За самотните тинейджъри, които прекараха лятото сами у дома. Има ли други?

ОК, Дорис. 

Дорис, не бих се притеснявала лично аз тогава.

Ще си намери средата.
На мен майка ми ми беше най-добрата приятелка винаги. И все още е


Не се притеснявай, няма наложени соц. нормативи колко приятеля трябва да имаш. Най-важното е да е щастлива и да не й липсва общуването. Ще си намери средата като потраснат малко и поотдели средата си с подходящите момичета за нея.

Всичко ще е наред, дай й време и пространство да открие себе си, потребностите си от общуване и типажа приятелки, към които ще има афинитет. Прегръдки за теб!

Може би зависи от подхода и от детето, с което ще я запознаят. Ако го чувства натрапено, нищо няма да се получи. Ако детето има търпение да я опознае и е активната страна, може пък да се харесат.
За мен не е хубаво обаче да прекарва само вкъщи ваканцията. Аз също съм интроверт, обичам да си стоя вкъщи и никога не скучая. Обаче прекалено голямото залитане към самотност увеличава меланхолията и още повече засилва проблема да не искаш да се срещаш с никого.
Да не говорим за перманентната употреба на ел.устройства, което не знам дали е случаят с детето на Дорис, но е доста често срещано явление сред тийновете.
Със сигурност не трябва директно да се настоява да излиза или да я питат имаш ли приятелки, но пък леко подбутване за мъничко излизане от зоната на комфорт в повечето случаи се отразява добре на всеки.

И аз си мислех тия дни,че е добре да се запознаят децата.Жалко,че не сме в един град.
В събота видя няколко съученици.За две от тях сподели,че искала изобщо да не я видят и затова блеела в телефона,а с едното момиченце бяха приятелки до 3 ти клас.
Същото беше и с последния лагер на който ходи в 4 клас-размени с местата в автобуса,с друго момиче в стая...........5 и 6клас  категорично отказа да ходи.

За съжаление и аз се присъединявам към майките на силно интровертни деца.
Сякаш сте писали за моята дъщеря. Съвсем скоро стана на 16 и е сама. Малко е трудно да си сам в семейство с три деца, но е така. Затворена в себе си, самодостатъчна, слуша си музиката, чете си книгите и на всеки мой опит да я изкарам от черупката и срещам упорит отказ.
Изкара много тежки времена от 1 до 7 клас в клас с модни кифли, които открито и се подиграваха и дразнеха. Единственото момиче,  с което се харесваха се премести в друго училище и остана сама.  
Като премина в гимназията малко се успокоиха нещата, но пак продължава да е сама. Докато се оформяха групичките тя си носеше дебелите книги да си ги чете в междучасието.
До преди 3 години имаше няколко момичета, с които понякога излизаше. После те спряха да я викат и да я искат.
Опитвам се да я накарам да се обади на някого от класа си, да опита да се сприятели, изслушва ме и пак си кара по старому.
Опитвам се да я водя с мен, да излизаме заедно, но тя не се чувства комфортно. Съглася се, идва, но след 1-2 пъти почва да не иска.
Само слушам -- остави ме на мира, аз си имам какво да правя. Външно поне не показва да и липсва компания, но както Дорис е написала аз не мога да съм сигурна в това и ми е много болно, че точно сега в разцвета на младостта си моето дете стои затворено и изхвърлено извън компанията на връстниците си, буквално извън живота около нея.

Няма как една майка да е спокойна, когато детето и цялото прекрасно лято изкарва у дома.

Определено смятам, че е добре някак нашите деца да имат връзка. Да се имат един друг, защото дори и виртуално ролята "най-добър приятел" да бъде запълнена то пак е по-добре.

Голямата ми дъщеря е в подобна ситуация. На 13 г. е. Не е изявен интроверт, много иска да излиза и да има приятели, проблемът е, че попадна в много неприятна ситуация - след трети клас се преместихме в нов квартал и в ново училище, където по чудо си намери НДП, с която бяха много близки цели две години. В пети срещу шести клас дъщеря ми почти цяло лято не беше в София, нейната НДП си намерила нова приятелка от класа им, опитаха се да бъдат трите заедно приятелки, но дъщеря ми вече все излиза излишната трета, игнорират я, не й се обаждат, казват, че всяка си е вкъщи, а после пускат снимки в Инстаграм, от които се разбира, че са заедно. Дъщеря ми страда много, а аз съм изумена от тази подчертана интригантска политика на крехката им възраст. Пред блока играе огромна тумба деца, има и на нейните години, играят на игри, които знам, че са й забавни, но за нищо на света не иска да отиде и да се запознае с тях. Запознаването й с нови хора е табу. Аз бях същата на нейната възраст, всъщност проблемът при мен винаги е бил запознаването и опознаването, после нямам проблем с общуването, така че съвсем не мога да й дам съвет как да разчупи леда.

Деспина,
Припознах се в описанието на твоята дъщеря.
Искам да бъда честна с теб, може ли?

Когато бях подрастваща и тийнейджърка, обожавах да чета книги и доста голяма част от връстниците ми просто ми бяха ... скучни. Неразбираеми. Нямах проблеми с общуването, ходих примерно на зелено училище с класа си, имах си 2-3 приятелки и дотам. Определено НЕ СЕ ЧУВСТВАХ САМОТНА.

Живеех в свой собствен свят. Богат. Интересен. Завладяващ. Съвсем достатъчно ми беше да общувам ВКЪЩИ с моите родители и сестра. Плюс училището. Канеха ме на дискотеки с тях, не тръгвах. Мама буквално ме е молила да излизам повече - нъцки. Сега, на 40, определено не съм интроверт. Не съм и екстраверт обаче. Аз съм амбиверт - тоест чувствам се еднакво щастлива и в компания, и сама. Чувството на самота като нещо неприятно и гадно ми е напълно непознато. Обичам да бъда сама вкъщи. Слушам музика, пия кафе, готвя, чета, занимавам си се с мои неща. Обичам да бъда сред хора. Излизаме заедно, говорим си на всякакви теми, обменяме идеи и чувства, смеем се, забавляваме се. Обичам да пиша и да чета по форуми. Обичам да седя сама и да мисля. Професиите ми са типично екстравертни обаче - аз съм психолог и учител, работя и като астролог. По цели дни общувам с десетки хора. Това не ме товари. Доставя ми удоволствие. Просто ценя миговете и часовете, когато съм напълно сама и не ми се налага да бъда в компанията на когото и да било. Събота и неделя почти никога не можеш да ме накараш да изляза извън дома си. Мъжът ми и синът ми скитат навън, аз си стоя вкъщи и се чувствам екстра. Защото си знам, че идва понеделнишката въртележка, която също си обичам. Дано постът ми бъде полезен на всеки родител, който се притеснява за детето си!

Дъщеря ми изкара лятото вкъщи горе-долу като детето на Деспина. Обаче вече няма търпение да започне училище и да намери нови приятели.

Здравейте, аз също имам  проблем с големият ми син, на 12 години е. Той е умно, прилежно, възпитано дете. Миналата учебна година  се наложи преместване в друго училище, поради проблем с учител. И оттам насетне започна нашия проблем. Той не може да се впише в новата среда. Чувства се нежелан, децата са на групи и не го канят да излиза с тях. Той каже нещо, засичат го, а последно вчера в час са се опитали да му пречат да пише и слуша. В старото училище, общуване с деца, с които е израснал и се чувстваше лидер, смееха се на шегите му... А тук в новото училище, не е така. Не може да разбере, че сега ще трябва да си извоюва своето място-това е друго място със съвсем различни деца.
Стана любимец на учителите, това също го за прати в ъгъла. И това, което ме учудва е че предпочита да общува с по-големи хора. Цяло лято ходеше на лятно училище и изгради невероятна връзка с учителката си и с едно от момичетата. Ходи на тренировки по тае-куондо и там общува с момче в 11 клас-заедно ходят и се прибират, пишат си. Не мога да го разбера напълно. От една страна иска да е приет, а от друга казва те не слушат, нямат моите интереси (той чете много) ... някаква борба има в него. Как да му помогна? Много говоря с него, дано помогне. И дано аз като майка не пропускам нещо.

Няма как да му помогнеш много negrita.
Най-трудното на майчинството е, че трябва да ги оставим да извървяр своя път, като вървим до тях и им помагаме, а не го чертаем.

И аз сменях училище, бях нова в клас и знам колко е трудно - ти си чужд. Тази година ще е по-добре. Вече ще са го поприели. Ако има и нови нови деца го насочи веднага да се сближи с тях.

Дорис, благодаря за изказаното мнение. Синът ми иска от една страна да е търсен и приет, но от друга ми прави впечатление, че винаги намира някакъв косур в отсрещното дете/деца. Не иска да прави компромиси. Той наистина е по-различен,чете изключително много, отговорен, изпълнителен... но не е адаптивен и гъвкав. За мен той търси вниманието, което е имал в старото училище... Не го намира и му тежи.
Ще справи, знам, че е период... Но ми тежи и когато попаднах на темата реших да си споделя 🌼🌼🌼

Точно заради моите лоши спомени от това да си парашутист в ново училище и нов клас не си позволих да преместя никой от големите, въпреки проблемите, които имаха с учителките си 1-4 клас. Преживяла съм 3 години отхвърляне и нещата се пооправиха чак, когато отидох в техникума и целият клас тръгнахме заедно от едно начало. Там вече го нямаше това отхвърляне и унижение, което беше от 5 до 8 клас.

Интровертите не са по-нещастни от другите. Освен това (гледайки децата и подрастващите ни), днес е по-трудно отвсякога да си различен от масата. Разбирам защо би се тревожил един родител, но няма смисъл. Ако въпросът е за чист въздух и физическа активност, предлагайте й семейни или организирани занимания, които не се налага да инициира чрез общуване.