Наистина съм отчаяна-мисля,че трябва да се разделим.

  • 10 474
  • 53
# 30
Най-логичното е да го напусне.
Но тя е пъзла. Ще си седи. Тук само си излива мъката.
В почти всички ситуации отношението го разрешаваме сами.
Виж целия пост
# 31
Прочети как си наименовала темата си : Наистина съм отчаяна-мисля,че трябва да се разделим.
Това говори за настройката ти към ситуацията.
Дълъг път трябва да извървиш, докато се получи : Наистина съм готова и зная, че трябва да се разделим.
Започни от себе си, а не - от външните обстоятелства. Тук лесно се казва - вземаш багажа и при мама. Но на практика не е толкова лесна реализацията на  решението. Първо, той обича ли и грижи ли се за детето ? Второ- ами бил е просто честен да ти обясни, че няма да те допусне да създадете дом. Много мъже го правят същото , само дето прилъгват жената и и създават илюзия, че има дом, и тя налива финансов и емоционален ресурс, декорира, пък накрая се оказва, че е градила дом на мечтите си само в собствената си глава , а собственикът се е възползвал от наивитета и.
Така че - погледни себе си  .Тръгни  от нещата , които незабавно можеш да промениш. Нямаш самочувствие заради килограмите - започни диета, спорт. Промени външния си вид - прическа , маникюр, стайлинг.
Трябва да възвърнеш самоуважението си , да промениш нагласите си. Тръгни си мислено от този мъж , той не заслужава с егоизма си да има семейство. Изгради си план и посока. Стратегия. И действай. Но когато си готова. С нерви, вменяване на вини , няма да стане. Последователно, решително и безапелационно. Напред. Ще усетиш точния момент , за да се освободиш от жалкия мизерник , и ще го напавиш с удоволствие и без емоции. Но имаш да вървиш път дотогава. Този мъж  в момента ти е проблем. Когато спре да ти бъде проблем, ще си готова .
Виж целия пост
# 32
Ако работиш и можеш междувременно да разчиташ на близки и приятели с материална, трудова и психологическа подкрепа, не се колебай да направиш важна крачка. Но първо си вземи 10 дена почивка, ако е възможно, говори с шефа ти за това, отиди някъде другаде, събери си мислите. Успех!
Виж целия пост
# 33
“Сипи ми да ям”,натякване, обиждане на родителите ти...и ти още си с него. Това се казва стоицизъм.
Виж целия пост
# 34
Още на фразата "Сипи ми да ям!", която едва ли чуваш за пръв път, когато детето е станало на 4, трябваше да ти светне лампата.
Т.нар. приятел не ти е приятел, а господар и ти с ясното съзнание за тази неравнопоставеност, му позволяваш да те третира така. Съвет няма да ти давам, защото имам приятелка в подобна ситуация и знам колко е безсмислено. Оправи си първо кашата в главата и тогава предприемай действия.
Виж целия пост
# 35
Стефчи, я не се предавай! Казваш, че си енергичен човек, вложи си енергията да се справиш, не може всеки път да тичаш при родители.В никакъв случай не подвивай опашка, освободи се от сантименталности.Този твой партньор , ли беше , иска да мачка, да мачка, хубаво му е на човека, напълно го устройва това положение.Разбирам те, искаш партньорство, разбирателство, хубава семейна атмосфера, ами няма да стане с разговори, просто няма.Този най-сетне има коз в ръцете - апартамента СИ.
Дай си срок в който, няма да разговаряш добронамерено, само служебно, няма да излизаш с него, няма да ходиш в родителите му, няма да говориш за ремонти, отдели се емоционално, излизай с детето, когато се прибира от работа.Такива трябва да разберат, че доброто отношение не е даденост, ама не му го казвай, покажи му го.
Действай с неговите камъни , отдавна сте заедно, знаеш му слабостите , подготви се умно . Допитай се до юрист за правата си, има и онлайн консултации. Отделяй си средства за самостоятелен живот, ако се наложи .
Тук често чета за вторите бракове, че са по успешни, възможно е, ама там вече май се подхожда по-прагматично, сантиментите са останали в минало време.
Приеми, че първият ти брак е приключил, сега. Давай от утре по друг начин.Ааа той не е ли плешив, евентуално, или зъбите са му криви! А?
Виж целия пост
# 36
Ами прав е човека, че не е твой апартамента, не е и ваш - на баща му е или лично негов, зависи първия на чие име го е вписал.

Друг е въпроса ти с какъв акъл си го търпяла, че и дете си му родила щом се е държал така с теб? Сама си позволила да си в тази ситуация. Сега или търпиш, или си преодоляваш страха и се махаш.
Виж целия пост
# 37
Здравейте.Аз съм на 33 и до сега никога не съм споделяла проблемите си с никой но вече не издържам.Попринцип съм енергичен човек и оптимист но и малко чувствителна.Имам приятел от 10 години и дете на 4.Страхотно слънчево и добро момченце.Наскоро родителите му му купиха голям апартамент и сигурно той ще е повод за се разделим.Той е гаден характер но е възпитан да се грижи за семейството си.Проблема е,че за него явно аз не съм част от него.Целият ремонт се обсъжда с баща му ,моето мнение не значи нищо.Постоянно.ми се натяква,че не съ дала пари и няма да давам мнение.Но това май по-скоро е повод а не причина.дэржи се студено а когато искам да поговорим и да обсъдим вякакъв проблем най казва,че няма какво да говорим и ако нещо не ми харесва да заминавам.Много пъти ми е казвал,ч ме обича но може и без мен.Много пъти ме е обиждал и гонил.Много пъти е обиждал и родителите ми ,за което няма.да му простя.Преди да родя бях 55кг а сега 67.Казва,че не иска дебелана до дебе си но и така щял да си ме гледа.Искаше ми си за му размажа фйзиономията.През цялата си бременност плаках заради него.Направих много компромиси защото  исках да остареем заедно.Вече.не знам дали не си пропилях живота.Казвам му,че съм тъжна и искам да поговори а той изтърсва-сипи ми да ям.Все нещо нему е наред а всичко е получил на готово.Винаги съм го подкреряла,работя,не харча,грижа се добре за къщата МУ.Уж всечко е общо ама не съвсем.От стреса и скандалети косата ми започна да пада.Чуда се дали да влагам пари и усилия в апартамент, който е само негов или да отида някъде под наем с детето.Знам,че написаното е хаотично и объркано но така е и в главата ми.Дайте съвет защото не издържам.
Написали са ти много хубави неща. Мога да добавя само едно - ей това, което съм откроила в първия ти пост, трябва да го промениш.
Виж целия пост
# 38
Грешката ти е,че си му позволила да се държи зле с теб и да те обижда.Твърде дълго си го търпяла.
Гонил те е,а ти си останала.Не е ли унизително?Толкова ли нямаше къде да отидеш?Гонят ли те бягай,дават ли ти вземай-поговорка.
Ти достойнство и самоуважение нямаш ли?
Това ли заслужаваш?
Това ли трябва да вижда детето ти?
Все още не е късно да му покажеш ясно,че повече няма да търпиш такова отношение.И ако той продължава,хващай си куфара и се махай.На 33 години не си престаряла и той не е единствения мъж на земята.
Хората се отнасят с теб така,както им позволяваш.
Виж целия пост
# 39
Предложи  му да сключите брак и да те направи съсобственик на апартамента. Ако се опъва, значи не държи на теб достатъчно. Ако ти откаже, направо можеш да му биеш шута. И да не направиш грешката да даваш пари за имот, който не е твой!
Виж целия пост
# 40
И защо приятеля и трябва да я направи съсобственик на апартамент ,който е купен с парите на неговите родители?
Не е редно.
И не само апартамента е причина за грубото му отношение към нея.
Той се е държал така и преди да му купят жилище,а тя е търпяла.
Виж целия пост
# 41
Предложи  му да сключите брак и да те направи съсобственик на апартамента. Ако се опъва, значи не държи на теб достатъчно. Ако ти откаже, направо можеш да му биеш шута.
Що за глупости? Абе вие за това ли се омъжвате - за да ви подарят половин апартамент? То си има дума за такива жени, ама айде не е прилично да я казвам...
А какво стана със старомодния начин да се сдобиеш с жилище, а именно да работиш и да спестиш пари, за да си го купиш?
Ако е живяла например 10 години при приятеля си, би трябвало да има една сериозна спестена сума от наем, който не е плащала, и да може сега да си направи поне първоначална вноска за свое жилище, ако не иска да живее повече с този мъж.
Ама на повечето жени име по-лесно тате или мъжа им да им купи.

За жилището - толкоз от мен. А за отношенията с мъжа - на мен ми се вижда задник, когото по-добре да зареже, но така като сме чули само едната гледна точка е трудно да се състави мнение. Ако питаш мъжа, може пък той да каже точно обратното. Все пак, всички познаваме и жени дето все мърморят и опяват нещо и нареждат, така че като му надуе главата, реплика от типа "млъкни и ми сипи да ям" може да е съвсем на място.
Не познаваме съфорумката що за жена е.
Виж целия пост
# 42
Предложи  му да сключите брак и да те направи съсобственик на апартамента. Ако се опъва, значи не държи на теб достатъчно. Ако ти откаже, направо можеш да му биеш шута.
Що за глупости? Абе вие за това ли се омъжвате - за да ви подарят половин апартамент? То си има дума за такива жени, ама айде не е прилично да я казвам...

chris78 Ти много странен извод правиш, че апартаментът е цел, а бракът средство, страшна причинно-следствена връзка!  Не схвана ли, че това е тест за отношенията? Един мъж, който държи на жената, няма да се притеснява да сподели наследствения си имот с нея Simple Smile А лично според мен мъж, който обича една жена, ще иска да се ожени за нея, дори вече да имат дете.

Ако е живяла например 10 години при приятеля си, би трябвало да има една сериозна спестена сума от наем, който не е плащала, и да може сега да си направи поне първоначална вноска за свое жилище, ако не иска да живее повече с този мъж.
Зависи как са си управлявали домакинския бюджет, може парите им да са били общи и дохода си да е давала изцяло, а да не е заделяла. Което е съвсем нормално, като не плащаш наем, да оставяш повече за общите разходи.
Виж целия пост
# 43
Все пак, всички познаваме и жени дето все мърморят и опяват нещо и нареждат, така че като му надуе главата, реплика от типа "млъкни и ми сипи да ям" може да е съвсем на място.
Не познаваме съфорумката що за жена е.


Аз не познавам жена, която заслужава такава реплика, нито ситуация, в която звучи нормално.
Виж целия пост
# 44
Звучи съвсем нормално за балканските субекти, на които жените им са обслужващ персонал - да готвят, сервират, чистят, перат...да си затварят устата и да отварят краката..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия