Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Кой беше най-трудният период в отглеждането на две (или повече) деца за вас?

  • 1 424
  • 21
# 15
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.
Виж целия пост
# 16
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.

Не мисля. Просто, като бебета, майките са изморени да стават нощем и от там свикват с тях на леглото, така и си остава. Или пък приказката, която трябва да е за лека нощ, се превръща във висене до откат, докато детето заспи. И така се превръща в навик, не е нещо, с което детето се ражда ...
Виж целия пост
# 17
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.
Виж целия пост
# 18
Моите са на 5,5 и на почти 3-момчета. С второто от една страна е лесно, защото хем знаеш какво предстои, хем са различни. Първите две години с второто ми беше трудно по- много причини- хем таткото много работеше и почти не почиваше, аз трябваше всичко друго да върша и малко след като родих ми се случиха доста кофти неща от друго естество. А и като се замисля периода на малкия между 1,5г и 2г и 8-9мес ( съвсем до скоро), защото се тръшкаше и мрънкаше на пода плюс не проговаряне. И все още мрънка, но доста по-малко. Хем не знае какво иска, хем не можем да го разберем. За капак двамата хем се търсят и си играят, хем много се карат. А иначе финансово-всичко е по 2. Вярно малкият доизносва някой дрехи, но доста се купува. Играчки гледаме да купуваме само по поводи- имат си достатъчно, а и им подаряват. Ходят на държавна градина- там не е кой зна какъв разход. Пак зависи на какви допълнителни занимания ходят. Засега аз съм им шофьора- поне са на едно място. Когато баткото тръгне на училище, а малкият е все още на градина, ще е доста по-трудно логистично. В училищният период сигурно разходите ще са повече. Не е лесно, но си заслужава. Не мога да си представя живота без второто-сигурно щеше да е по-лесно. Обаче баткото се промени много след като се роди бебето и особено след като това бебе започна да расте и да общуват. Стана някак по-уверен в себе си. Преди беше срамежлив и кротичък. Сега двамата са такива диваци, подлудяват ни.
Виж целия пост
# 19
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!
Виж целия пост
# 20
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!
Каката първите около 3 години си спеше сама в стая без проблем. След това аз смених работата и се натресох на пачи яйца. Излизах в 7 и де прибирах в 20-21 вечерта изключително уморена и докато приспивай детето и аз заспивах. Аз смених работата, но детето преживя проблем в градината. И това след като две години беше ходила на ясла и познаваше децата, едното момиченце се оказа че я тормози и учителката не прави нищо по въпроса. Та така каката отказа да спи сама.
Таткото през това време спеше на дивана в хола.
Но въпреки това като има желание има и начин относно сексуалния живот. Бебето го направихме в един от последните следобедни спанета на каката.
Когато второто се появи нещата се усложниха, защото на таткото му се налага да работи допълнително и е изключително уморен
Виж целия пост
# 21
Сетих се за нашето спане! 2012-2013 всички спяха при нас! Практически живеехме в една стая! После купихме нови легла в тяхната и децата отидоха да си спят там. Но радостта беше към една година, тъй като малкия пък разви тежък дерматит. Чешеше се по цяла нощ. А сутрин отказа да ходи на градина. И аз трябваше да си сменя работата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия