Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Първите СЕПТЕМВРИЙЧЕТА са вече сред нас, останалите мами чакат във захлас

  • 46 648
  • 1 060
# 375
Разходките наистина са много полезни. Ще помогнат на бебчето за слезе надолу Simple Smile

Някой може ли да го обясни на моето бебе, от началото на пети месец всеки ден правя разходки между 7 и 10 км, две седмици преди термин съм със зряла плацента, намалели околоплодни води, а детето си дебелее и коремът стърчи, нямам нито една контракция. Joy

Първо дете?
Виж целия пост
# 376
Да.
Виж целия пост
# 377
Аз с първото също до последно нямах контракции. Бебка си седеше спокойно до 39+1, когато ми форсираха раждане. Сега нещата бяха в пъти по-добре, всъщност естествени - падна тапата, почна постепенно разкритие, накрая водите ми изтекоха. Затова и нямам такива щети като първия път. Шетам из вкъщи, но все пак гледам да се пазя, за да дам време на тялото ми да си спомни какво в било преди 9 месеца 😂 Пожелавам на всички нетърпеливо чакащи мами всичко да мине възможно най-естествено и щастлива среща с бебчетата ❤

И нещо смешно от вчера - каката ме гледа и казва - Мамо, честно да ти кажа , гърдите ти са пораснали 😂

П.С. Към кърмещите мами - вашите бебчета как се хранят нощем? Теа е като акула, тая нощ заспах в 6, а от 00:30 я хранех на всеки час. И си пълни пампите и си гледа кефа, но това обичайно ли е за кърмачетата?
Виж целия пост
# 378
АГ няма какво да направи, вземи си от личния лекар направление за невролог и иди да те види. На детето му няма нищо, това са си последствия за теб от позата, която е заело. Аз търпях месец и половина, понеже съм с висок праг на болка и в началото беше по-скоро като придърпване, ама един ден едва се прибрах от разходка, разревана от болка и почти блокиран крак, и директно при невролог на следващия ден (моята АГ беше в отпуска и изобщо не съм се занимавала да ù звъня). Човекът ми се чудеше даже защо толкова време съм кротувала и съм се мъчила.

При мен е придърпване само, като много рядко като стана е режещо. Ще го търпим, не ми се ходи по екстра лекари.

За разходките - нещо ми стават по-трудни последните дни, ама 10000 крачки се старая да правя на ден, бавно и славно. Днес имах контракции на тоновете някакви, питах като ще съм секцио да пия ли магнезия дето го спрях отдавна ... нямало нужда, бебе след 36та седмица не се спирало, ако тръне да излиза  Laughing В петък ми е прегледът да видим дата и т.н. Надявам се little one да си кротува вътре поне до тогава  Mr. Green
Пия Феминела Хередитум, ама то е по-скоро пробиотик за бъдещето кърмени. И желязо.
Витамини не съм пила по принцип.
Виж целия пост
# 379
Разходките наистина са много полезни. Ще помогнат на бебчето за слезе надолу Simple Smile

Някой може ли да го обясни на моето бебе, от началото на пети месец всеки ден правя разходки между 7 и 10 км, две седмици преди термин съм със зряла плацента, намалели околоплодни води, а детето си дебелее и коремът стърчи, нямам нито една контракция. Joy

И на моето да обясни.
Имам 5 дни до термин. Тренирам всеки ден, вървя по 20 хил крачки дневно, а то си е високо, високо и не иска да слиза.

Движение и спорт не винаги помагат. Аз съм жив пример. С намалели води е и въпреки всичко не иска да излиза.
Виж целия пост
# 380
Как продължавате да ги правите тези 10 хил., че и 20 хил. (!?!) крачки ? Аз вече и 4-5-6 хил. като направя съм предоволнаот себе си, че за повече трябва с патерици Laughing Вкъщи имам сума ти работа след ремонта и по подготовката за бебчо, отделно часове за прегледи, тонове, изследвания, консултации, каката и тя иска да играе (добре че ММ много се занимава с нея), направо съм като изстискан лимон  Tired
Виж целия пост
# 381
Всъщност на мен разходките ми помогнаха да ми падне тапата. Аз бебка я носех много ниско през цялото време.
Колкото по-близо до термин родите, толкова по-износено бебче ще имате. Накрая е най-тежко, разбира се. Освен чисто физически, психически напрежението е огромно. Обаче като дойде моментът и .... ето го бебето.
Виж целия пост
# 382
Момичета, след 2 дни влизам в 39 седмица. Колкото и да се опитвам да съм позитивна, изобщо вече не мога да спя, много ми е напрегнато и чак на моменти съм на ръба да рухна психически. Реве ми се и направо страшно напрежение, не знам как да се успокоя, просто ме е адски страх за раждането, не знам изобщо това бебе как ще излезни от мен.
Виж целия пост
# 383
Не си сама, предполагам, че повечето сме уплашени, изморени, изнервени, и все пак: не съм чула някоя жена да е останала цял живот бременна. Бебето ще излезе, по един или друг начин. Най-доброто, което можеш да направиш, е да намериш какво те успокоява, да се държиш за него и да се постараеш да си максимално адекватна, като дойде моментът, за да съдействаш на лекарите и на себе си.
Виж целия пост
# 384
Звучи банално, ама колкото повече страх, толкова повече адреналин и кортизол и толкова по-кофти. Та намери твоят начин за релакс и мир със страха.
"Раждане с любов" четох аз, добре ми повлия.. доста неща са обяснени.
Упражнение за намиране на твоя начин да се справиш с болка - стискаш лед в ръката си за 1мин и пробваш кога се чувстваш по-добре - като се концентрираш в леда или обратното-като говориш с таткото и се разконцентрираш.
Аз се старая да го мисля като нешо, което ще мине.. лесно, трудно.. Ще мине и ще замине:wink:
Виж целия пост
# 385
Аз съм в 39 седмица. Изгледи бебо да излиза - никакви. Аз съм адски спокойна даже лекарката ми се чуди  и казва че това е много добре. То като тръгне и да го  мислем и да не го мислим все ще излязат   .
Виж целия пост
# 386
И аз имам седмица до термин, а изгледи за раждане - никакви. И с дъщеря и беше така, контракциите започнаха внезапно 4 дни преди термин и след 20-тина часа родих.
Сега ми е по-неспокойно, въпреки че с нея имах сравнително леко раждане и нямам лоши спомени. За това бебче ме плашат лекарите, че ще е доста голямо и това много ме тормози. Ама каквото, такова - все отнякъде ще излезе, ще мине и замине. Пък любовта, с която ни изпълват сърцата, тя е за цял живот Blush
Иначе ми е мноого тежко вече, едва се движа, нямам сили за нищо и съм много непохватна...
Виж целия пост
# 387
Момичета да ви успокоя! Ходенето не винаги помага и също така не е нужно бебето да е ниско... Моята принцеса падна на долу по време на разкритие... Контракции не съм имала през цялата си бременност (фтвърдяване на корема) до деня на раждането а относно ходенето ходех всеки ден от 10 сутрин до 7 вечерта и не родих.. На края получих бънречна криза и лежах две седмици и тогава родих... Не се натоварвайте, когато реши малкото човече ще излезе!
И още нещо аз от 6ти месец бях с прещипан нерв на левият крак (видях че някъде го обсъждахте)
Виж целия пост
# 388
Момичета, след 2 дни влизам в 39 седмица. Колкото и да се опитвам да съм позитивна, изобщо вече не мога да спя, много ми е напрегнато и чак на моменти съм на ръба да рухна психически. Реве ми се и направо страшно напрежение, не знам как да се успокоя, просто ме е адски страх за раждането, не знам изобщо това бебе как ще излезни от мен.
И аз бях така седмица преди да родя.
Повярвай ми като дойде момента се мобилизираш отвсякъде.

Никога преди не бях оперирана, но когато вървях по коридора към операционната за секциото абсолютно никакъв страх не изпитвах (въпреки спешната ситуация), просто се доверих на лекарите и знаех, че всичко ще бъде наред.



Виж целия пост
# 389
И моя термин е след 9 дни, но признаци за раждане нямам, на всичкото отгоре беба е с увита пъпна връв. Доктора каза, че според него именно това държи беба високо нагоре и не слиза в таза. Ако до петък не слезе, ще е мислим дата за секцио. Уж и аз не се притеснявах от раждането, но колкото наближава, толкова не ми се иска да идва...само ако можеше някой друг да ми роди бебето Bowtie
Виж целия пост
Коледа 2018

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия