Как да съобщя на дъщеря ми,че съм бременна ?

  • 23 852
  • 716
# 15
Тъй, тъй, реалистични коментари.
Маг Рени ряпа да яде. Аз все още  не знам дали тя се подвизава тук  или се учи от тук. Stuck Out Tongue Winking Eye
Сериозно към темата - сияща от радост казваш новината на дъщерята. Няма какво да се лъжем - то почти всички тийн са егоисти. И не е обидно да се каже истината.
Дано дъщеря ти да се зарадва на новината. Можеш да ѝ припомниш как си се чувствала след развода. И сега да покажеш колко си щастлива.
Пожелавам здраве и щастие на теб и на семейството ти!
Виж целия пост
# 16
Една с друга историите не си приличат, не бъдете зли.  Мислете повече за липсващите гаранции в своя личен живот,  а на потребител, който пита нещо друго, отговаряйте, не проектирайте собствените си страхове.
Към авторката. Кажи на дъщеря си, не крий. Опитай да я приобщиш. Тя е твое дете, познаваш я, със сигурност знаеш как. Лека бременост желая, спокойствие и радости.
Виж целия пост
# 17
Съобщаваш й най- спокойно без много да се обясняваш и без чувство на вина. Животът си е твой, имаш право да си щастлива. Децата си поемат по пътя, не ни принадлежат и нямат право да ни определят живота.
Виж целия пост
# 18
Преди година започнала отношения с мъжа и дълго време ги криела от дъщеря си - цели 3 месеца, преди да го довлече у тях. Аз не разбирам какво ще се съобразява и притеснява за дъщерята, след като досега не го е правила. Бързо-бързо го е прибрала у тях, въпреки съпротивата на дъщервта, без изобщо да се съобразява с нейното мнение. Тя все още не е приела новия мъж на майка си, държанието ѝ показва, че не се чувства у дома си, защото той е там. Все гледа да избяга, ама нищо, егоистка е, да свиква. И сега някакви Радини вълнения как щяла да каже на дъщеря си, че е бременна. Пука ли ти изобщо извън факта, че нейните неположителни чувства ще помрачат твоето лично щастие?
Виж целия пост
# 19
Кажи й, че ти закъснява и мислиш, че може да си бременна. Ще си излее каквото й е на душата и ще почне да допуска тая вероятност. След няколко дни й казваш, че теста е положителен и ще става кака. Всички деца приемат после бебето, а някои даже и много помагат : ) Не се шашкай излишно. Имам приятелка, на която тийн дъщерята беше заявила, че ще се самоубие, ако майка й роди ново бебе. Жената си беше замислила за аборт и едва не махна бебето. Като се роди, каката как го обича, идея си нямаш. Много си менят мненията, а и няма да го гледа тя накрая.

кукумицинка, много деца предпочитат майка им да стои сама до края на дните си след развод. Най-добре и да не погледне друг мъж, идеално ще е. Аз се разведох с три деца и всяко искаше различно нещо Simple Smile Викаш, на тях трите как да угодя и как да им се съобразя по-точно? Питам те - с три деца на различни мнения, с кое първо ще се съобразиш или направо ще се гръмнеш за по-лесно? Simple Smile

И аз имам бебе от втори брак, но за късмет се роди 3 години след сватбата и всички отдавна бяха приели новата ситуация. Ако бях родила веднага, и при мен щеше да има по-големи хитове.
Виж целия пост
# 20
Децата си поемат по пътя, не ни принадлежат и нямат право да ни определят живота.

Да, не ни принадлежат, но ние, родителите, сме отговорни за тях поне до пълнолетието им, защото никой не е питал детето дали иска да се роди, а решението е взето от родителите. Точно както става и с новото бебе. А това решение води до отговорности и родителят е длъжен да мисли за тези, които е довел на бял свят по своя воля.
Но аз всъщност не одобрявам скоростта, с която авторката е допуснала да се развият нещата, и предполагам защо е направила това. И ме е страх, че не е постъпила мъдро и сега е уязвима по няколко линии. Можела е да почака година - хем детето да стане пълнолетно, хем да поизпита тази новоразгоряла се любов дали е чак па толкова трайна.  Ама не, тя отчаяно се е устремила към ново дете. Поне прочетете тук в темата колко такива сега си скубят косите.
Виж целия пост
# 21
Като цяло дъщеря ми, никога не е искала да има брат или сестра, от малка мрази да дели нейните неща, с когото и да било. Не обича да дели и мен и за това според мен, така се изнервя от положението ми. Не приемам критиката,че съм била устремена към целта да забременея възможно най-скоро, просто когато решихме, че ще имаме общо дете и че сме готови за това, спряхме да се пазим и нещата се случиха, по- бързо отколкото очаквахме Wink
Виж целия пост
# 22
Добре ще й се отрази накрая да сподели с някого нещо значи. Simple Smile И ние искахме по-бързо, защото аз бях на още по-голяма възраст, но просто не се получи. На 37 за кога да чакаш?
Виж целия пост
# 23
Оф, вярно е, че имаш право на щастие авторке, обаче....защо избърза толкова с новия мъж, че и с  бебето? Трябваше да изчакаш малко, дъщеря ти сигурно скоро ще завърши и може би ще поеме пътя си далече от теб. После би могла да  започнеш по-сериозни отношения с приятеля си и да станеш пак майка, само на 37 г си. Егоистът тук е друг, не дъщерята.
Не знам какви точно съвети очакваш с тази тема...грешките са в теб. Дано не плащаш на много фронтове.

Хора, тя е на 37, а той няма деца.
Момата вече е на 17 и трябва да е накрая на пубертета, а не сега да го почва.
"Само на 37" е "вече на 37", кого залъгвате?

Да говори с дъщеря си направо и ако иска момата да отиде при баща си да поживее, да го направи.
Така ще разбере, че да извива ръцете на майка си не е ОК.
Виж целия пост
# 24
Едва ли има какво повече да бъде казано по темата. Пред авторката не стоят алтернативи, а единствено и само нелек разговор с неясни реакции от почти пълнолетна дъщеря, за която, уви, не храня илюзии, че с усмивка на лице ще прегърне идеята за братче или сестриче. Малката голяма дъщеря, съвсем очевидно, е приела трудно и резервирано връзката на майка си, а представям си "ентусиазма" и при мисълта, че занапред ще дели вниманието на майка си не само с партньора и, но и с бъдещо бебе. Деликатният, но открит и честен подход са задължителни, но идеята на Бианка ми се струва елегантна и удачна да се подготви почвата, а дано момичето успее да преодолее шока от новината, без това да доведе до тотален разрив в отношенията с майката. Искрено пожелавам щастлив развой, лека бременност и сериозен, и стойностен партньор, чието въодушевление от очакваното бебе не помръкне след раждането му, а напротив - да се превърне в отговорен и грижовен баща, така че авторката да не търси повече съвети, а по-скоро - да дава такива тук.
Виж целия пост
# 25
Преди година започнала отношения с мъжа и дълго време ги криела от дъщеря си - цели 3 месеца, преди да го довлече у тях. Аз не разбирам какво ще се съобразява и притеснява за дъщерята, след като досега не го е правила. Бързо-бързо го е прибрала у тях, въпреки съпротивата на дъщервта, без изобщо да се съобразява с нейното мнение. Тя все още не е приела новия мъж на майка си, държанието ѝ показва, че не се чувства у дома си, защото той е там. Все гледа да избяга, ама нищо, егоистка е, да свиква. И сега някакви Радини вълнения как щяла да каже на дъщеря си, че е бременна. Пука ли ти изобщо извън факта, че нейните неположителни чувства ще помрачат твоето лично щастие?

Злобна си, ама не знам защо.
На 37 нямаш време да се кумиш- разчиташ на способността си да отделиш зърното от плявата.
На 17 години ако се тръшкаш и съпротивляваш на развода на родителите си, си просто лигоч или инфантил.
А, ако плашиш че ще отидеш при другия- и двете.

Извинявай, ама ти като не искаш да имаш деца, можеш да живееш разделено с милото години наред.
Защо не го правиш?
Виж целия пост
# 26
Идеята на Бианка е добра.

Нали и мъжа от историята има право на свое биологично дете?
Виж целия пост
# 27
Идеята на Бианка е добра.

Нали и мъжа от историята има право на свое биологично дете?

И какво като има право?
Пуберката е на мнение, че майка ѝ няма право въобще да води никого вкъщи, та този довод само ще я накара да попита кой за майка ѝ е по- важен?
Тъпкача с правото на биологично дете или пуберката? newsm78
Бианка забрави реакциите на сина си, комай.
Виж целия пост
# 28
О, моят син имаше кофти реакция към намирането на нов мъж, в период, в който за бебе не е ставало и дума. Бебето се появи 4 години след това. Имаше голям натиск от другата рода и детето беше объркано - не го пожелавам на никого. Но човек не може винаги да угоди на детето си - това са фактите. Ако бях се развела заради сина си, дали след някоя година нямаше да се обърне да ме обвини, че съм два пъти разведена? Никой не знае.
Виж целия пост
# 29
Като никога да съм на едно мнение с АбсурТ.
Жената е на 37, вие ѝ давате акъл да чака?! На 50 ли да роди, че да стане за смях?

Кукумицинка, аз пък твоето не го разбирам. Толкова години си с този мъж и деца все още няма?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия