко е тежко, на практика съм без майка от доста време. При мен нещата стояха така - исках голямо семейство, 3 деца, нямаше възможност да имаме, второто дойде в адски неподходящ за мен момент и изобщо доста объркана работа. Сега и аз съм добре, искам вече трето дете, но си имам едно наум. Аз лично бременностите ги карам леко /е, първата имаше съпътстващи обстоятелства - съпругът ми ме напусна/, синът ми има заболяване, но нищо животозастрашаващо за момента, изобщо много неща са при мен като реални фактори житейски, но лека полека ги попревъзмогнах и най-важното - децата растат и проблемите намаляват. Т.е. грижите намаляват, започна да ми остава време за хобита и лека полека нещата се нагаждат. Дорис е дала прекрасни съвети. Ще добавя - опитай се да се сетиш как си имала депресии преди и си се оправяла. Как си излизала от тях и нещата са се нареждали.
По абсолютно същия начин мисля за аборта. С второто дете забременях на шега, първият секс беше така някак фриволен от страна на съпруга ми, а явно и на мен, след това спряхме да се пазим и просто цикълът не ми дойде, мисля, че съм забременяла от раз, защото тогава бях в овулация. Не бях изобщо готова за дете, но при мисълта за аборт изтръпвах, не съм сигурна, че бих могла да понеса такова нещо, подозирах, че един аборт ще ме извади от строя по-сериозно, отколкото една бременност и раждане. Явно и ти си така, но както гледам абортът отдавна не е на дневен ред, за което те поздравявам.
Напоследък спортувам /от 1 седмица/ и се чувствам върховно. Оказва се, че много съм се била обездвижила /работата ми от 15 години е седяща, ужасно просто/, сънят ми беше зле , а явно е от обездвижването, започнах да взимам добавка хром, за да боря глада за сладко /качих много килограми от лекарствата,  и аз пиех/. Храненето също има огромно значение. Изобщо комбинирай лекарствата с хранене и спорт и зарежи майка си, щом ти вреди. Изобщо грижи се за себе си. Спорт в твоя случай е дълги разходки, може плуване, ако имаш достъп до чист басейн и можеш ... Ако искаш ми пиши на лични, ще се радвам много.
Виж целия пост
# 8
Здравей Ванеса, възможно ли ти е, вместо лежане в леглото или седене на сола, да се насилиш за някаква физическа активност - разходка в квартала, плуване, научаване на нов танц или движения, малко йога?
Виж целия пост
# 9
 Ванеса, отпреди бременността ли си в депресия или бременността те вкара в дупка? Мисля, че след раждането ще ти се облекчи състоянието, сега си просто кълбо от бушуващи хормони...
Пробвала ли си хранителни добавки?
Другото нещо, за което се сещам - изследвала ли си нивата на вит. Б12, усвояването на фолиевата киселина и вит. Д?
Кураж! Ще се справиш!
Виж целия пост
# 10
Сентидо, отключи се след забременяването. Ако бях в депресия преди, никога не бих си помислила за забременяване. Витамините не са причина за депресията ни, защото тя се отключи след това с огромна сила. Не зная как да се справя, много е тежка агонията ми и лексрствата не ми помагат.
Виж целия пост
# 11
Кое пробва от нещата, които те посъветвах?

Първа стъпка за всеки проблем е да спре човек само да се оплаква, че се дави и да почне да пробва едно след друго неща да се спасява.
Виж целия пост
# 12
  Изследвай вит.Б12 , усвояването на фолиева киселина и вит. Д
Освен, че е от особено значение по време на бременността да се поддържат оптимални нива, не трябва да се пренебрегва и това че ниските им стойности често са причина за отключване на депресия.
А именно по време на бременността организмът ти има нужда от по - големи количества.
 Ако преди не си страдала от депресия е възможно именно ниски нива на тези витамини да ти причиняват сегашното страдание. Посъветвай се с ЛЛ по този въпрос.
Виж целия пост
# 13
Кое пробва от нещата, които те посъветвах?

Първа стъпка за всеки проблем е да спре човек само да се оплаква, че се дави и да почне да пробва едно след друго неща да се спасява.
Оф, това всичкото звучи чудесно, само че приложението му ...
На мен ми отне години на приливи, отливи, самоиздърпване за косата и накрая една година с чужда помощ обаче, сама не се оправих ... С пробване сам да се спасяваш в такива тежки случаи не знам дали става.
Има варианти за взаимопомощ обаче, трябва да попаднеш в помагаща и съчувстваща в някаква степен среда. Има варианти. Но понякога удряш страшно дъно, поне при мен беше така.
Явно в нейния случай сегашният епизод е отключен от последната бременност и страховете, свързани с отглеждане на още едно детенце, в съчетание с липсата на подкрепа от околните. Последното е много страшно и решаващо в такива моменти, такъв човек, отхвърлен от близките си, направо е за никъде известно време. Докато не разбере кои са истинските хора в живота му и спре да му пука за останалите. И куп още други неща разбрах аз, а пък искам да имам още деца /за мен трето ще бъде/, в момента не съм в депресия, а напротив, в някакъв подем, но знам колко лесно бих могла да се катурна след това, а може би пък няма, човек не може да предвиди всичко и да се откаже от мечтите си, защото, видиш ли, може да се случи някоя злина /депресия/. Ми то по тая логика може и автобуса да се блъсне утре, дай да легнем да мрем и нищо да не правим. ...
Сентидо, и преди е страдала от депресия, тя го беше написала някъде, може да е и в друга тема. При нея явно е някакво периодично депресивно разстройство, в съчетание с няколко деца и преумора не е някаква сериозна изненада за мен.
Виж целия пост
# 14
Кое пробва от нещата, които те посъветвах?

Първа стъпка за всеки проблем е да спре човек само да се оплаква, че се дави и да почне да пробва едно след друго неща да се спасява.
Оф, това всичкото звучи чудесно, само че приложението му ...
На мен ми отне години на приливи, отливи, самоиздърпване за косата и накрая една година с чужда помощ обаче, сама не се оправих ... С пробване сам да се спасяваш в такива тежки случаи не знам дали става.

Тя получава професионална и медкаментозна помощ.
Трябва да се опита и сама да си помогне и да "драпа". Трябва да спре да се самосъжалява и да разбере, че това е болест и трябва да се бори, за да оздравее. Не е смъртно болна, не загива, не е обречена. Трябва да се бори!
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия