Майка ми не излиза от вкъщи

  • 3 132
  • 3
Здравейте,

Преди около шест-седем години майка ми напусна работата си във Виваком (където беше работил през по-голямата част от живота си) и след това мина през няколко места, на които се задържаше само за по няколко месеца. След това имаше една фаза на еуфория през която и идваха налудничави идеи като да продава парфюми от вкъщи (които си личеше че са менте) или да ходи на скъпи курсове по кормуване (над хиляда лева), а после имаше период в който в продължение на дни твърдеше че и е много лошо и че умира. В крайна сметка изследванията през годините показваха че физически нищо и няма, а тя започна да си мисли че като се къпе косата и пада, различни храни и влияят зле и разяждат устната и кухина и зъбите и увреждат стомаха и (затова ядеше само хляб и кашкавал). Също започна да не излиза от вкъщи като оправданието е че лятото е много горещо и ще и стане нещо, а зимата е твърде студено и ще и стане нещо. Ходи и на психолог, но твърдеше че не помага и в крайна сметка си остана само с едно посещение, хапчетата които предписаха не искаше да ги пие. Преди около два месеца аз и брат ми отидохме да се консултираме само ние двамата с психотерапевт (аз съм на 31, а брат ми е на 29 и живеем отделно от родителите ни, майка ми живее с баща ми) и като чу какви са оплакванията предписа солиан. В крайна сметка ползвах кутия за витамини за жени за хапчетата и ги предадох на баща ми да и ги дава защото тя отказва да приема каквито и да е хапчета като и предпишат. Майка ми започна да яде някои храни, но повечето още не иска (например картофената супа била като киселина, въпреки че в картофите има нишесте което е основа, химия 5 клас). Някъде началото на юли с много убеждаване, молене и заплашване някак си успях да я убедя че трябва да отиде на доктор по вътрешни болести (т.е. психотерапевта при който бяхме ходили с брат ми за да я види лично) и това с което успях накрая беше че заплаших да не се обаждам по телефона докато не отиде на доктор (звъня всяка вечер). Тя заплаши че щяла да се самоубие ако не звъня, но аз не отстъпих и в крайна сметка тя отиде заедно с баща ми при психотерапевта, излизайки от вкъщи за първи път от няколко години. Психотерапевтът и предписа деанксит и след много спорове тя го взима, но я питам всеки ден защото мисля, че ако не я следя ще се опита да го спре. Солиана все още не съм и казал какво е и още си мисли че са витамини защото ако разбере, че е нещо по-силно също ще се опита да го спре. За деанксита например ми беше изцепила "той няма да действа защото аз като не го искам тялото не го усвоява". Пълни глупости!

Надявах се да продължи да се подобрява, но през юли се ожених и тя дори не дойде за 10 минути в гражданското с такси да ни види, така и не успя да излезе от вкъщи пак. През септември и брат ми се жени и изглежда няма да дойде и на неговата сватба. Като цяло за тези два месеца основното което се подобри при нея е, че яде повече храни, но още пропуска много от тях и е голяма борба да я накарам да отиде и на други лекари. Например за стомаха и зъбите от седмици вече я натискам и тази седмица като я питам защо не иска да се подобрява, как може да пропуска сватбите на децата си и т.н. отговора е "защото така е по-лесно". Как да спориш с някой при такъв отговор? Разбира се изглежда страда, че пропуска сватбите ни, но не и достатъчно явно за да направи нещо за да оздравее.

Като цяло въпросът ми е, какво мога да направя и какъв подход да избера за да я накарам сама да иска да оздравее и да ходи по доктори. Защото имам чувството, че не помага нито логика, нито молене, а заплашването действа само когато кажа, че няма да се обаждам повече. Как можеш да помогнеш на човек, който не иска да бъде спасен?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Много е трудно, когато става дума за възрастен родител и пораснали деца, които на свой ред са родители. Сигурно е много мъчително да гледате, че майка ви се влошава, да знаете какво трябва да се направи и да сте безпомощни.
От това, което сте написали ми се струва, че животът на всички ви се върти около психичното разстройство на майка ви. Може да сте безпомощни от носно нейното лечение, но може да направите много неща за да се съхраните двамата с брат си и да имате сносен и съдържателен живот. Съсредоточете се върху собствените си семейства, защото ако ги пренебрегвате, ще започнат проблеми. Така болестта ще диктува живота не само на едно семейство, а на цели три...
По отношение проблемите на майка ви е важно да се държи в реалността и да си взема лекарствата. Това мисля, че колегата ви го е уточнил. Само не знам дали сте се разбрали, че трябва да има точно установени граници, правила, отговорности..."Имаш сериозни психични проблеми, след като пропускаш сватбата на сина си, без основателна причина. Лекувай се". ..върнете и контролът и отговорността.  - " Храната е нещо, което не уврежда, тя ни дава енергия. Не си в реалността. Позволи на специалист да ти помогне.. Ако не желаеш, не товари мен и жена ми с това?"Няма да е лесно, нито ще е приятно..
Къде е отговорността и баща ви в тази ситуация? Той е нейният партньор, те живеят заедно, нали?
Може би това, което ви съветвам ви изглежда жестоко, но ще е полезно и за вас и за нея. Освен това, ако вие не сте добре и ви оплете в своята безотговорност и творене на нереалност, как ще се погрижите за каквото и да било?
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря много за съветите.

Баща ми се опитва да я натиска да излиза навън, да ходи по доктори и да яде, но не мисля че го прави достатъчно настоятелно и в крайна сметка тя му се качва на главата. Как мога да го убедя да се ангажира по-сериозно с проблема защото не полага достатъчно усилия?

Какъв подход е най-добре да избера за да държа майка ми в реалността и тя да си взема лекарствата?
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Ето това имам предвид, пишейки за отговорността и границите. Като че ли и двамата ви родители абдикират от отговорност. Следователно начинът, по който общувате с тях, трябва да е насочен на там, всеки да си поеме отговорността.
"Подходи" би трябвало да имат терапевтите към клиентите си, а не синовете към майките си. Ето пак става дума за граници и отговорности. Достатъчно от ваша страна е да спрете да поддържате илюзорния свят в който живее, камоли да ви "засмуква" в него. За това не ви трябват "подходи", а здравото ви усещане за реалност, както и да се отървете от чувството за вина или да действате въпреки него- каквото и да правите, тя ще е недоволна, защото я вади от комфортния и въображаем свят.  Другото е работа на терапевта и майка ви, ако реши да го посещава.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия