На 6ти сутринта с усмивка и откачено спокойствие влязох в Майчин дом и веднага система, проби за упойка, ехограф, всичко е норма. И си зачаках. Стана си времето и аз, нахилена като зелка, влизам в операционна и ме гледат странно 🤣 ама аз бях си казала, че ще вляза там с усмивка и точка. Докато се усетя и спиналнатс беше сложена, евала на анестезиолога, като ми взимат кръв ме боли повече. Ииии се почна веднага сгряване на краката и докаъо легна вече не ги усещах, само като някаква ледена част от тялото ми. Усещах като ми пипат корема и си викам аааа нещо не е хванала както трябва, ще усетя като ме срежат, а докторът ми ми я показва в този момент 😀 направо не можех да повярвам... Обаче ми стана зверски лошо от упойката, много ли се въртеше свят, повръщане ми се, сякаш не мога да дишам, а показателите ми добри, спокойни, оказа се трудна поносимост към упойки. И като я чувам само да изписка се притесних, те я взеха за тоалет и преглед. Тя е изревала супер силно, пак тате си я е чул отвън, просто ми е било наистина много зле. После ми я донесоха до лицето да си я нацелувам и се почнс шев и кройка. Цялата работа 1 час почти. Изведоха ме от операционната със силно гадене и трепереща като гърчове, след мен момичетата излизаха все едно нищо не е било после се почнс проверката на матката през половин час с натискане, боли си ама няма как, прибирах се уж много добре. Много бързо почна да ме отпуска упойката, естествено не от към стъпалата, а от към кръста, гредица донесоха ми малката 2 часа след операцията, стоя при мен 2 часа и я взеха за свиждането. След него ме изправиха да се раздвижа, да се поизмия в банята и да пишкам, че вече много ми се пишкаше (там не слагат катетри славс Богу) и ме преместиха от реанимация в стаята ми, като си избрах да вървя до другия край на отделението без колички, за да свикна с болката, че после няма кой да ме вдига. За престоя си след това не искам да разказвам, ще стане цял роман, а и ми носи доста негативни емоции и разочарование предвид очакванията, които имах от частна болница относно отношение(в интерес на истината доста момичета бяха така), но важното е, че беше и най-щастливият момент в живота ми 💕💓💕💓💕💓💕
Та това е 🤗